Задгробният живот на древните цивилизации – какво се случва след

Задгробният живот на античните цивилизации – какво се случва откакто умрем? Това е въпрос, върху който евентуално всички сме размишлявали най-малко един път в живота си, тъй като това е една от най-големите мистерии в живота. И евентуално ще остане по този начин, до момента в който ние самите не напуснем този свят.

През цялата история разнообразни цивилизации също са мислили какво се случва, когато някой почине. Като разнообразни култури, те създали комплицирани системи за това какво се случва, откакто поемем последните си вдишвания. Докато някои от тях са доста разнообразни един от различен, има и шокиращо количество прилики сред отвъдните животи на тези култури, които са били публикувани по целия свят.

10. Месопотамците

Цивилизацията на Месопотамия е била ситуирана в и към актуален Ирак и се смята за люлка на цивилизацията.

Месопотамският задгробен живот се основава на тяхното основаване на историята на индивида. Човекът е основан от провидение на име We-ilu , който смесвал глина и кръв от господ. Божията кръв направила хората безсмъртни, тъй че когато тялото почине, то се погребвало и се прибирало в глината. Въпреки това, безсмъртната част оставала на Земята като дух, преди да отпътува до подземния свят. В подземният свят душата минавала през цялостна с демони низина, след което пресичала река Хубер благодарение на създание, наречено Силуши. Освен това те трябвало да преминат през седемте врати на градът от подземния свят с разрешението на месопотамският Свети Петър.

При идването си в подземния свят безсмъртната част на индивида била „ съдена ” от няколко божества и по-късно на душата се давало място в отвъдния живот. Дори там е имало обществена конструкция и по тази причина къде е щял да бъде подложен някой в ​​големия град на мъртвите зависело от два фактора. Първият бил общественият им статус, до момента в който били живи. Вторият фактор зависел от това какви грижи са били полагани за тялото им след гибелта. Така че в антична Месопотамия несъмнено е трябвало да се отнасяш добре със фамилията си, до момента в който си бил жив.

9. Ацтеките – задгробният живот на античните цивилизации

Цивилизацията на ацтеките се появява при започване на 13-ти век в днешно Мексико (през 1250 година ацтеките се откриват край езерото Текскоко). Техният задгробен живот е бил друг от доста други култури, тъй като мястото на душата зависело от това по какъв начин индивидът е починал. А методът по който индивидът е живял не бил чак толкоз значим.

Задгробният живот на ацтеките е разграничен на четири секции, които се основават на четирите съществени направления. На изток е имало задгробен живот за дами, умряли по време на раждане. В оня оттатъшен живот те биха помогнали на слънцето да излезе от подземния свят. Хората, които били умрели от заболявания като проказа, или са били убити от гръмотевица, или са се удавили, отивали в отвъдното на юг. Било красиво място, където имало доста ястие и пиянство.

На север отвъдният живот се наричал Миктлан и бил за хора, които умирали естествено от напреднала възраст. Те имали четири години, с цел да преминат през осем разнообразни равнища на провокации. Ако го направели, душата им щяла да откри мир на деветото равнище.

Що се отнася до воините, починали в борба, тяхната посока била на запад. В културата на ацтеките слънцето е било значимо и от време на време ацтеките считали, че е допустимо слънцето да влезе в подземния свят и в никакъв случай да не се появи още веднъж. Така че, когато даден боец загинел, той отивал на небето на запад, където щял да помогне на техния господ Уицилопочтли , който бил един от двата основни богове на ацтеките и богът на слънцето и войната. Заедно те щели да се борят против тъмнината, с цел да подсигуряват, че слънцето ще изгрее. Те прекарвали четири години, правейки това, и по-късно се прибирали на Земята като колибри.

8. Маорите

Народът на маорите идва в днешна Нова Зеландия на талази от канута сред 1250 и 1300 година сл. Хр. Когато някой умирал в културата на маорите, духът стигал толкоз надалеч, колкото някой можел да върви в Нова Зеландия, което било върхът на нос Рейнга. Там духът се плъзгал надолу по дървото Похутукава (новозеландско коледно дърво) към океана, като в последна сметка се присъединявал още веднъж към своите предшественици.

Техният задгробен живот имал най-малко две разнообразни царства, от време на време достигащи до 12. Всяко равнище било ръководено от един от техните богове. Начинът, по който са живеели маорите, в действителност не влияело в кой оттатъшен живот са отишли, тъй като маорите не вярвали, че духовете се наказвали за тяхното държание на Земята.

Очевидно маорите не били изключително загрижени за отвъдното. Това, за което се тревожели било, че духът на някого може да не се плъзне надолу по дървото и това можело да повлияе отрицателно на хората в земята на живите.

7. Келтите

Келтите са упоменати за първи път в текстове от преди към 2500 години. Това което знаем за ранните им дни идва от трудове на други цивилизации, като гърците и римляните. Поради това е доста противоречиво къде са същинските корени на келтите. Много хора считат, че произлизат от Британските острови, до момента в който други считат, че са мигрирали там от континентална Европа.

Въпреки това, това, което знаем е, че когато келтите са мигрирали в днешна Ирландия, те са присъединили своите религиозни вярвания с жителите, които към този момент са живеели там. Те вярвали, че след гибелта душата им отива в отвъдния свят, наименуван Отвъдното, който се състоял от няколко разнообразни свръхестествени царства. Те включвали Tír na nÓg („ Земята на младите “), Mag Mell („ Равнината на меда “) и Tír Tairngire („ Обещаната земя “). Въпреки това, всички кралства били преплетени дружно, сходно на метода, по който сцените се смесват дружно в съня, тъй че те могли да бъдат в другите кралства едновременно.

6. Индианците – задгробният живот на античните цивилизации

Смята се, че предците на индианците са мигрирали от Русия в днешна Аляска преди към 12 000 години. Те се заселват в Южна и Северна Америка и по времето, когато европейците доближават до Америка, имало 50 милиона поданици. Тъй като е имало толкоз доста хора, разпръснати върху толкоз огромна земя, племената са развили свои лични неповторими култури.

Северноамериканските племена нормално са разграничени на разнообразни културни области, като всички имат друг взор върху отвъдния живот.

Племената от равнините вярвали в отвъдния живот, наименуван Happy Hunting Ground , където имало доста бизони за лов. Загробният живот на индианците Пуебло бил единствено продължение на този; те просто отивали в различен град, където се срещали с мъртви хора, които познавали приживе. Те също не са били наказвани за нищо, което са правили в предходния живот, тъй като това било просто продължение на този живот. По същия метод индианците от Омаха от Централните равнини и племената на Нова Англия вярвали, че отвъдното е просто продължение на този и нямало причина да се санкционира индивидът в отвъдното.

Шайените от Северните равнини пък вярвали, че духът би трябвало да откри пътека, където всички отпечатъци сочат в една и съща посока. Те щели да следват пътеката към Млечния път, до момента в който стигнат до лагера на мъртвите, който бил измежду звездите. Там те били посрещани от мъртви другари и родственици.

5. Древните китайци

В античният китайски задгробен живот, когато някой умирал, пратениците пренасяли душата при Chenghuangshen , който бил богът на стените и рововете. Там душата била съдена и в случай че индивидът бил благодетелен, тогава отивала в парадайса. Но единствено хора, които са били крале на Земята, са имали право да изживеят същинския парадайс. Другите хора отивали в долната част на парадайса или щели да се преродят.

Имало е и под земята свят, наименуван Жълтата пролет. Злите души отивали там за несъмнено време, където бивали наказвани за неприятните си каузи. След като свършвало времето, им се давал еликсирът на забравата и по-късно се прераждали още веднъж.

4. Инките – задгробният живот на античните цивилизации

Империята на инките поражда през 12-ти век в региона на Андите в Южна Америка. Тяхната империя се простирала от Еквадор до централно Чили с към 12 милиона поданици.

Huk vida, терминът на инките за отвъдния живот, имал три хоризонтални равнища. На върха бил Ханан Пача, „ Горният свят “, където хората, които са живели праведно, отивали след гибелта си. Следващото равнище било Кей Пача, което безусловно означавало „ Този свят “.

И най-после имало Уку Пача, което е „ Подсветът “ или „ Вътрешният свят “. Това било мястото, където хората, които не били задоволително положителни, с цел да отидат в Ханан Пача, отивали да живеят. За разлика от доста други подземни светове, Уку Пача не било място за наказване. Вместо това се свързвало „ с женската земна майка и костите на предците “.

Освен това инките не вярвали, че световете са изцяло разграничени. Неща като светкавиците били горният свят, свързващ се с този свят, до момента в който планините достигали от този свят нагоре. Що се отнася до вратата към Вътрешния свят, това били дупки и пещери.

3. Викингите – задгробният живот на античните цивилизации

Когато един боец стигнел там, той бил приветстван от господ Один и те споделяли чаша медовина , сладка напитка на основата на мед.

Във Валхала падналите воини ядяли прясно заклан глиган, който вечерта още веднъж бил цялостен. Освен това имало безкрайно количество медовина. Може да си помислите, че във Валхала е най-хубавият задгробен живот.

Викингите непрестанно се биели между тях. Това обаче било за спорта, тъй като трябвало да продължат да упражняват за своя съден ден, наименуван Рагнарьок . Когато това се случело един ден, воините щели да излязат от 540-те порти на залата, с цел да се бият дружно с Один против най-скандалния вълк от скандинавската митология, Фенрир, който бил наследник на господ Локи и великанката Ангрбода. Казва се, че когато смел боец почине, това е тъй като Один се нуждае от различен боец, с цел да се бие по време на Рагнарок. Така че… може би не най-хубавият оттатъшен живот.

Не всеки боец обаче успявал да стигне до Валхала. Воинът трябвало да бъде честен човек и трябвало да е умрял в борба. Това давало мощна мотивация да дадат всичко от себе си в борбите си, тъй като нямали боязън от гибелта – те щели да отидат на по-добро място, в случай че умрат.

Най-мистериозно изчезналите цивилизации – топ 10 ранглиста

Що се отнася до хората, които не били починали на бойното поле, имало разнообразни отвъдни животи. Например, викингите са били мореплаватели и в случай че някой бил починал в морето или се бил удавил, щял да отиде в залата на морския господ Егир. Той бил прочут с това, че провел празненства за боговете.

Ако някой не бил честен, отивал в зала, в която имало оплетени змии, които бълвали реки от отрова. Хората, които са се разболявали или били умряли от напреднала възраст, са имали най-лошия оттатъшен живот. Те отивали на мъгливо място, където трябвало да ядат ужасна храна с богинята Хет, която се разлагала.

2. Гърците и римляните – задгробният живот на античните цивилизации

В гръцката митология, когато някой умирал, той отивал в подземния свят, който се намирал надълбоко в Земята. Управлявал се от Хадес и неговата кралица Персефона. Хадес постоянно търсил повече души и постоянно имало място за повече.

Водачът на душата в подземния свят е Хермес, олимпийски господ, който е наследник на Зевс. Пътеводителят бил нужен, тъй като Подземният свят бил заобиколен от пет реки; Ахерон („ Река на скръбта “), Коцит („ Река на рева “), Флегетон („ Огнена река “), река Стикс („ Река на омразата “) и Лете („ Реката на забравата “).

За да отиде в Подземния свят, една душа трябвало да бъде прекарана през реката Стикс от лодкаря Чаро. Но за тази цел е трябвал билет, който трябвало да бъде подложен на устата на умрелия. Ако някой нямал билет, той оставал в неопределеност сред двата свята.

Най-невероятните антични кодове в света – Топ 10 ранглиста

От другата страна на реката имало гигантско триглаво куче на име Цербер. То пускало хората, само че доста малко прекосявали. След като влезнели през портите, имало трима съдии на име Радамант, Минос и Еак, а умрелите разказвали житейските си истории. Тогава имало три вероятни резултата. Първият е, че отиват в полетата на Асфодел, където отивали множеството хора. Това било тъмно и сиво място, където душите се скитали напразно. Второта място било за душите на героите и благословените мъртви – те отивали в Елизиум, считан за парадайс.

На другият завършек на спектъра от Елизиум е Ямата на Тартар, която се намирала в най-дълбоката част на Подземния свят. Това било същото място, където 12-те олимпийски богове са държали титаните, някогашните владетели на света. Това било мизерно място, което било мрачно и облачно от самото начало. Имало даже стихии, които помитали хората и те не могли да допрян земята цяла една година.

1. Древните египтяни

Когато хората в античен Египет умирали, те са вярвали, че тяхната душа, наречена ба, ще се връща от време на време в тялото. Затова мумифицирали останките. Когато ба напуснела тялото, пътувала през отвъдното и трябвало да премине през няколко врати, всички защитавани от божества. След като минала през портите, ба влизала в Залата на двете истини.

Залата била дълга и поддържана от колони. В края на залата бил богът на подземния свят Озирис. Около ба били 42 богове. След това душата трябвало да разгласи греховете, които не са направили на съответния господ. Например, ба трябвало да се обърне към Бога на огъня и да каже: „ О огнени, който пристигна от Кераха, аз не съм ограбвал “. И ба щял да продължи и да извърши съответен грях за съответния господ.

Най-важните фараони в античен Египет – Топ 10 ранглиста

Едно от терзанията на античните египтяни било да знаят кой грях е обвързван с другите богове. Освен това те трябвало да знаят какви грехове не могат да извършат. Така свитъците, наречени Книгата на мъртвите, са създадени като управление за отвъдния живот. Интересното е, че нямало общоприета Книга на мъртвите и постоянно вариациите били много фрапантни.

След като преминела през Залата на двете истини, ба прекосявала през друга гала, наречена „ Претегляне на сърцето “. Древните египтяни вярвали, че сърцето е запис на живота на умрелия човек. Сърцето било поставяно на везна, а на другата везна било перото на богинята Маат, което било знак на истината и справедливостта. Ако перото било по-тежко от сърцето, значи индивидът не бил благодетелен.

#Бонус – задгробният живот на античните българи

Древните българи вярвали в задгробния живот и погребалните им традиции били обусловени от този факт. Когато умирал човек, околните му го измивали и обличали в чисто бяла дреха (символ на смъртта), след което го оплаквали. Целта на недоволството била да се убеди душата на мъртвия какъв брой обичан е бил той и да оказва помощ на живите си родственици.

Трупът бил изгарян на клада, наричана  извършвам кражба . Вярвало се, че изгарянето на тялото освобождава душата и тя се трансформира в  навъ  (дух), с цел да бъде позволена до Долната земя. Ако не станело това, душата започвала да се лута из света на живите Яв и заради страданията си се превръщала в злобен дух – върколак, мора, явина.

След трупоизгарянето, погребвали праха в земята, дружно с персонални предмети, съдове и храна, с цел да бъдат употребени от мъртвия в отвъдното. Считало се, че в избрани дни от годината душите на мъртвите биват пускани от Долната земя и се появяват там, където е заровен прахът им. Затова гробът имал значение и живите го обозначавали и помнели. В избрани дни ( задушници ) носели на гроба храна и говорели на мъртвия, вярвайки че душата му е в близост.