Заблеяло ми егото доволно, с божествена симфония в душата и

Заблеяло ми егото предостатъчно,
с божествена симфония в душата
и никакво схващане тайно
не ми обърква мислите в главата.

Сега съм скъпа жертва на митинга, 
само че егото не плаче, а работи -
тичам си по дилемите със двеста
със моите сътрудници патриоти.

О, ти, задоволено мое его! 
Ти помниш ли, когато бях овца?
Върви Овчаря, аз ходя след него,
ухилвам се на майките с деца. 

Ще се трансформира в агнешка яхния,
със мирис на възхитителни неща;
в паласките на Времето ще свия
гнезденце и за моята душа.

Да! Ще се отпечатам като стрия
и ще оставя своята следа;
ще бъда като белег от мистрия
по постройката на нашата страна.

О, спи, Овчарю, напреко на Времето,
его до его - двама да заспим.
И дано подвига шум на двора племето - 
те всички ще изчезнат крепко пушек.

Родино блага, ти си земен Рай
за всяко его във Бастунсарай!