Огромните мегаполиси на древния свят – човечеството се е събирало

Огромните мегаполиси на античния свят – човечеството се е събирало в огромни общности, които са се трансформирали в градове, още от неолита. Главната причина за основаването на общности е взаимната отбрана. Постепенно се създали системите за шерването на вода, търговията, изхвърлянето на боклуци и средствата за ръководство.

От скромните жилища, събрани дружно, се появили по-големи градове, някои със здания с големи размери и забележителен разкош. Градовете се научили да се оправят с проблеми, познати на съвременността – настаняване на бедните, приемане на закони за отбрана на всички и обезпечаване тук-там за търговия, поклонение, развлечения и ръководство.

Градовете се развиват през последните 9000 години, като Йерихон се смята за най-стария прочут град в света . Първоначално ситуиран на земя, която в този момент е под водата, хората са обитавали на това място в продължение на епохи. Според археолозите, над 2000 души са живели в Йерихон седем хилядолетия преди раждането на Христос.

Естествените извори трансформират мястото в мечтано, а плодородната земя разрешавала на жителите да създават растителни масла, източник на доходоносна търговия. Въпреки че 2000 поданици през днешния ден се смятат за малко повече от село, по това време Йерихон съставлява един от най-големите градове в света. Ето 10 антични града, считани за мегаполиси на своето време.

10. По времето, разказано в книгата Битие, Урук е имал население от 4000 души

Смята се, че античният град Урук , издигнат от Нимрод, е разказан в книгата Битие. Библейското име на града е Ерех. Градът неведнъж е разрушаван и възстановяван, с материалите от предходните градежи. Тази много ефикасна процедура затруднява актуалните разкопки и разбори. Изчисленията са, че градът е имал към 40 000 поданици по време на своя пик, които са се занимавали със земеделие и търговия. Той достигнал своя пик на население към 3100 година пр.н.е.

Древните шумерски търговци и фермери са се възползвали от близостта на града до Тигър и Ефрат, с цел да основат процъфтяваща общественост, развивайки доста благосъстояние и мощност. Те построили система от канали в целия град, улеснявайки търговията и пътуванията. Някои имат вяра, че практиката на писане произлиза от Урук, а откриването на някои от най-ранните известни плочи в руините й поддържа хипотезата.

В градът се помещавали и най-ранните архитектурни монументи в историята. Около 3-ти век преди Христа обаче градът е бил зарязан значително, частично заради промени в течението на река Ефрат, а към 700 година сл. н. е. към този момент имаме град-призрак. Открит е от археолози през 1849 година, макар че сериозните разкопки стартират едвам при започване на 20-ти век.

9. Град Мари се развива като комерсиална столица в Месопотамия – големите мегаполиси на античния свят

Земята сред реките Тигър и Ефрат, Месопотамия, е основала една от най-ранните търговски империи в света. Мари , античен град, ситуиран в днешна Сирия, не се е трансформирал в град от по-малки селища. Вместо това, този град е бил един от най-ранните целеустремено проектирани и издигнати градове в историята. Изграден към 2900 година пр.н.е., той е предопределен да управлява водните пътища на река Ефрат, които били от значително значение за търговията.

Оригиналният ограден град е зарязан към 2550 година прочие н. е. Но 50 години по-късно градът е претъпкан и значително възобновен. Проектиран е с издигнат център, от който се извиват улици надолу към градските стени, осигурявайки следено оттичане на дъждовната вода.

Издигнати са най-малко шест религиозни храма, както и замък, открити пазари и други структури. Той бил зарязан, възобновен и отново зарязан няколко пъти, като всяка възстановка била правена над предшественика. Най-старата известна работилница, отдадена на производството на колела, е открита в руините на Мари.

Населението му евентуално е достигнало връх към 50 000 души преди окончателното му занемаряване през Елинистическата ера. Днес руините му непрестанно се разграбват и повреждат от участниците в Сирийската революция. Контролираните разкопки, които разкриха огромна част от това, което е известно през днешния ден за антична Месопотамия, бяха спрени през 2011 година Оттогава грабежите унищожиха огромна част от античните руини.

8. Някои считат, че античният град Ур е родното място на Авраам

Древният месопотамски град Ур в миналото е стоял на бреговата линия по Персийския залив, покрай устието на река Ефрат в сегашен Ирак. Няколко хиляди години от този момент, бреговата линия е изместена и руините на града, за които някои имат вяра, че е родното място на Авраам, се намират на няколко км във вътрешността в сушата. Други археолози (и откриватели на Библията) оспорват руините като тези на град Ур, упоменат четири пъти в книгата Битие. В разцветът си, към 2200 година прочие н. е., популацията на Ур се прави оценка на сред 65 000 и 100 000 поданици.

Град Ур бил огромно морско пристанище и търговски център. В неговото общество е имало няколко класови разделения на хората. Най-високопоставените, богатите търговци, благородниците и религиозните водачи, живеели в забележителен разкош, като разкопките разкриват голям брой дворци и имения.

Разкопките разкриват също хиляди клинописни плочи (шумерски писмени материали), включващи бизнес контракти, актове, правосъдни документи и даже персонални писма. Днес, след интервал под контрола на американската войска, руините на Ур са под контрола на иракското държавно управление, което възнамерява да ги развие като туристическа атракция и проучвателен център.

7. Руините Инсю съдържат едни от най-големите находки от античната китайска книжовност

Руините, известни като Инсю , са тези на античния китайски град Ин – последната столица на династията Шан. Ин се загатва като руини още през 5 век сл. н. е. Като столица на династията Шан (1600-1046 пр.н.е.) популацията на града надвишава 100 000, като е допустимо цифрата да е била до 125 000. Градът имал царски дворци, царски гробници, храмове и голям брой здания, отдадени на развлечения и удоволствия. Сред кралските гробници била тази на Фу Хао (Мулан), кралицата-войн, която предвождала армиите Шан в няколко спора. Тя се трансформирала в най-могъщия боен водач на Шан за времето си.

Руините Инсю разкрили антични китайски кости-оракули, форма на писане и водене на записи. Над 100 000 пророчески кости изобразявали цялостните йероглифи, употребявани от Шан. Ин е зарязан някъде към 500 година прочие н. е., като мястото остава релативно недокоснато до откриването му през 1899 година Оттогава той е деликатно изследван и разкопан от археолози и през днешния ден е отворен за публични обиколки.

6. Два града с име Вавилон в миналото са били най-големите обитаеми центрове в света – големите мегаполиси на античния свят

Първият Вавилон е издигнат в огромен укрепен град от Хамурапи, аморейски цар. Към 1670 година прочие н. е. той е бил най-големият град в света, съгласно някои оценки, с население доста над 150 000. След гибелта на Хамурапи градът запада и по друго време се ръководи от еламитите и асирийците. Последните разрушили града и построили нов Вавилон на мястото на остарелия. Този втори Вавилон включвал (поне по този начин се твърди) Висящите градини на Семирамида, изброени като едно от седемте чудеса на античния свят. За страдание съществуването на Висящите градини и местонахождението им в никакъв случай не е било доказано от археологията или историческата просвета.

Според Вавилонската и Еврейската Библия, цар Навуходоносор II разрушил храма на Соломон в Йерусалим и заточил евреите във Вавилон, където те се включили към население, за което съгласно някои надвишавало 200 000 през 6-ти век пр.н.е.

В края на 20-ти век Саддам Хюсеин взема решение да построи съвременен замък върху руините на остарелия град и както Навуходоносор, е употребявал тухли, изписани с неговото име по време на строителството. Саддам оформил себе си като „ наследник на Навуходоносор “ и направил портрети на себе си и античния цар, инсталирани на портите на руините.

5. Картаген съперничи на Рим като най-мощния град в Древното Средиземноморие

Римският стихотворец Вергилий разказва античен Картаген като съдържащ „ прелестни здания, портали, калдъръмени пътища и шумотевица на каруци … Тук хората изгребвали пристанища, поставяли дълбоки основи на театри и издигали солидни стълбове “. Древният Картаген е повишен, с цел да събере в последна сметка население от близо половин милион души.

Те търгували с другите средиземноморски култури, със зехтин, виновност, зърнени храни, кожи и тъкани. Около града имало обширни аграрни земи и овощни градини. На бреговата линия, две изкуствени пристанища оформяли морската промишленост. В едното пристанище се намирала голямата военна флота от над 200 кораба, а в другото се правели комерсиалните интервенции.

Строителните правила направлявали оформлението на кварталите на града и дизайна на неговите къщи и търговски обекти. Някои структури в Картаген достигали височината на шест етажа, множеството частни домове били от един или два етажа. Зад стените на къщите имало открит двор, постоянно озеленен с плодни дървета.

Римляните унищожават Картаген и по-късно го възвръщат при Юлий Цезар през 49-44 година прочие н. е. Към началото на II век след Христа, Картаген е вторият по население град в Римската империя, в който още веднъж живеят към 500 000 души. Той също по този начин се трансформирал в главен център на ранното християнство, което довело до разрушаването на доста от светилищата и храмовете, издигнати от римляните.

4. Помпей е един от най-проспериращите градове на Римската империя – големите мегаполиси на античния свят

Макар и относително дребен във връзка с популацията, Помпей достигал най-много към 20 000 поданици директно преди изгубването на града под вулканичната пепел. Жителите му се радвали на доста улеснения, в това число огромен амфитеатър, публични бани, храмове, закрити театри и пазари.

Мацелумът в Помпей, огромен градски пазар, съдържал голям брой магазини за храни – месарници, търговци на вино и търговци на риба. Някои служащи на пазара живеели на огромния втори етаж на постройката. Някои жители закупували маслините и смокините си на пазара, а други с по-големи градини отглеждали свои лични.

Помпей просперирал, като получавал артикули, идващи по море, и ги изпращал до други дестинации в Империята, улеснен от близкия Апиев път. Това било значима връзка сред Рим и северноафриканските и близкоизточните провинции на империята. Градът е значително, въпреки и не напълно, заровен под към 6 метра вулканична пепел след изригването на Везувий през 79 година сл. н. е.

Останките били подложени на грабежи и вандализъм няколко дни след изригването. По-късните разкопки разкриват, че към 1100 души са починали по време на изригването и следствията от него. По-голямата част от популацията на града е избягало с някаква част от своите движимости.

3. Александър Велики основава античния град Александрия

Съобщава се, че Александър Велики е представял града, който нарекъл на себе си, като огромен гръцки град с въздействие, макар че е останал на мястото единствено няколко месеца, преди да възобнови завоеванията си. Той в никакъв случай не се върнал в Александрия, до момента в който бил жив. Вместо това строителството на града се паднало на неговия военачалник Клеомен, който наел архитекта Динократ от Родос, с цел да проектира и управлява неговото създаване. Александър умира през 323 година пр.н.е.

Птолемей, някогашен военачалник в армията на Александър Велики , завзема контрола над Египет. По-голямата част от града, наименуван на Александър, е издигната по времето на Птолемей, който реалокира столицата на Египет там през 305 година прочие н. е., обявявайки се за фараон.

Александрия бързо се разраства при Птолемей и неговите наследници, като се трансформира в седалище за усъвършенствано образование. Тук се намира известната Александрийска библиотека, за която се споделя, че е била най-голямата в света. По времето на Август, Александрия е била дом на над 500 000 души, най-вече от гръцки, еврейски и египетски генезис. Големи елементи от града били унищожени от последвалите войни и цунамито, което блъснало през 365 година сл. Хр., вследствие на земетресение в центъра на Крит.

Известната Александрийска библиотека е била унищожена близо век по-рано от протест против римското господство. Великият фар на Александрия е бил едно от седемте чудеса на античния свят. През 1994 година руините му са открити от френски археолози, потопени на морското дъно на пристанището.

2. Атина е населявана от хора непрестанно в продължение на 5000 години – големите мегаполиси на античния свят

Град Атина носи достойнството да бъде една от най-старите общности в историята. Той се трансформирал в най-големият от гръцките градове-държави и допринесал повече за западната просвета и еволюция, в сравнение с който и да било от останалите. Сред жителите на Атина се открояват лекарят Хипократ, от който е получена хипократовата клетва. Сократ, Платон и Аристотел живеят и учат в Атина, както и античните историци Херодот и Ксенофонт. Към втори век сл. н.е., Атина се смята за седалище на учението и философията в западния свят.

Населението на града нараства и се свива през вековете заради войни, чума, апетит и други бедствия, разследване на човешки и естествени събития. В края на 4 век сл. Хр. е плячкосан от вестготите, унищожили огромна част от античния град. През вековете става жертва на сарацините, турците, славяните и други, само че градът отново се възвръща. Днес руините на антична Атина стоят измежду постройките на актуалната столица на Гърция. Древният Партенон е постоянно споменаван знак на античността, елементарно различим по целия свят.

1. Рим доближава своя античен пик на популацията през II век сл. н. е.

Древният Рим се разраства от дребна крайречна общественост на Тибър към 1000 година прочие н. е., до столицата на голяма империя в края на I век. Пътищата му водят към голям брой значими точки в цяла Европа, Северна Африка и Близкия изток. Акведуктите осигурявали вода от далечни точки до градовете на империята. Римските жители се радвали на витален стандарт надалеч по-голям, в сравнение с хората, живеещи в завладените територии. Твърди се, че през II век в Древен Рим и предградията му са живели към 1,5 милиона души.

След ръководството на Комод, Рим навлиза в интервал на крах, интензивен от набезите на немските племена и франките. С разпадането на Западната империя, столицата на Източната империя Константинопол надминава Рим както по мярка, по този начин и по въздействие. Към края на III век Рим, с цялата си отразена популярност, има по-малко от половин милион поданици. Трябвали още няколко века, до момента в който империята се срути, а аргументите били прекалено много, с цел да бъдат свързани. Но в никакъв случай не е надминал своя връх на славата от края на 2-ри век, когато фразата „ всички пътища водят към Рим “ се счита за чиста истина.

Мистериозни реликви от античните цивилизации – Топ 10 ранглиста

Мистериозни реликви от античните цивилизации – всички ние знаем по нещо или сме осведомени с религиозните реликви от античните времена. Тези религиозни реликви, открити по целия свят, в действителност съставляват съществена част от нашето споделено човешко завещание. Чуваме думата „ светиня “ и първите неща, които ни идват на разум нормално са почитани физически остатъци или характерни исторически…