Бивш съветник на Елцин и Путин: Ако продължава така, ще бъдат поразени и цели в Европа
Забравете Украйна, в Кремъл желаят победа непременно и мислят за тоталното прекрояване на интернационалния ред, зародил след Втората международна война “. Това споделя един от най-близките съветници до Путин – Сергей Караганов в изявление за лондонския седмичник „ Ню Стейтсмън “. Преводът е на Стоян Гяуров и „ Портал Култура “.
Бивш консултант на Елцин и Путин , Сергей Караганов е почетен ръководител на московския мозъчен концерн Съвет за външна и отбранителна политика. Името му се свързва с редица основни хрумвания в съветската външна политика, от по този начин наречената „ теория Караганов “ за правата на етническите руснаци, живеещи в чужбина, до правилото за „ градивно опустошение “, прочут също като „ доктрината Путин ". Караганов е непосредствен както до Путин , по този начин и до външния министър Лавров, и е дефинирал доста от концепциите, които доведоха до война та в Украйна. Известен като външнополитически ястреб, той е последовател на тезата за „ Велика Евразия “ и на тесни връзки с Китай; счита, че дългото владичество на Запада в международните каузи е към края си. Интервюто с него се е състояло на 28 март.
Защо Русия атакува Украйна?
От 25 години хора като мен не стопират да повтарят, че в случай че НАТО и западният съюз пресекат избрани червени линии, изключително в Украйна, ще има война. През 2008 година президентът Путин съобщи, че в случай че участието на Украйна в НАТО стане действителна вероятност, то тогава няма да има Украйна. Не го послушаха. Тъй че първата цел е да се постави завършек на експанзията на НАТО.
Другите две цели са: демилитаризация на Украйна и денацификация, тъй като в съветското държавно управление има хора, които считат, че възходът на ултранационализма в Украйна стартира да наподобява на Германия през 1930-те. Цели се също и освобождението на Донбас от осем години на непрестанна бомбардировка. Освен това беше налице и убеждението, че война та с Украйна е неизбежна – може би до три или четири години занапред – и че тя би могла да се развихри на съветска територия. Тъй че в Кремъл евентуално са решили, че в случай че ще би трябвало да водиме война, то по-добре на непозната територия, на територията на една прилежаща и братска страна, която преди време е била част от Руската империя. Но същинската война е ориентирана против западната агресия.
На 25 февруари Путин прикани украинската войска да смъкна президента Зеленски. Напоследък обаче от Кремъл идват сигнали, че може би е подготвен да договаря със Зеленски. Означава ли това смяна на отношението към него?
Война е, ние сме измежду мъглата на война та, така че мненията и задачите се менят. Първоначално някои може би са мислили, че украинските военни ще извършат нещо като прелом и в Киев ще се откри действителна власт, с която може да се договаря – последните президенти, и изключително Зеленски, са считани за марионетки.
Но вие персонално не смятате президента Зеленски за нацист, нали?
Не, несъмнено.
Как съгласно Кремъл би могъл да наподобява сполучлив свършек на нашествието?
Не знам какъв ще бъде изходът от война та, само че мисля, че той ще включва разделението на Украйна, по един или различен метод. Дано най-после въпреки всичко остане нещо наречено Украйна. Но Русия не може да си разреши да загуби, нужна ни е някакъв тип победа. А в случай че се наложи визията, че губим война та, тогава съществува действителна опция за ескалация. Тази война е наместническа война между Запада и останалите – като Русия , както постоянно през историята, е върхът на „ останалите “ – за предстоящ международен ред. Залогът на съветския хайлайф е доста висок – за него това е една екзистенциална война.
Споменахте демилитаризацията на Украйна, само че това е цел, която няма да бъде реализирана, в случай че Западът продължи да доставя Украйна с оръжие. Дали Москва може да се изкуши да пресече притока на оръжие, рискувайки директна борба сред НАТО и Русия ?
Абсолютно! Налице е растяща възможност от директен конфликт. И ние не знаем какъв ще бъде изходът от него. Може би поляците ще се бият, те постоянно имат предпочитание за това. Като историк съм наясно, че чл. 5 от контракта на НАТО не коства нищо. Според член 5, допускащ на една страна да изиска подпомагане от другите членове на съюза, никой не е задължен в действителност да се бие за другите, само че въпреки всичко никой не може да бъде безусловно сигурен, че не би се стигнало до сходна ескалация. От историята на американската нуклеарна тактика знам също, че САЩ надали ще са подготвени да защитят Европа с нуклеарно оръжие. Все отново тук съществува опция от ескалация, така че това е един призрачен сюжет и аз се надявам на съглашение сред нас и Съединени американски щати и сред нас и Украйна преди да навлезем по-навътре в този неописуемо рисков свят.
А в случай че Путин потърси съвета ви, ще кажете ли и на него, че не би трябвало да гледа съществено на член 5?
Може би е допустимо член 5 да проработи. Но против нуклеарна мощ като Русия … Дали? Ако Съединени американски щати се намесят против една нуклеарна страна, то американският президент би трябвало да е вманиачен, тъй като това няма да бъде 1914 или 1939 година, а нещо по-голямо. Затова не мисля, че Америка би се намесила, само че ние сме в това време в доста по-опасна обстановка, в сравнение с бяхме преди няколко седмици. А член 5 не планува автоматизирани отговорности.
Каква беше реакцията ви на думите на президента Байдън, че президентът Путин не трябва да остане на власт?
Ами Байдън постоянно приказва всякакви неща. Впоследствие той бе поправен от сътрудниците си, тъй че никой не взе думите му насериозно.
Путин твърди, че Украйна не съществува като нация. Събитията от последните седмици обаче постановат извода, че Украйна съществува като нация, и още по какъв начин, щом цялото население е готово да се жертва за независимостта на своята страна.
Не съм толкоз сигурен, че има всеобща гражданска опозиция, както казвате. Става дума просто за младежи, които се причисляват към армията. Във всеки случай не съм сигурен дали Украйна ще оцелее, тъй като историята на нейната държавност е доста къса и също така няма държавнически хайлайф. Може би ще се зароди нещо изпод, само че това е открит въпрос… Ще видим… Всичко ще се реши от тази война – или военна интервенция, както и да я наречете. Може би украинската нация занапред ще се роди; ще се веселя, в случай че украинците се снабдят с действено, жизнеспособно държавно управление – за разлика от обстановката през последните 30 години.
Ако се стигне до разделяне, ще резервира ли следената от Русия част на Украйна номинална самостоятелност, или ще бъде погълната от Русия ?
Ако интервенцията приключи с превръщането на Украйна в „ другарска “ страна, тогава няма да се постанова да бъде погълната от Русия. Нещо такова обаче – на практика то е реалност към този момент – може да се случи с донбаските републики. Според мен част от Украйна ще стане другарска страна на Русия , други елементи може да бъдат поделени. Полша с наслада ще си върне някои елементи на запад, може би румънците и унгарците също, тъй като унгарското малцинство в Украйна е потискано също като другите малцинства. Ала в ход е цялостна война и прогнозите са доста сложни. Войната е история с отворен край.
Някои споделят, че Русия ще попадне под китайски надзор, и в това отношение война та не оказва помощ, тъй като като се изолира от Запада, Русия ще стане лесна плячка на китайското икономическо въздействие.
Дали това няма да се окаже началото на един „ китайски век “ за Русия ?
Има два отговора на вашия въпрос. Единият е, че китайското икономическо въздействие във и върху Русия ще нараства. Китай разполага с множеството технологии, от които се нуждаем, както и с доста капитали, тъй че няма и дума по този въпрос… Ако ме попитате по какъв начин бих описал Русия с една дума, ще ви отговоря – суверенитет. Ние разгромихме всички, които са желали да ни ръководят, от монголите до Хитлер. Напоследък в продължение на години бяхме под превъзходството на Запада, която беше съвсем смазваща. Но видяхте какво се случи: Русия се разпалва против всичко това. Тъй че не се опасявам, че можем да станем част от Китай. Другата причина, заради която не се опасявам, е, че китайската просвета е доста друга. В нашите гени има азиатски следи и заради това ние сме частично азиатска страна. А Сибир е ядрото на Руската империя – без Сибир Русия в никакъв случай нямаше да стане велика мощ. Но заради огромните културни разлики не мисля, че е допустимо да се превърнем в подчинена страна… И въпреки всичко съм доста угрижен поради смазващата икономическа надмощие на Китай през идващото десетилетие. Аз и други като мен постоянно сме повтаряли, че би трябвало да разгадаем украинския проблем, би трябвало да разгадаем казуса с НАТО, с цел да бъдем в мощна позиция по отношение на Китай. Сега за Русия ще бъде доста мъчно да устои на китайската мощност.
Мислите ли, че Съединени американски щати имат сметка от тази война ?
На този стадий – да, защото големият губещ, с изключение на Украйна, е Европа, изключително в случай че продължи със странния си възторг за самостоятелност от съветския газ и нефт. Но Китай е най-големият победител от цялата работа. Мисля, че най-големият губещ ще бъде Украйна; губещ ще бъде Русия ; губещ ще бъде Европа; САЩ ще позагубят малко, само че биха могли да оцелеят напълно сполучливо като голям остров оттатък океана; и огромният победител остава Китай.
Казвали сте, че в бъдеще може да се стигне до някакъв тип съюз сред Русия и Европа – или най-малко някои европейски страни. Вероятно през днешния ден не мислите по този начин.
Ако бяхме разрешили тази рецесия по кротичък път, няма подозрение, че елементи от Европа щяха да се ориентират не към самата Русия , а към Велика Евразия, в която Русия би била главен детайл. Този сюжет се отсрочва в този момент, само че Европа би трябвало да развие връзки с Велика Евразия. Ние преминахме през международни и студени войни, след което възстановихме връзките си. Надявам се, че ще сторим същото след десетина години.
Мислите ли, че Русия изживява миг на висша заплаха?
Бих споделил да, това е екзистенциална война. Ако не победим някак си, тогава, мисля, ще последват непредвидими политически земетресения, доста по-тежки от тези при започване на 1990-те. Смятам обаче, че това ще бъде избегнато, първо, тъй като Русия ще победи, каквото и да значи тази победа, и второ, тъй като имаме мощен, резистентен режим, така че в случай че се случи най-лошото, въпреки всичко няма да се стигне до разпад или срив на страната. Русия ще се окаже може би по-близо до един недопечен властнически режим, в сравнение с до разпад. Но така или другояче, поражението е немислимо.
Какво разбирате под проваляне?
И аз не знам. Това е въпросът. Трябва ни победа. Не мисля, че даже да завладеем цяла Украйна и всички украински въоръжени сили се предадат, това ще бъде победа, тъй като тогава ще се окажем с бремето на една унищожена страна, унищожена от 30-годишно неспособно ръководство и вследствие, несъмнено, на нашата военна интервенция. Затова в един миг ще ни би трябвало някакво позволение, което би могло да се назова мир и което ще включва сформирането на жизнеспособно, проруско държавно управление на територията на Украйна, както и сигурност за донбаските републики.
Ако сегашната патова обстановка се резервира с години, това проваляне ли ще бъде?
Патът значи голяма военна интервенция. Не, не мисля, че това е допустимо. Опасявам се, че така ще се стигне до ескалация, тъй като безкрайни боеве на територията на Украйна – това даже в този момент не е дейно.
За повторно казвате, че в случай че няма прогрес, това ще докара до ескалация. Какво значи ескалация в дадения подтекст?
Ескалация в тази ситуация значи, че пред лицето на екзистенциална опасност – което значи не-победа или хипотетично проваляне – Русия би могла да ескалира; има десетки места по света, където е вероятен директен конфликт със Съединени американски щати.
С други думи, казвате, че от една страна – при екзистенциална опасност за Русия е допустима ескалация към възможна приложимост на нуклеарно оръжие, а от друга, че е допустима ескалация към спор в други райони отвън Украйна. Правилно ли ви разбирам?
Не изключвам това. Живеем в безусловно нова стратегическа конюнктура. Нормалната логичност диктува това, което казахте.
Вие персонално по какъв начин се чувствате? Измъчвате ли се от ставащото?
Ние всички се усещаме като участници в едно голямо събитие в историята, и не става дума единствено за война та в Украйна. Става дума за краха на интернационалната система, зародила след Втората международна война и пресъздадена, под друга форма, след рухването на Съюз на съветските социалистически републики. Така че сме свидетели на рухването на една икономическа система – на международната икономическа система; с глобализацията в досегашния ѝ тип е свършено. Всичко, което беше преди, не съществува повече… Аз персонално съм извънредно сломен. Работих за основаването на една витална и почтена система, само че аз съм част от Русия , така че желая да победим, каквото и да значи това.
Не се ли опасявате на моменти, че това може да се окаже възраждането на западната и американската мощ; че Украйна може да даде подтик към обновлението на американската империя?
Не имам вяра. Проблемът е, че през последните 500 години мощта на Запада се основаваше на военната надмощие на европейците. Тази основа стартира да ерозира през 1950-те и 1960-те. Сривът на Съюз на съветските социалистически републики сътвори за миг усещането, че западната надмощие се възражда, само че в този момент с нея е свършено, тъй като Русия ще продължи да бъде значима военна мощ, а Китай също се трансформира в първокласна военна мощ. Така че Западът в никакъв случай няма да се възвърне, а и няма значение, в случай че почине: западната цивилизация ни донесе огромни богатства, само че в този момент хора като мен и други слагат под въпрос моралните устои на тази цивилизация. В геополитически подтекст Западът ще има приливи и отливи. Може би шоковете, които изживяваме, ще възродят по-добрите качества на западната цивилизация и ние още веднъж ще забележим на власт хора като Рузвелт, Чърчил, Аденауер, Дьо Гол и Бранд. Но непрестанните шокове значат също, че в сегашната ѝ форма, демокрацията в множеството европейски страни няма да оцелее, тъй като при изискванията на огромни тествания, демокрациите постоянно залиняват или се трансформират в автокрации. Тези промени са неизбежни.
Бивш консултант на Елцин и Путин , Сергей Караганов е почетен ръководител на московския мозъчен концерн Съвет за външна и отбранителна политика. Името му се свързва с редица основни хрумвания в съветската външна политика, от по този начин наречената „ теория Караганов “ за правата на етническите руснаци, живеещи в чужбина, до правилото за „ градивно опустошение “, прочут също като „ доктрината Путин ". Караганов е непосредствен както до Путин , по този начин и до външния министър Лавров, и е дефинирал доста от концепциите, които доведоха до война та в Украйна. Известен като външнополитически ястреб, той е последовател на тезата за „ Велика Евразия “ и на тесни връзки с Китай; счита, че дългото владичество на Запада в международните каузи е към края си. Интервюто с него се е състояло на 28 март.
Защо Русия атакува Украйна?
От 25 години хора като мен не стопират да повтарят, че в случай че НАТО и западният съюз пресекат избрани червени линии, изключително в Украйна, ще има война. През 2008 година президентът Путин съобщи, че в случай че участието на Украйна в НАТО стане действителна вероятност, то тогава няма да има Украйна. Не го послушаха. Тъй че първата цел е да се постави завършек на експанзията на НАТО.
Другите две цели са: демилитаризация на Украйна и денацификация, тъй като в съветското държавно управление има хора, които считат, че възходът на ултранационализма в Украйна стартира да наподобява на Германия през 1930-те. Цели се също и освобождението на Донбас от осем години на непрестанна бомбардировка. Освен това беше налице и убеждението, че война та с Украйна е неизбежна – може би до три или четири години занапред – и че тя би могла да се развихри на съветска територия. Тъй че в Кремъл евентуално са решили, че в случай че ще би трябвало да водиме война, то по-добре на непозната територия, на територията на една прилежаща и братска страна, която преди време е била част от Руската империя. Но същинската война е ориентирана против западната агресия.
На 25 февруари Путин прикани украинската войска да смъкна президента Зеленски. Напоследък обаче от Кремъл идват сигнали, че може би е подготвен да договаря със Зеленски. Означава ли това смяна на отношението към него?
Война е, ние сме измежду мъглата на война та, така че мненията и задачите се менят. Първоначално някои може би са мислили, че украинските военни ще извършат нещо като прелом и в Киев ще се откри действителна власт, с която може да се договаря – последните президенти, и изключително Зеленски, са считани за марионетки.
Но вие персонално не смятате президента Зеленски за нацист, нали?
Не, несъмнено.
Как съгласно Кремъл би могъл да наподобява сполучлив свършек на нашествието?
Не знам какъв ще бъде изходът от война та, само че мисля, че той ще включва разделението на Украйна, по един или различен метод. Дано най-после въпреки всичко остане нещо наречено Украйна. Но Русия не може да си разреши да загуби, нужна ни е някакъв тип победа. А в случай че се наложи визията, че губим война та, тогава съществува действителна опция за ескалация. Тази война е наместническа война между Запада и останалите – като Русия , както постоянно през историята, е върхът на „ останалите “ – за предстоящ международен ред. Залогът на съветския хайлайф е доста висок – за него това е една екзистенциална война.
Споменахте демилитаризацията на Украйна, само че това е цел, която няма да бъде реализирана, в случай че Западът продължи да доставя Украйна с оръжие. Дали Москва може да се изкуши да пресече притока на оръжие, рискувайки директна борба сред НАТО и Русия ?
Абсолютно! Налице е растяща възможност от директен конфликт. И ние не знаем какъв ще бъде изходът от него. Може би поляците ще се бият, те постоянно имат предпочитание за това. Като историк съм наясно, че чл. 5 от контракта на НАТО не коства нищо. Според член 5, допускащ на една страна да изиска подпомагане от другите членове на съюза, никой не е задължен в действителност да се бие за другите, само че въпреки всичко никой не може да бъде безусловно сигурен, че не би се стигнало до сходна ескалация. От историята на американската нуклеарна тактика знам също, че САЩ надали ще са подготвени да защитят Европа с нуклеарно оръжие. Все отново тук съществува опция от ескалация, така че това е един призрачен сюжет и аз се надявам на съглашение сред нас и Съединени американски щати и сред нас и Украйна преди да навлезем по-навътре в този неописуемо рисков свят.
А в случай че Путин потърси съвета ви, ще кажете ли и на него, че не би трябвало да гледа съществено на член 5?
Може би е допустимо член 5 да проработи. Но против нуклеарна мощ като Русия … Дали? Ако Съединени американски щати се намесят против една нуклеарна страна, то американският президент би трябвало да е вманиачен, тъй като това няма да бъде 1914 или 1939 година, а нещо по-голямо. Затова не мисля, че Америка би се намесила, само че ние сме в това време в доста по-опасна обстановка, в сравнение с бяхме преди няколко седмици. А член 5 не планува автоматизирани отговорности.
Каква беше реакцията ви на думите на президента Байдън, че президентът Путин не трябва да остане на власт?
Ами Байдън постоянно приказва всякакви неща. Впоследствие той бе поправен от сътрудниците си, тъй че никой не взе думите му насериозно.
Путин твърди, че Украйна не съществува като нация. Събитията от последните седмици обаче постановат извода, че Украйна съществува като нация, и още по какъв начин, щом цялото население е готово да се жертва за независимостта на своята страна.
Не съм толкоз сигурен, че има всеобща гражданска опозиция, както казвате. Става дума просто за младежи, които се причисляват към армията. Във всеки случай не съм сигурен дали Украйна ще оцелее, тъй като историята на нейната държавност е доста къса и също така няма държавнически хайлайф. Може би ще се зароди нещо изпод, само че това е открит въпрос… Ще видим… Всичко ще се реши от тази война – или военна интервенция, както и да я наречете. Може би украинската нация занапред ще се роди; ще се веселя, в случай че украинците се снабдят с действено, жизнеспособно държавно управление – за разлика от обстановката през последните 30 години.
Ако се стигне до разделяне, ще резервира ли следената от Русия част на Украйна номинална самостоятелност, или ще бъде погълната от Русия ?
Ако интервенцията приключи с превръщането на Украйна в „ другарска “ страна, тогава няма да се постанова да бъде погълната от Русия. Нещо такова обаче – на практика то е реалност към този момент – може да се случи с донбаските републики. Според мен част от Украйна ще стане другарска страна на Русия , други елементи може да бъдат поделени. Полша с наслада ще си върне някои елементи на запад, може би румънците и унгарците също, тъй като унгарското малцинство в Украйна е потискано също като другите малцинства. Ала в ход е цялостна война и прогнозите са доста сложни. Войната е история с отворен край.
Някои споделят, че Русия ще попадне под китайски надзор, и в това отношение война та не оказва помощ, тъй като като се изолира от Запада, Русия ще стане лесна плячка на китайското икономическо въздействие.
Дали това няма да се окаже началото на един „ китайски век “ за Русия ?
Има два отговора на вашия въпрос. Единият е, че китайското икономическо въздействие във и върху Русия ще нараства. Китай разполага с множеството технологии, от които се нуждаем, както и с доста капитали, тъй че няма и дума по този въпрос… Ако ме попитате по какъв начин бих описал Русия с една дума, ще ви отговоря – суверенитет. Ние разгромихме всички, които са желали да ни ръководят, от монголите до Хитлер. Напоследък в продължение на години бяхме под превъзходството на Запада, която беше съвсем смазваща. Но видяхте какво се случи: Русия се разпалва против всичко това. Тъй че не се опасявам, че можем да станем част от Китай. Другата причина, заради която не се опасявам, е, че китайската просвета е доста друга. В нашите гени има азиатски следи и заради това ние сме частично азиатска страна. А Сибир е ядрото на Руската империя – без Сибир Русия в никакъв случай нямаше да стане велика мощ. Но заради огромните културни разлики не мисля, че е допустимо да се превърнем в подчинена страна… И въпреки всичко съм доста угрижен поради смазващата икономическа надмощие на Китай през идващото десетилетие. Аз и други като мен постоянно сме повтаряли, че би трябвало да разгадаем украинския проблем, би трябвало да разгадаем казуса с НАТО, с цел да бъдем в мощна позиция по отношение на Китай. Сега за Русия ще бъде доста мъчно да устои на китайската мощност.
Мислите ли, че Съединени американски щати имат сметка от тази война ?
На този стадий – да, защото големият губещ, с изключение на Украйна, е Европа, изключително в случай че продължи със странния си възторг за самостоятелност от съветския газ и нефт. Но Китай е най-големият победител от цялата работа. Мисля, че най-големият губещ ще бъде Украйна; губещ ще бъде Русия ; губещ ще бъде Европа; САЩ ще позагубят малко, само че биха могли да оцелеят напълно сполучливо като голям остров оттатък океана; и огромният победител остава Китай.
Казвали сте, че в бъдеще може да се стигне до някакъв тип съюз сред Русия и Европа – или най-малко някои европейски страни. Вероятно през днешния ден не мислите по този начин.
Ако бяхме разрешили тази рецесия по кротичък път, няма подозрение, че елементи от Европа щяха да се ориентират не към самата Русия , а към Велика Евразия, в която Русия би била главен детайл. Този сюжет се отсрочва в този момент, само че Европа би трябвало да развие връзки с Велика Евразия. Ние преминахме през международни и студени войни, след което възстановихме връзките си. Надявам се, че ще сторим същото след десетина години.
Мислите ли, че Русия изживява миг на висша заплаха?
Бих споделил да, това е екзистенциална война. Ако не победим някак си, тогава, мисля, ще последват непредвидими политически земетресения, доста по-тежки от тези при започване на 1990-те. Смятам обаче, че това ще бъде избегнато, първо, тъй като Русия ще победи, каквото и да значи тази победа, и второ, тъй като имаме мощен, резистентен режим, така че в случай че се случи най-лошото, въпреки всичко няма да се стигне до разпад или срив на страната. Русия ще се окаже може би по-близо до един недопечен властнически режим, в сравнение с до разпад. Но така или другояче, поражението е немислимо.
Какво разбирате под проваляне?
И аз не знам. Това е въпросът. Трябва ни победа. Не мисля, че даже да завладеем цяла Украйна и всички украински въоръжени сили се предадат, това ще бъде победа, тъй като тогава ще се окажем с бремето на една унищожена страна, унищожена от 30-годишно неспособно ръководство и вследствие, несъмнено, на нашата военна интервенция. Затова в един миг ще ни би трябвало някакво позволение, което би могло да се назова мир и което ще включва сформирането на жизнеспособно, проруско държавно управление на територията на Украйна, както и сигурност за донбаските републики.
Ако сегашната патова обстановка се резервира с години, това проваляне ли ще бъде?
Патът значи голяма военна интервенция. Не, не мисля, че това е допустимо. Опасявам се, че така ще се стигне до ескалация, тъй като безкрайни боеве на територията на Украйна – това даже в този момент не е дейно.
За повторно казвате, че в случай че няма прогрес, това ще докара до ескалация. Какво значи ескалация в дадения подтекст?
Ескалация в тази ситуация значи, че пред лицето на екзистенциална опасност – което значи не-победа или хипотетично проваляне – Русия би могла да ескалира; има десетки места по света, където е вероятен директен конфликт със Съединени американски щати.
С други думи, казвате, че от една страна – при екзистенциална опасност за Русия е допустима ескалация към възможна приложимост на нуклеарно оръжие, а от друга, че е допустима ескалация към спор в други райони отвън Украйна. Правилно ли ви разбирам?
Не изключвам това. Живеем в безусловно нова стратегическа конюнктура. Нормалната логичност диктува това, което казахте.
Вие персонално по какъв начин се чувствате? Измъчвате ли се от ставащото?
Ние всички се усещаме като участници в едно голямо събитие в историята, и не става дума единствено за война та в Украйна. Става дума за краха на интернационалната система, зародила след Втората международна война и пресъздадена, под друга форма, след рухването на Съюз на съветските социалистически републики. Така че сме свидетели на рухването на една икономическа система – на международната икономическа система; с глобализацията в досегашния ѝ тип е свършено. Всичко, което беше преди, не съществува повече… Аз персонално съм извънредно сломен. Работих за основаването на една витална и почтена система, само че аз съм част от Русия , така че желая да победим, каквото и да значи това.
Не се ли опасявате на моменти, че това може да се окаже възраждането на западната и американската мощ; че Украйна може да даде подтик към обновлението на американската империя?
Не имам вяра. Проблемът е, че през последните 500 години мощта на Запада се основаваше на военната надмощие на европейците. Тази основа стартира да ерозира през 1950-те и 1960-те. Сривът на Съюз на съветските социалистически републики сътвори за миг усещането, че западната надмощие се възражда, само че в този момент с нея е свършено, тъй като Русия ще продължи да бъде значима военна мощ, а Китай също се трансформира в първокласна военна мощ. Така че Западът в никакъв случай няма да се възвърне, а и няма значение, в случай че почине: западната цивилизация ни донесе огромни богатства, само че в този момент хора като мен и други слагат под въпрос моралните устои на тази цивилизация. В геополитически подтекст Западът ще има приливи и отливи. Може би шоковете, които изживяваме, ще възродят по-добрите качества на западната цивилизация и ние още веднъж ще забележим на власт хора като Рузвелт, Чърчил, Аденауер, Дьо Гол и Бранд. Но непрестанните шокове значат също, че в сегашната ѝ форма, демокрацията в множеството европейски страни няма да оцелее, тъй като при изискванията на огромни тествания, демокрациите постоянно залиняват или се трансформират в автокрации. Тези промени са неизбежни.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ