Започнах да живея като разведена, без да се развеждам
Задушавах се. Бях окована от работата и фамилията си. Не можех да мръдна. Знаех по какъв начин ще ми протече деня още преди да си отворя очите.
Не помня от кой момент не бях излизала сама. Дори не си припомням какво обичах да върша преди да се трансформира в „ майката на “ и „ брачната половинка на “.
Бях не запомнила коя съм.
Мъжът ми той беше бледа сянка на себе си. С децата няма кой да ни оказва помощ и ние от години не бяхме излизали двамата.
Thinkstock
Нямаше и защо да си приказваме към този момент, просто тъй като нищо не ни се случваше. Мълчахме си по цяла вечер, а аз скрито плачех в банята, че живота ми се сведе до сериалите по малкия екран.
Мисълта за бракоразвод ме навестяваше все по-често. И бързо си тръгваше в мига, в който децата се затичваха към входната врата с крясъци „ тате, тате “ и се мятаха на врата на мъжа ми когато се прибираше от работа.
Не можех да си показва, че ще им лишава това, само че в това време усещах по какъв начин постепенно загивам от вътрешната страна.
Исках да съм като разведените ми приятелки – свободна, енергична и ЖИВА.
Мислих дълго и най-сетне взех страшното решение – развеждаме се. Не мога повече.
Само мисълта, че към този момент не съм длъжна да се прибирам незабавно след работа и да се преценявам постоянно с програмата на мъжа ми за моите редки излизания, върна усмивката на лицето ми.
Thinkstock
Още не му бях споделила, такива неща не се изтърсват току по този начин, само че към този момент усещах началото на Новия ми живот.
За децата, несъмнено, продължавах да се грижа, само че приготвях вечерята и след това ги оставях да се оправят сами със слагането на масата и миенето на чиниите. Мъжът ми мърмореше, само че го правеше дружно с тях.
Така, освободена от задължението да домакинствам на цялата къща, ми остана време да си спомня, че аз доста обичах да отивам на спектакъл, вместо да виждам блудкави сериалчета по малкия екран.
Thinkstock
Купих си билет за първата ми попаднала пред очите режисура и към този момент усещах, че хвърча. Живеех съвсем както желаех – сама със себе си.
Обявих, че след работа няма да се прибера, тъй като съм на спектакъл. Нищо не последва. Нито някой се разсърди, нито нищо, просто сподели „ добре “. И друго да беше споделил, нямаше да му обърна внимание, скоро нямаше да има думата.
Облякох си хубава рокля още сутринта, а преди театъра отидох на вечеря. Сама. Хранех се на мира и сама с мислите си, не ми се беше случвало от години. Представлението беше превъзходно.
Прибирах се към къщи и като че ли летях. Спомних си студентските ми години, в които отново по този начин се прибирах, леко замаяна от виното и от комплиментите и животът беше пред мен, с огромните си обещания, очаквания и фантазии.
Thinkstock
Мъжът ми не подозираше, че желая да се разведем, събирах храброст още, траех си поради децата най-много. Пък и сватбените ни фотоси от стената не ми даваха да го намразя до дъно. Той въпреки всичко в миналото беше Любовта на живота ми.
Но пък продължавах да „ упражнявам “ за живота си като необвързана жена. Нее, не си мислете за мъже. Ходех на срещи със себе си. Толкова от дълго време не ми се беше случвало.
Излизах все по-често вечер, дори се осмелих за уикенд с другарка. Някъде в края на пътуването ни съумях даже да кажа нещо смешно – също като преди да стана госпожа…
Спрях да се вживявам в ролята на брачна половинка, която дава всичко за фамилията си.
Ангажирана със себе си, забравих да мразя мъжа си поради инертността му. А и той, очевидно завидял на моите излизания, също стартира да излиза.
Редувахме се в гледането на децата, единствено си пожелавахме „ приятна вечер “, когато единият излизаше.
Вече бях свободна! Оставаше единствено да оформим документите за развода.
Thinkstock
Една вечер той се прибра от среща с другари, много посърнал. „ Иван се развеждат, сподели ми. Тя желала независимост “.
„ Толкова е хубаво, че ние си имаме нашата независимост, пък сме си семейство, нали? “
Погледнах го. Беше застанал тъкмо пред рамката със сватбените ни фотоси. Да, беше към този момент леко побелял, леко напълнял, само че очите му светеха по същия метод като на фотографията зад тила му.
Всъщност беше прав. Бяхме върнали вътрешната си независимост, която непринудено бяхме изоставили, неправилно решили, че фамилията е жертвен олтар.
Така и не разбра, че обмислях да се разведем. Сега планираме първото си сантиментално пътешестване двамата от години. А децата ще ги гледа свекърва ми, таман се пенсионира.
А можех да съм сама, разведена и…самотна.
Автор: Carina
Не помня от кой момент не бях излизала сама. Дори не си припомням какво обичах да върша преди да се трансформира в „ майката на “ и „ брачната половинка на “.
Бях не запомнила коя съм.
Мъжът ми той беше бледа сянка на себе си. С децата няма кой да ни оказва помощ и ние от години не бяхме излизали двамата.
Thinkstock Нямаше и защо да си приказваме към този момент, просто тъй като нищо не ни се случваше. Мълчахме си по цяла вечер, а аз скрито плачех в банята, че живота ми се сведе до сериалите по малкия екран.
Мисълта за бракоразвод ме навестяваше все по-често. И бързо си тръгваше в мига, в който децата се затичваха към входната врата с крясъци „ тате, тате “ и се мятаха на врата на мъжа ми когато се прибираше от работа.
Не можех да си показва, че ще им лишава това, само че в това време усещах по какъв начин постепенно загивам от вътрешната страна.
Исках да съм като разведените ми приятелки – свободна, енергична и ЖИВА.
Мислих дълго и най-сетне взех страшното решение – развеждаме се. Не мога повече.
Само мисълта, че към този момент не съм длъжна да се прибирам незабавно след работа и да се преценявам постоянно с програмата на мъжа ми за моите редки излизания, върна усмивката на лицето ми.
Thinkstock Още не му бях споделила, такива неща не се изтърсват току по този начин, само че към този момент усещах началото на Новия ми живот.
За децата, несъмнено, продължавах да се грижа, само че приготвях вечерята и след това ги оставях да се оправят сами със слагането на масата и миенето на чиниите. Мъжът ми мърмореше, само че го правеше дружно с тях.
Така, освободена от задължението да домакинствам на цялата къща, ми остана време да си спомня, че аз доста обичах да отивам на спектакъл, вместо да виждам блудкави сериалчета по малкия екран.
Thinkstock Купих си билет за първата ми попаднала пред очите режисура и към този момент усещах, че хвърча. Живеех съвсем както желаех – сама със себе си.
Обявих, че след работа няма да се прибера, тъй като съм на спектакъл. Нищо не последва. Нито някой се разсърди, нито нищо, просто сподели „ добре “. И друго да беше споделил, нямаше да му обърна внимание, скоро нямаше да има думата.
Облякох си хубава рокля още сутринта, а преди театъра отидох на вечеря. Сама. Хранех се на мира и сама с мислите си, не ми се беше случвало от години. Представлението беше превъзходно.
Прибирах се към къщи и като че ли летях. Спомних си студентските ми години, в които отново по този начин се прибирах, леко замаяна от виното и от комплиментите и животът беше пред мен, с огромните си обещания, очаквания и фантазии.
Thinkstock Мъжът ми не подозираше, че желая да се разведем, събирах храброст още, траех си поради децата най-много. Пък и сватбените ни фотоси от стената не ми даваха да го намразя до дъно. Той въпреки всичко в миналото беше Любовта на живота ми.
Но пък продължавах да „ упражнявам “ за живота си като необвързана жена. Нее, не си мислете за мъже. Ходех на срещи със себе си. Толкова от дълго време не ми се беше случвало.
Излизах все по-често вечер, дори се осмелих за уикенд с другарка. Някъде в края на пътуването ни съумях даже да кажа нещо смешно – също като преди да стана госпожа…
Спрях да се вживявам в ролята на брачна половинка, която дава всичко за фамилията си.
Ангажирана със себе си, забравих да мразя мъжа си поради инертността му. А и той, очевидно завидял на моите излизания, също стартира да излиза.
Редувахме се в гледането на децата, единствено си пожелавахме „ приятна вечер “, когато единият излизаше.
Вече бях свободна! Оставаше единствено да оформим документите за развода.
Thinkstock Една вечер той се прибра от среща с другари, много посърнал. „ Иван се развеждат, сподели ми. Тя желала независимост “.
„ Толкова е хубаво, че ние си имаме нашата независимост, пък сме си семейство, нали? “
Погледнах го. Беше застанал тъкмо пред рамката със сватбените ни фотоси. Да, беше към този момент леко побелял, леко напълнял, само че очите му светеха по същия метод като на фотографията зад тила му.
Всъщност беше прав. Бяхме върнали вътрешната си независимост, която непринудено бяхме изоставили, неправилно решили, че фамилията е жертвен олтар.
Така и не разбра, че обмислях да се разведем. Сега планираме първото си сантиментално пътешестване двамата от години. А децата ще ги гледа свекърва ми, таман се пенсионира.
А можех да съм сама, разведена и…самотна.
Автор: Carina
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ