Зад невротичната вина стои страхът от неодобрение, осъждане, критика и

...
Зад невротичната вина стои страхът от неодобрение, осъждане, критика и
Коментари Харесай

Какво крие невротичната вина

Зад невротичната виновност стои страхът от отрицание, наказание, рецензия и излагане. Вината не е повода, а разследване от тези страхове. Страхът от наказание и отрицание може да се прояви в разнообразни форми. На някои от тях се стопира Наталия Кошулко, психолог-психотерапевт, която употребява като база за разсъжденията си теорията на Карън Хорни за неврозите. 

Невротикът изпитва непрекъснат боязън да не провокира раздразнението на близките. Невротикът може да се опасява както да откаже покана, по този начин и да я одобри. Страхува се както да изрази своето мнение, по този начин и да не го направи. Особено се плаши да изрази противоречие с мнението на някого, да изрази желанията си, да не отговори на поставените условия и да не би да остане неосезаем. Невротикът живее с перманентния боязън хората да не научат нещо за него. 
Това се изяснява с безумен блян да се предотврати някакъв срамен миг, излагане и проваляне.Основният фактор, който изяснява страха от неодобрението, е голямото разминаване сред фасадата, която невротикът демонстрира на света и себе си, и всички тези репресивни трендове, скрити зад тази фасада. Въпреки че самият невротик страда мощно от тази висока самовзискателност, за него е жизненоважно да си я задържи в прочувствения свят. Защото тази рекламация към самия него го защищава от прикрито безпокойствие. Това, което той би трябвало да скрие, е в основата на страха от излагане и отрицание. 
Големият позор. Искреността е виновна за страха му от отрицание, по този начин счита той. И се опасява от разкриването на тъкмо тази престореност.Невротикът желае да скрие своята „ настъпателност “. Не единствено гнева, завистта, жаждата за възмездие, унижението, само че и всичките си секрети искания към хората. Той не желае да постави лични старания, с цел да реализира това, което желае, вместо това опитва да се храни с силата на другите. Това може да се случи или посредством потребление на мощ, експлоатирайки хората, или посредством любов, „ обич “, ласкателство и послушание на другите. Ако претенциите му са наранени, той се усеща доста обезпокоен, чесъществува опасност да не получи това, което желае по нормалния метод.
Той също по този начин желае да скрие от другите какъв брой е слаб, беззащитен и безсилен. Колко некадърен е да отстоява правата си, какъв брой мощна е тревогата му. Поради тази причина основава образа на властта. Той презира слабостта в себе си и в другите. За уязвимост, той смята всяко неспазване на опорните точки, които той смята за верни. Защото в случай че той презира някаква уязвимост, допуска, че другите, в случай че я открият у него, ще го презират. Затова той живее в непрекъсната тревога, че рано или късно всичко ще бъде разкрито.
Ето за какво виновността и съпътстващите я самообвинения не са повода, а резултатът от страха от отрицание и в това време служи като отбрана против нея. От една страна, те спомагат за реализиране на мира. От друга страна пречат да се види действителното положение на нещата.
Функции за самозарежданеСамообвинението води до утешение. Ако упреквам себе си за това, че някой не си е приключил работата, значи не съм толкоз неприятен човек. Засилва самочувствието. Но невротикът рядко се допира до същинската причина за недоволството му от себе си.
Самообвиненията не разрешават на невротика да види нуждата от промени и служат като сурогат на такива промени. Трудно е да се промени нещо в една приключена персона. А за невротик това е съвсем непостижимо. Много от неговите дълбоки настройки са подбудени от безпокойствие. И в случай че започнете да ги докосвате, това провокира огромен боязън и опозиция. И тогава наподобява, че самообвиненията водят до смяна. Потапянето във виновност демонстрира отклоняване от сложната задача да променим себе си.
Самообвиненията също по този начин дават опция на невротика да не упреква другите, а единствено себе си, което наподобява по-безопасно. Това най-често идва от патриархалното семейство, в което един от главните правила е: грях е да подлагаме на критика родителите. Когато връзките се основават на авторитаризъм, има наклонност да се не разрешава рецензията, тъй като нормално това подкопава доверието. Ако детето не е доста сплашено, то ще се съпротивлява, само че мощното възприятие за виновност ще го травмира. На по-плахото дете даже няма да му хрумне, че родителите може да бъркат. То обаче ще усеща надълбоко в себе си, че някой въпреки всичко бърка. И щом това не са родителите, значи е то.
Следователно виновността е негова. Детето ще поеме виновността върху себе си, вместо да осъзнае, че към него са се отнесли незаслужено.
Как невротикът заобикаля от неодобрението
Със самообвинение. С попречване на всяка рецензия, като се пробва постоянно да бъде безукорен и да постъпва вярно. (Но невротикът приема за рецензия даже особеното мнение.) Прави се на беззащитен, в случай че това не върви – разболява се. Болестта като метод за справяне с компликациите на живота от дълго време е известна. Но при невротиците този „ способ “ е много значим. Например, невротик, който има проблеми с шефа си, може да изпита остра офанзива на чревно разстройство. Болестта в този случай разрешава на невротика да избегне среща с шефа. И той има оправдание, вместо да осъзнае малодушието си.
Невротикът избира да се показва като жертва. Да се чувстваш жертва е постоянно срещана тактика. Това е ефикасен способ за отбрана против отрицание. Той разрешава да се отклони фокуса от самообвиненията към обвиняване на другите.
Източник
Източник: spisanie8.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР