Пет неща, които трябва да знаем за бързите кредити
Заемите от небанкови финансови институции, известни у нас и като "бързи заеми ", са един от най-удобните способи за покриване на непредвидени разноски. Те обаче имат своята специфичност и не са подобаващи за дълготрайни финансови цели.
Ето какво би трябвало да знаем, когато аплайваме за "бърз заем ".
1. Какво съставляват "бързите заеми "?
Заемите, отпускани от небанкови финансови институции, са по-известни на българския пазар като "бързи заеми ". Обикновено това са заеми за относително дребни суми (в множеството случаи оптималният размер се движи към 2-3 хиляди лева) и за къс период - от няколко седмици до една или най-много две години.
Бързите заеми се разделят на два съществени вида - заеми до заплата и заеми на вноски. При първия средствата нормално се отпускат със период от най-много 30 дни, като погасяването на главницата и лихвата става едновременно, на датата на падежа. Кредитите на вноски пък могат да бъдат със период до няколко месеца, а погасяването им е сходно на това при банковите потребителски заеми, като най-често става с равни анюитетни месечни вноски.
Едно от преимуществата на този вид финансиране е доста по-облекченият режим на разпределяне и неналичието на администрация. Обикновено небанковите кредитни компании изискват надалеч по-малко документи и обезпечения от кредитополучателите. Сроковете за утвърждение и асимилиране на заемите в общия случай също са много по-кратки.
От друга страна, лихвите по този вид заеми по предписание са по-високи, в сравнение с тези по банковите заеми. Основната причина за това още веднъж се крие в по-високия риск, който поемат кредитните институции. В България отпущането на този вид заеми се контролира от Закона за потребителски заем, а от 2014 година беше признат и таван върху лихвите по потребителските и бързите заеми, който лимитира годишния % на разноските до най-много 50% от главницата.
2. За какво да внимаваме, когато теглим бърз заем?
Освен лихвата, кредитните институции начисляват и разнообразни други такси – за разглеждане на документи, за експресно одобрение, за поръчители, за донасяне на парите у дома и така нататък Всички те, дружно с лихвата, образуват общите разноски по заема, или така наречен ГПР. Хубаво е да се информирате за всички спомагателни разноски, преди да изтеглите заем от небанкова финансова институция. Условията при обособените компании могат да се разграничават фрапантно.
Санкциите при закъснение и просрочие на вноските по заемите също са нещо, за което би трябвало да се информирате в детайли. Кредитните институции начисляват неустойки при сходни случаи, като по закон размерът им би трябвало да е симетричен на размера на вноската.
Ако въпреки всичко се стигне до обстановка, в която не можете да погасите в точния момент своите отговорности, финансовите специалисти поучават да се свържете с компанията, която го е отпуснала, с цел да измислите дружно проект за деяние. Прекратяването на връзката, изключването на телефона и отводът от подпомагане нормално водят единствено до повишаване на сумата на задължението, постоянно до непостижими размери.
Още по тематиката четете ТУК.
Ето какво би трябвало да знаем, когато аплайваме за "бърз заем ".
1. Какво съставляват "бързите заеми "?
Заемите, отпускани от небанкови финансови институции, са по-известни на българския пазар като "бързи заеми ". Обикновено това са заеми за относително дребни суми (в множеството случаи оптималният размер се движи към 2-3 хиляди лева) и за къс период - от няколко седмици до една или най-много две години.
Бързите заеми се разделят на два съществени вида - заеми до заплата и заеми на вноски. При първия средствата нормално се отпускат със период от най-много 30 дни, като погасяването на главницата и лихвата става едновременно, на датата на падежа. Кредитите на вноски пък могат да бъдат със период до няколко месеца, а погасяването им е сходно на това при банковите потребителски заеми, като най-често става с равни анюитетни месечни вноски.
Едно от преимуществата на този вид финансиране е доста по-облекченият режим на разпределяне и неналичието на администрация. Обикновено небанковите кредитни компании изискват надалеч по-малко документи и обезпечения от кредитополучателите. Сроковете за утвърждение и асимилиране на заемите в общия случай също са много по-кратки.
От друга страна, лихвите по този вид заеми по предписание са по-високи, в сравнение с тези по банковите заеми. Основната причина за това още веднъж се крие в по-високия риск, който поемат кредитните институции. В България отпущането на този вид заеми се контролира от Закона за потребителски заем, а от 2014 година беше признат и таван върху лихвите по потребителските и бързите заеми, който лимитира годишния % на разноските до най-много 50% от главницата.
2. За какво да внимаваме, когато теглим бърз заем?
Освен лихвата, кредитните институции начисляват и разнообразни други такси – за разглеждане на документи, за експресно одобрение, за поръчители, за донасяне на парите у дома и така нататък Всички те, дружно с лихвата, образуват общите разноски по заема, или така наречен ГПР. Хубаво е да се информирате за всички спомагателни разноски, преди да изтеглите заем от небанкова финансова институция. Условията при обособените компании могат да се разграничават фрапантно.
Санкциите при закъснение и просрочие на вноските по заемите също са нещо, за което би трябвало да се информирате в детайли. Кредитните институции начисляват неустойки при сходни случаи, като по закон размерът им би трябвало да е симетричен на размера на вноската.
Ако въпреки всичко се стигне до обстановка, в която не можете да погасите в точния момент своите отговорности, финансовите специалисти поучават да се свържете с компанията, която го е отпуснала, с цел да измислите дружно проект за деяние. Прекратяването на връзката, изключването на телефона и отводът от подпомагане нормално водят единствено до повишаване на сумата на задължението, постоянно до непостижими размери.
Още по тематиката четете ТУК.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ