Заболяванията, протичащи с артрит обикновено са хронични. Това е една

Заболяванията, протичащи с артрит нормално са хронични. Това е една огромна и хетерогенна група премеждия, които постоянно водят до висока степен на неработоспособност, намаляват функционалния потенциал и качеството на живот на пациентите. Представляват една огромна част от хроничните болести в международен мащаб, споделя старши лейтенант доктор Адриана Камбурова.

Ревматичните и мускуло-скелетни болести са над 200 типа , измежду които Ревматоиден артрит, Анкилозиращ спондилит (Болест на Бехтерев), Псориатичен артрит, Подагра, Генерализирана остеоартроза, Системен лупус и други. Голяма част от болесттите са присъщи за младата възраст, даже и за детска възраст, в следствие от автоимунния им темперамент. Типично дегенеративно заболяване, което е обвързвано с придвижване на възрастта е остеоартрозата или така наречен стареене на хрущяла. Подаграта е метаболитно заболяване, посочва Камбурова.

Ревматоидният артрит е хронично възпалително ставно заболяване , от което страдат милиони хора по света, изяснява тя и добавя, че артритът визира най-вече хора (по-често жени) сред 40 и 70-годишна възраст. Различава се от елементарното стареене на хрущяла по автоимунния си темперамент и това, че нормално протича като редовно заболяване – може да визира с изключение на ставите, и другите органи и системи при нескончаем ход, споделя тя.

Предизвиква инфектиране и увреждане на ставите, като може да засегне съвсем всички стави в човешкото тяло. При ревматоидния артрит постоянно в серума на пациента при осъществяване на ориентирани кръвни проучвания може да се следят характерни антитела, които организмът създава против лични структури, най-често в ставите, изяснява медикът.

Провокиращи фактори могат да бъдат инфекции, стресови обстановки, трамва, хирургични интервенции и други, разяснява доктор Камбурова.

Основната клинична картина е съразмерен напредващ артрит, който води до деструкция на ставния хрущял, само че редом могат да се следят и извънставни прояви, свързани с органно засягане и увреда. При дебюта на заболяването, дружно със симетричния артрит, може да има и конституционални признаци – субфебрилна температура, загуба на тегло. Характерна е продължителната утринна вдървеност над 30 минути и постоянно болежка и вдървеност нощем, които будят пациента от сън, показва Камбурова.

Най-често са ангажирани дребните стави на ръцете, ставите на китката, дребните стави на ходилата и глезенните стави. По-рядко възпалението обгръща раменни, коленни и лакътни стави. Артритът е характерен – характеризира се с болежка, оток, стопляне на ставите и мощно лимитирана пъргавина. Болните бързо изгубват функционален потенциал и изпитват мощно заруднение в осъществяване на ежедневните си действия, добавя медикът. 

При съмнения за ревматоиден артрит пациентите първо би трябвало да се извърнат към своя общопрактикуващ доктор. Той ще ги насочи за проучване на провъзпалителни маркери- СУЕ (Скорост на утаяване на Еритроцитите) и CRP (C-реактивен протеин), които демонстрират редовно инфектиране. Освен проучване на острофазови индикатори, за диагностично уточняване на вида артрит е належащо да бъдат изследвани и имунологични индикатори. Класическият Ревматоиден фактор (РФ). В последните години откриването и проучването на антителата, ориентирани срещи цитрулинирани пептиди (ACPA) допълват ролята на ревматоидния фактор. Най-често употребяваните високоспецифични антитела са anti-CCP и anti-MCV. 

Образните проучвания играят основна роля при диагностиката и лекуването на ревматоиден артрит. Стандартната рентгенография на длани с пръсти и китки и рентгенография на стъпала са средство на първи избор при слагане на диагнозата и за следене на болестта във времето в хода на терапия. 

Целта на актуалната медицина във връзка с ревматоидния артрит е ранното разкриване на заболяването, попречване на хроничните затруднения и органни увреждания.

Лечението е симптоматично и патогенетично. Целта е оптимално бързо и нападателно лекуване,за да се доближи бързо ремисия или минимална болестна интензивност. Така се предотвратяват тежки структурни увреди  и инвалидизиране на болните. Ремисията е изцяло допустимо да бъде реализирана при ранно диагностициране на болестта. 

Лечението е сложно и е належащо мултидисциплинарен метод. Използват се:

НСПВС (Нестероидни-противовъзпалителни средства) – те работят симптоматично във връзка с болката, само че не трансформират и не забавят хода на заболяването.

Конституционен съд (Кортикостероиди) – имат мощно противовъзпалително деяние и са нужни за бързото преодоляване на тежък припадък на артрит, само че също не забавят прогресията на заболяването. 

БПАРС (Болестопроменящи антиревматични средства) – биват два типа: синтетични БПАРС и биологични БПАРС. Синтетичните са първа линия на лекуване при РА (Метотрексат, Сулфасалазин, Лефлуномид, Хидроксихлорокин и други). При неналичието на задоволителен лечебен резултат от синтетичните БПАРС, пациентът бива ориентиран за лекуване с биологични БПАРС. Представляват моноклонални антитела против провъзпалителни цитокини и рецепторни молекули на имунокомпетентни кафези, които лежат в основата на възпалението при РА. 

Изключително значимо за пациентите с ревматоиден артрит е те да бъдат прецизно проследявани от лекуващ ревматолог, ранно хващане на интензивност на артрита, бързо преодоляване на признаците и повишение на функционалния потенциал. Благодарение на синтетичните и биологичните БПАРС огромна част от болните, диагностицирни в точния момент,биват пощадени от тежките деформации и инвалидизация. 

Бъдете виновни към себе си, обръщайте внимание на признаците на артрит. При съмение се обърнете към персоналния доктор или ревматолог за диагностично уточняване, поучава още доктор Камбурова.