Заклетите девици на Албания
Заклетите девици на Албания. Те се обличат като мъже, правят мъжката работа и с течение на годините изцяло не помнят за женския си образ.
Тези, които са дали обет за непорочност ( “бурнеша “ на албански), са девойки, които живеят като мъже. По целия свят има единствено към 100 “бурнеша “, които живеят освен в Албания, само че и в Босна и Сърбия. Практиката е била необятно публикувана до ХХ век и даже в този момент в албанските села могат да се срещнат такива дами, написа “Космополитън ”, представени от БГНЕС.
Обикновено това решение се взема от фамилията на момичето, когато в фамилията няма задоволително момчета. Всъщност единственият метод дамата да получи надзор над живота си е безусловно да стане мъж.
Според античния албански закон (канун), фамилията трябвало да бъде патрилинейно – наследството минава извънредно по мъжка линия. Съгласно този кодекс, обаче дамите са лимитирани в правата си. Дори им е неразрешено да пушат и да носят часовник – това се считало за мъжка привилегия.
Разбира се, през днешния ден нещата са доста по-различни, само че в селата традицията отмира постепенно.
В албанските села момичето се трансформира в “бурнеша “, полагайки клетва пред дванадесет съселяни. След това тя има право да носи мъжки облекла, оръжие, да пуши, да пие алкохол и да бъде наемана за мъжка работа. Освен това “бурнеша “ си избира мъжко име и става собственик на къщата, в случай че дружно с нея там живеят единствено майка й и сестрите й.
“Традиционно мъжете са имали свободата да гласоподават, да карат кола, да имат бизнес, да печелят пари, да пият, да пушат, да имат оръжие или да носят панталони. Младите девойки нормално били принуждавани да подписват уредени бракове, постоянно с по-възрастни мъже в отдалечени селца. Като опция, ставайки Заклета Девица или “бурнеша ”, дамата си печели статута на мъж и се употребява с всички права и привилегии на мъжкото население.
Нарушаването на клетвата се санкционира със гибел. И макар че в този момент няма такава заплаха, “бурнешите “ не се отхвърлят от метода си на живот, страхувайки се от гнева на съселяните си.
Пашка Соколи взема решение сама да се трансформира в “бурнеша “, само че има доста аргументи за това решение.
“Детството ми беше изпълнено с бедност. Баща ми умрял, когато майка ми била бременна с мен. Майка ми ме изоставила и израснах с чичо и баба. ”
Тя била единствената, която можела да обезпечи фамилията. Ако Пашка се омъжела, тя била длъжна да живее със брачна половинка си, оставяйки чичо си и баба си. Чичо й се разболял и трябвало да бъде признат в болница на няколко километра от селото.
“Не ми беше разрешено да карам, единственият метод да стигна до болничното заведение беше да се облека като мъж и да се държа като мъж ”, споделя Пашка.
На 35-годишна възраст, изтощена от тежкото състояние на самотна неомъжена жена, Пашка се заклева в непорочност.
Говорейки за феномена “бурнеша “, може да се приказва единствено за пол – ставайки “мъже ”, “бурнеша “ нямат право да влизат в еднополови връзки, защото понятието женска еднополова обич е непознато за албанците.
Има доста аргументи, заради които дамата може да избере пътя на “заклетата дева “. Едно от тях е да не бъде отделени от фамилията си. Понякога девойките вземат решение да станат “бурнеша “, с цел да избегнат нежелани сватби. Всъщност това е единственият метод да откаже да се омъжи, без да опозори фамилията си.
“Защо да живееш като мъж? ”, Пита се Лул Ивайнай, една от “девите ”, “Защото оценявам свободата си. Мисля, че бях изпреварила времето си. ”
Днес множеството от останалите “деви “ към този момент са над 50-те, живели са тежък живот, жертвали са опцията да имат деца и да се омъжат в името на личната си независимост.
Отново хванати мигранти
Заклетите девици на Албания
