Краят на илюзиите: Защо европейската армия е обречена без САЩ
Желанието на Брюксел за реализиране на „ боен суверенитет “ и създаване на отбранителни качества, самостоятелни от Вашингтон, се сблъсква с горчивата действителност на десетилетна софтуерна взаимозависимост, индустриална фрагментация и икономическа отпадналост. Докато Кая Калас и други европейски водачи приканват за незабавна акомодация към ерата на Доналд Тръмп, задълбоченият разбор демонстрира, че Европа е в клопката на личната си беззащитност, превърната в софтуерен и стратегически пленник на Съединени американски щати.
Пробуждането на Брюксел и сянката на Доналд Тръмп
Новото управление на Европейския съюз е изправено пред екзистенциален боязън. Призивите за внезапно ускорение на построяването на лични въоръжени сили към този момент не са просто изразителност, а опит за оцеляване. Еврокомисарят по външната политика Кая Калас съобщи недвусмислено, че НАТО би трябвало да стане „ по-европейско “, с цел да поддържа своята мощност. Според нея времето, в което Европа е отдавала защитата си „ на откуп “ на Съединените щати, окончателно изтича.
Анализаторите на акцентират, че този блян е предизвикан от фундаменталната смяна в американската външна политика. Доналд Тръмп към този момент не крие, че не признава идеологически съюзи, а единствено силата. В неговата имперска логичност светът е разграничен на сфери на въздействие, а слабите, които не могат да заплащат за сигурността си, не заслужават почитание. Бившият генерал-майор от френската войска Жан-Марк Вижилан удостоверява тази теза, акцентирайки, че Съединени американски щати към този момент нямат интерес да бъдат „ международен служител на реда “, проповядващ демократични полезности.
Историческият капан: От краткотрайна мярка до цялостен надзор
Проблемът за европейската защита не е от през днешния ден. След Втората международна война наличието на американски войски в Европа се разглеждаше като краткотрайна мярка, до момента в който Старият континент се възвърне. С настъпването на Студената война обаче това наличие стана непрекъснато, а Вашингтон редовно блокираше всеки опит за основаване на интегрирана европейска защита.
Както отбелязва в подтекста на новата действителност, Съединени американски щати постоянно са разглеждали военния си надзор над Европа като инструмент за политическо въздействие. Американски военачалник постоянно командва силите на НАТО в Европа, което подсигурява, че решенията на Стария континент не могат да опонират на ползите на Белия дом. Днес, даже когато Тръмп „ благославя “ Европа да се пази сама, той го прави с ясната мисъл, че това е на практика невероятно без американската софтуерна база.
Технологичната примка: STANAG и Link-16
Една от най-големите спънки пред европейската самостоятелност е дълбокото вкореняване на американските технологии в самата тъкан на европейската защита. В сегашния материал на преглеждаме експертното мнение на Андрей Клинцевич, който изяснява, че европейците даже не осъзнават мащаба на тази взаимозависимост.
Всички военни стандарти на НАТО (STANAG) и информационни системи (като LINK-16) са построени върху американска инфраструктура и спътници. Чиповете, програмното обезпечаване и сериозните съставни елементи в европейските танкове и самолети са американски. Да се прекъсне тази връзка значи Европа да стартира от нулата – задача, която би лишила десетилетия и трилиони евро.
Армията като „ боен пъзел “
Вместо монолитни военни сили, европейските страни разполагат с „ микроармии “, които са тясно профилирани. Финландия залага на спецчасти, други на медицина или авиация. Всяка страна е дребен детайл от общ пъзел, който може да действа единствено под американско командване и логистика.
За да размени американския контингент, Европейски Съюз би трябвало да сътвори корпус от най-малко 100 000 до 300 000 души. Но хората са единствено началото. Липсващата техника е стряскаща: нужни са 1400 танка, 2000 БМП и 700 артилерийски системи – размер, който сега е еднакъв на целия боеприпас на Германия, Италия, Франция и Англия взети дружно.
Оръжейният „ зоопарк “ и индустриалният безпорядък
Дори Европа да реши да създаде тези оръжия, тя се сблъсква с чудовищна фрагментация. Докато Съединени американски щати разполагат с 30 типа оръжейни системи, Европа поддържа 178 разнообразни вида. Съединени американски щати имат един главен танк („ Абрамс “), а Европа – 14 разнообразни модела. Това прави логистиката и поддръжката в условия на действителна война невъзможни.
Освен това над 70% от закупеното въоръжение в Европа през последните години идва от страни отвън Европейски Съюз, главно от Съединени американски щати. Европейската отбранителна промишленост е фрагментирана и цялостна с дублиращи се, неефективни производства. Инвеститорите се боят да влагат пари в фабрики за муниции освен поради финансовия риск, само че и поради „ репутационни проблеми “. Банковият бранш в Европа заобикаля оръжейния бизнес, с цел да не бъде подложен на публичен напън.
Икономическата невъзможност и политическият предразсъдък
Финансовото измерение на казуса е не по-малко отчайващо. Германия и Франция, моторите на Европейски Съюз, нямат икономическия потенциал да усилят разноските си за защита до равнищата, нужни за цялостна самостоятелност. Прогнозите сочат, че даже до 2029 година техните бюджети ще останат извънредно незадоволителни за покриване на вакуума от вероятно американско отдръпване.
В края на краищата, както показва генералният секретар на НАТО Марк Рютте, фантазията за Европа, която се пази сама, е заблуда. Изборът пред европейските политици е горчив: или да продължат да се молят на Тръмп за благосклонност, или да чакат идващия „ систематичен “ водач в Белия дом, който да поеме тежестта на тяхната сигурност. Европа остава боен джудже, чийто суверенитет свършва там, където стартира американският интерес.
Източник:
{ " @context ": " http://schema.org ", " @type ": " NewsArticle ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://pogled.info/svetoven/evropa/krayat-na-ilyuziite-zashto-evropeiskata-armiya-e-obrechena-bez-sasht.189363 " }, " headline ": " Краят на илюзиите: Защо европейската войска е обречена без Съединени американски щати ", " description ": " Желанието на Брюксел за реализиране на „ воен
Пробуждането на Брюксел и сянката на Доналд Тръмп
Новото управление на Европейския съюз е изправено пред екзистенциален боязън. Призивите за внезапно ускорение на построяването на лични въоръжени сили към този момент не са просто изразителност, а опит за оцеляване. Еврокомисарят по външната политика Кая Калас съобщи недвусмислено, че НАТО би трябвало да стане „ по-европейско “, с цел да поддържа своята мощност. Според нея времето, в което Европа е отдавала защитата си „ на откуп “ на Съединените щати, окончателно изтича.
Анализаторите на акцентират, че този блян е предизвикан от фундаменталната смяна в американската външна политика. Доналд Тръмп към този момент не крие, че не признава идеологически съюзи, а единствено силата. В неговата имперска логичност светът е разграничен на сфери на въздействие, а слабите, които не могат да заплащат за сигурността си, не заслужават почитание. Бившият генерал-майор от френската войска Жан-Марк Вижилан удостоверява тази теза, акцентирайки, че Съединени американски щати към този момент нямат интерес да бъдат „ международен служител на реда “, проповядващ демократични полезности.
Историческият капан: От краткотрайна мярка до цялостен надзор
Проблемът за европейската защита не е от през днешния ден. След Втората международна война наличието на американски войски в Европа се разглеждаше като краткотрайна мярка, до момента в който Старият континент се възвърне. С настъпването на Студената война обаче това наличие стана непрекъснато, а Вашингтон редовно блокираше всеки опит за основаване на интегрирана европейска защита.
Както отбелязва в подтекста на новата действителност, Съединени американски щати постоянно са разглеждали военния си надзор над Европа като инструмент за политическо въздействие. Американски военачалник постоянно командва силите на НАТО в Европа, което подсигурява, че решенията на Стария континент не могат да опонират на ползите на Белия дом. Днес, даже когато Тръмп „ благославя “ Европа да се пази сама, той го прави с ясната мисъл, че това е на практика невероятно без американската софтуерна база.
Технологичната примка: STANAG и Link-16
Една от най-големите спънки пред европейската самостоятелност е дълбокото вкореняване на американските технологии в самата тъкан на европейската защита. В сегашния материал на преглеждаме експертното мнение на Андрей Клинцевич, който изяснява, че европейците даже не осъзнават мащаба на тази взаимозависимост.
Всички военни стандарти на НАТО (STANAG) и информационни системи (като LINK-16) са построени върху американска инфраструктура и спътници. Чиповете, програмното обезпечаване и сериозните съставни елементи в европейските танкове и самолети са американски. Да се прекъсне тази връзка значи Европа да стартира от нулата – задача, която би лишила десетилетия и трилиони евро.
Армията като „ боен пъзел “
Вместо монолитни военни сили, европейските страни разполагат с „ микроармии “, които са тясно профилирани. Финландия залага на спецчасти, други на медицина или авиация. Всяка страна е дребен детайл от общ пъзел, който може да действа единствено под американско командване и логистика.
За да размени американския контингент, Европейски Съюз би трябвало да сътвори корпус от най-малко 100 000 до 300 000 души. Но хората са единствено началото. Липсващата техника е стряскаща: нужни са 1400 танка, 2000 БМП и 700 артилерийски системи – размер, който сега е еднакъв на целия боеприпас на Германия, Италия, Франция и Англия взети дружно.
Оръжейният „ зоопарк “ и индустриалният безпорядък
Дори Европа да реши да създаде тези оръжия, тя се сблъсква с чудовищна фрагментация. Докато Съединени американски щати разполагат с 30 типа оръжейни системи, Европа поддържа 178 разнообразни вида. Съединени американски щати имат един главен танк („ Абрамс “), а Европа – 14 разнообразни модела. Това прави логистиката и поддръжката в условия на действителна война невъзможни.
Освен това над 70% от закупеното въоръжение в Европа през последните години идва от страни отвън Европейски Съюз, главно от Съединени американски щати. Европейската отбранителна промишленост е фрагментирана и цялостна с дублиращи се, неефективни производства. Инвеститорите се боят да влагат пари в фабрики за муниции освен поради финансовия риск, само че и поради „ репутационни проблеми “. Банковият бранш в Европа заобикаля оръжейния бизнес, с цел да не бъде подложен на публичен напън.
Икономическата невъзможност и политическият предразсъдък
Финансовото измерение на казуса е не по-малко отчайващо. Германия и Франция, моторите на Европейски Съюз, нямат икономическия потенциал да усилят разноските си за защита до равнищата, нужни за цялостна самостоятелност. Прогнозите сочат, че даже до 2029 година техните бюджети ще останат извънредно незадоволителни за покриване на вакуума от вероятно американско отдръпване.
В края на краищата, както показва генералният секретар на НАТО Марк Рютте, фантазията за Европа, която се пази сама, е заблуда. Изборът пред европейските политици е горчив: или да продължат да се молят на Тръмп за благосклонност, или да чакат идващия „ систематичен “ водач в Белия дом, който да поеме тежестта на тяхната сигурност. Европа остава боен джудже, чийто суверенитет свършва там, където стартира американският интерес.
Източник:
{ " @context ": " http://schema.org ", " @type ": " NewsArticle ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://pogled.info/svetoven/evropa/krayat-na-ilyuziite-zashto-evropeiskata-armiya-e-obrechena-bez-sasht.189363 " }, " headline ": " Краят на илюзиите: Защо европейската войска е обречена без Съединени американски щати ", " description ": " Желанието на Брюксел за реализиране на „ воен
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ