Закон на земния живот е стремежът.Трябва във всичко да се

Закон на земния живот е стремежът.

Трябва във всичко да се съблюдава мярката и за всичко да се намира време.

Трябва да се живее по закона на разсъдителността. За това би трябвало да се учи и отново да се учи опитът от живота.

Най-първата ни задача е да познаем своята отпадналост. Земята дава на индивида тяло, а Господ - дух.

Основанията за нашето избавление са молитвата, четенето и трудът. А Божият промисъл ръководи нашия външен живот.

Духовният живот е като семе, хвърлено в земята. На семето е нужна светлина, храна и вода. Така е и за нас - причастието, положителните каузи, молитвата, четенето, скърбите и изкушенията посредством хората. Трябва да се подхранва семето и то незабележимо ще пораства.

Изкушенията, изпращани посредством хора, би трябвало да се претърпяват, без да се упреква никой. След време изкушенията ще ни бъдат отнети. Тъй като те са позволени, нашата интервенция не ще ни помогне. Когато отмине нуждата от тях, Господ самичък ще устрои всичко. Това би трябвало да се понася без ропот и със примирение. Тези изкушения се нужни за възпитанието ни. Те ни обогатяват и ни опазват.

Търси изгодата за близък, а не за себе си.

Трябва да се живее по този начин, че с нищо да не изпъкваме измежду останалите хора с изключение на с вътрешното. Това е покров за запазването на тайната.

Нашата задача е да скрием своя нравствен свят, доколкото това е допустимо.

Важна е единствено тази добродетел, която се прави скрито.

Всяка добродетел, несъответстваща на нашия метод на живот, не е подобаваща за нас и даже е нездравословна.

Всеки ден претегляй живота си като на везни. Гледай какво е по-силно и потребно за теб.

Човек е като цвят. Ако се опиташ да го разлистиш преди време, ще го погубиш, само че ще пристигна време и той ще се разтвори самичък. Така е и с човешкото сърце. Когато сърцето се очисти, то ще се разтвори единствено.

Не бива да пожелаваме от себе си това, което още не ни е по силите. Например да желаем неразсеяна молитва, когато още не сме способни за нея. Това става заради незнание и горделивост.

Необходимо е житейското море да се развълнува и вълните да освирепеят, с цел да се очисти посредством тези стихии сърцето. Чистотата на сърцето е в търпението.

Всяка вечер би трябвало да си припомняме миналия ден в светлината на заповедите, тъй като това е пътят на възхождането.

Условията на пътя към всичко положително: постоянно да бъдем деликатни и въздържани във всичко.

Когато врагът те удари хиляда пъти (когато те повали) - хиляда пъти да се изправиш.

Нищо и никой не ще пристигна при нас без Господнето допущение.

В близък ние почитаме облика Божий без значение от това какъв е този човек - неверен ли или правоверен.

В дълбината на душата са и пъкълът и раят.

Задачата на нашия живот не е единствено в това да възпитаме себе си, само че и да възпитаме другите. Това обаче е допустимо единствено в оня случай, когато имаме какво да кажем на другите. Затова работата над себе си неразривно е обвързвана със служението на близък.

Семейният живот не е единствено грижи за семейството, за здравето и т. н., това е на първо място търпеливо понасяне на минусите на другия. Носете тегобите един другиму.

Когато оскърбяваме другиго, греховете му също минават върху нас. Така човешкият жанр е обвързван между тях.

Източник