Загадките около Тунгуския феномен
Загадките към Тунгуския феномен . На 30 юни 1908 година, в 7 часа и 15 минути локално време, в затънтената Сибирска тайга, в региона на река Подкаменна Тунгуска (Красноярск), в небето минала огнена топка, следена от доста поданици на Източен Сибир.
След броени минути се случило извънредно явление-врязало се небесно тяло в земята. Стремително, с тропот и тътнеж, прелетяло то по небето и попаднало в безкрайната тайга.
Гората горяла, тресяла се земята, в близост падали трупове на елени. Тайгата с могъщите си борове и кедри се се разлюляла. Взривът бил чут на стотици километри.
Предизвикал разклащане на земята, което се е усетило в периметър повече от милион квадратни километра – сред Енисей, Лена и Байкал. Предполага се, че сега на гърмежа се е отделила сила, еквивалентна на мощността на 2000 атомни бомби. Но дали е било това злополука на чуждопланетен галактически транспортен съд, екипиран с нуклеарен мотор?
Харесайте страницата ни във Facebook –
Първите проучвания на Тунгуското събитие почнали през 20-те години на предишния век, когато отпред с Л.А.Куликов към мястото на събитието били изпратени четири експедиции проведени от АН на Съюз на съветските социалистически републики.
Измерванията на равнището на радиация, извършени в епицентъра на гърмежа и покрайнините му, посочили, че няма следи от нуклеарна злополука. Не са открити и каквито и да било субстанции, от които би могла да бъде направена ракетата на “нашите братя по разсъдък ”. Тази версия, както към този момент е посочвано, е единствено една от многото. По-популярна е кометната догадка . Нейните последователи настояват, че Тунгуският гърмеж е бил провокиран от сблъскване на Земята с ядро на комета.
Друга версия предложили новосибирски учени – сътрудникът на Института по теоретична и приложна механика на Сибирското поделение на Руската академия на науките В. Журавльов и сътрудникът на университетския Институт по геология и геофизика А. Дмитриев. Тe почнали с това, че на компютър обработили многочислените разкази на очевидци на феномена, непокътнати в архивите, а също и разнообразни документи и известия в пресата от началото на века. Изводите, които създали на компютъра, били непредвидени. Оказало се, че в небето било не едно, а цели три тела, летящи в разнообразни направления- от юг, от югоизток, и от югозапад. При това епицентърът на злополуката съвпадал с мястото, където имало деен античен вулкан преди двеста милиона години.
Освен това на същото място се намирала една от четирите най-големи магнитни аномалии на Земята-Източно-Сибирската. Няколко минути след гърмежа, почнала магнитна стихия, записана в Иркутск, която траяла 4 часа и приличала поразяващо на геомагнитните разстройства, следени след взривяване на нуклеарни устройства във високите пластове.
Учените били заинтригувани и от странните оптично- атмосферни феномени, следени в доста региони на Северното полукълбо по време на Тунгуския гърмеж. Академик Н. Василиев, който е изследвал Тунгуския феномен през 1950-1960 година, обърнал внимание на това, че към седмица преди гърмежа над сибирската тайга, се появил “предтеча ” на чудото – богато оцветени изгреви, сребристи облаци, светли кръгове към Слънцето, осветление на небето нощем.
Друга догадка е, че гърмежът е породен от астероид, само че експедициите не откриват метеоритни парчета.
ГОСТИ ОТ ДРУГ СВЯТ
