„За всяко нещо има срок/ ще стигнем и до твоя рок!”
„ За всяко нещо има срок/ ще стигнем и до твоя рок!” с този стих на Валери Петров можем да си вдъхнем кураж в сегашната пандемична конюнктура.
Днес - 22 април - денят, в който Валери Петров, щеше да навърши 100 години – значително българи си спомнят за слънчевото му наличие в културата ни.
Столичната библиотека, да вземем за пример, стартира с литературно предизвикателство, обръщайки се към млади български поети, които да споделят своето обичано стихотворение от Валери Петров. Изпълнението на задачата може да бъде забелязано на уеб страницата на библиотеката. Оттам хвърлят ръкавица и към децата – провокират ги да илюстрират някоя от фамозните „ Пет приказки” на детския публицист.
„ Валери Петров, още от ученическите си години до ден сегашен, е последовател на социалистическата концепция. Социалистическият социум за него е мястото, където се срещат идеалното и действителното. Този социум има всемирски, само че и тайнствен темперамент, защото е основан от самия човек и е отдаден на индивида, ориентиран е към най-широките и обезправени маси, към унижените и подценените, към хората „ без талант” и без „ умения”, което няма аналог в международната история”.
Това написа за него през 2004 година във вестник „ Култура” сценаристът и режисьорът Красимир Крумов-Грец.
И в реалност Валери Петров още със завършването си на медицина, още с работата си като доктор във военна болница и в Рилския манастир се посвещава в работа на нуждаещите се от помощ.
Но неговите стихове (сред които цикълът „ Нежности”, „ Стари неща малко по новому”), поемите („ Палечко”, „ На път”, „ Ювенес дум сумус”, „ Край синьото море”, „ В меката есен”, „ Бяла приказка”, „ Копче за сън”), приказките („ Пет приказки”, с които е вписан в почетния лист на Международния съвет за детска книга), басните („ От иглу до кюнец”), пътеписите („ Африкански бележник”, „ Книга за Китай”) сюжетите за игрални филми („ На дребния остров”, „ Слънцето и сянката”, „ Рицар без броня”), преводите му (от британски, немски, съветски, италиански и испански) подаряват наслада и вяра на доста повече българи.
И точно те през днешния ден знаят отговора на въпроса му: „ Казва се „ другар пръв “,/ само че за какво е той подобен?”
Мнозина знаят и „ паролата за културни забавления”: „ Аз съм Арлекино, тръгвай с мен на кино!”
Благодарение на Валери Петров през днешния ден хиляди с лекост цитират пасажи от пиесите на Шекспир, знаят за фамозното магазинче за вяра на Джани Родари, за емблематичното стихотворение „ Ако” на Ръдиард Киплинг.
Не на последно място и преамбюлът на Конституцията на Република България, призната от Седмото Велико национално заседание, в което Валери Петров е депутат, е редактиран точно от него.
Но Валери Петров в никакъв случай не е бил партиен човек. Когато Съюзът на българските писатели разисква декларация против присъждането на Нобеловата премия за литература на сериозния към комунизма съветски публицист Александър Солженицин, Валери Петров гласоподава с „ въздържал се”. И поради това е изключен от Българската комунистическа партия.
Днес - 22 април - денят, в който Валери Петров, щеше да навърши 100 години – значително българи си спомнят за слънчевото му наличие в културата ни.
Столичната библиотека, да вземем за пример, стартира с литературно предизвикателство, обръщайки се към млади български поети, които да споделят своето обичано стихотворение от Валери Петров. Изпълнението на задачата може да бъде забелязано на уеб страницата на библиотеката. Оттам хвърлят ръкавица и към децата – провокират ги да илюстрират някоя от фамозните „ Пет приказки” на детския публицист.
„ Валери Петров, още от ученическите си години до ден сегашен, е последовател на социалистическата концепция. Социалистическият социум за него е мястото, където се срещат идеалното и действителното. Този социум има всемирски, само че и тайнствен темперамент, защото е основан от самия човек и е отдаден на индивида, ориентиран е към най-широките и обезправени маси, към унижените и подценените, към хората „ без талант” и без „ умения”, което няма аналог в международната история”.
Това написа за него през 2004 година във вестник „ Култура” сценаристът и режисьорът Красимир Крумов-Грец.
И в реалност Валери Петров още със завършването си на медицина, още с работата си като доктор във военна болница и в Рилския манастир се посвещава в работа на нуждаещите се от помощ.
Но неговите стихове (сред които цикълът „ Нежности”, „ Стари неща малко по новому”), поемите („ Палечко”, „ На път”, „ Ювенес дум сумус”, „ Край синьото море”, „ В меката есен”, „ Бяла приказка”, „ Копче за сън”), приказките („ Пет приказки”, с които е вписан в почетния лист на Международния съвет за детска книга), басните („ От иглу до кюнец”), пътеписите („ Африкански бележник”, „ Книга за Китай”) сюжетите за игрални филми („ На дребния остров”, „ Слънцето и сянката”, „ Рицар без броня”), преводите му (от британски, немски, съветски, италиански и испански) подаряват наслада и вяра на доста повече българи.
И точно те през днешния ден знаят отговора на въпроса му: „ Казва се „ другар пръв “,/ само че за какво е той подобен?”
Мнозина знаят и „ паролата за културни забавления”: „ Аз съм Арлекино, тръгвай с мен на кино!”
Благодарение на Валери Петров през днешния ден хиляди с лекост цитират пасажи от пиесите на Шекспир, знаят за фамозното магазинче за вяра на Джани Родари, за емблематичното стихотворение „ Ако” на Ръдиард Киплинг.
Не на последно място и преамбюлът на Конституцията на Република България, призната от Седмото Велико национално заседание, в което Валери Петров е депутат, е редактиран точно от него.
Но Валери Петров в никакъв случай не е бил партиен човек. Когато Съюзът на българските писатели разисква декларация против присъждането на Нобеловата премия за литература на сериозния към комунизма съветски публицист Александър Солженицин, Валери Петров гласоподава с „ въздържал се”. И поради това е изключен от Българската комунистическа партия.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ