Италиански дни: Верона и нейната Арена
За Верона мога да стартира оттова, че доста години този град не е бил на радара ми поради мнението на разнообразни хора, че там няма нищо удивително с изключение на едно балконче, което на всичкото от горната страна е измислено, посочено, с цел да притегля туристи... Е, изгубила съм години, в които можех да обичам Верона, да го навестявам и да се любувам на неговата културна, цивилизована среда, архитектура, атмосфера, история, тъй като Верона е един от най-красивите и забележителни градове в Италия, които съм виждала.
Отидохме малко инцидентно. Провалено пътешестване, налични билети за концерта на Пласидо Доминго в Арена ди Верона, които се сблъскаха със фамилния ни мързел и редица оправдания да не тръгнем – доста е топло, тъкмо в този момент ли, ами работата... Само с цел да си потвърдим за следващ път, че животът стартира там, където свършва удобството!
Името на Верона идва от Versus Romae – към Рим. През него минава доста значим римски път с красиво женско име – виа Клаудиа Аугуста свързва Алпите с Рим. През града стартира отклонение и на още един огромен римски път – виа Постумия. Запазена е портата (Arco dei Gavi), от която стартира виа Постумия, непокътната е и част от базалтовата настилка и може да се види по какъв начин тъкмо е изглеждал пътят.
Римската история на Верона е богата, на шест метра под града има различен римски съвсем непокътнат град и все пак средновековният град ненапълно е построен с материали от римския. Средновековната история на града е като „ Игра на тронове ” – векове и епохи, през които този град е видял доста принуждение, набези от север, братоубийства, ръководещи властнически семейства... има от всичко. Тези битки за власт и непрекъснатото влизане на едни през остарелия римски мост над река Адидже (Ponte Pietra) и бягствата на други през нощта са се отразили на архитектурата – зряла, отбранителна, тежка, само че в това време нелишена от живописност, сантименталност и венецианска чаровност. Сигурно тъй като човек знае, че тук е мястото на най-чистата и клета обич, по тази причина и му се привиждат на всички места свидетелства за това.
Верона не е град на едно балконче, той е градът на балкончетата! Има толкоз доста сантиментални тераски, прозорчета, орнаментации, че човек рискува да се спъне, тъй като гледа единствено нагоре към следващото къпещо се в бръшлян и лози балконче.
Арена ди Верона е монументът на монументите във Верона.
Амфитеатърът е от 30 година н. е. Първото усещане извън е, че е дребен. Нищо общо с мащабите на Колизеума. Това, което се вижда обаче през днешния ден, е единствено вътрешната стена на амфитеатъра, тази, която поддържа структурата за сядане. След земетресение през XII век външната му обвивка е срутена, има останал единствено един триетажен детайл от нея. Арената извън наподобява дребна и тъй като огромна част от нея се намира под равнището на земята през днешния ден. И точно това е страхотната изненада, когато влезеш – амфитеатърът е голям! Теоретично може да побере 30 000 души, само че заради съображения за сигурност се позволяват до 15 000. Всички те бяха там онази вечер, хората влизаха и влизаха, а уредниците непрекъснато намираха метод да ни свият още и още до съвсем невъзможна за понасяне обстановка, в която единствено атмосферата на Арената те кара да се абстрахираш и издигнеш над неудобството, което е огромно.
Концерт в Арена ди Верона, какъвто и да е, е тържествено събитие. По улиците часове преди този момент се виждат доста елегантни хора от всевъзможни възрасти, които демонстративно размахват специфичните възглавнички, на които ще седнат. По-стриктен дрескод има единствено за закрепените места долу. По крилата на Арената, където няма закрепени места, дрескод няма, само че доста от хората са облечени празнично.
На огромния площад извън (piazza Bra) има няколко ресторанта, където преди театър човек може да си изпие аперитива или да вечеря, тъй като концертите стартират късно, след залез слънце. По дългите опашки пред вратите на Арена ди Верона царува нещо като международен мир – хора от всевъзможни култури и езици са се усмихнали необятно и чакат безусловно умерено, говорейки, кой колкото може, британски или италиански.
Когато влезеш и се настаниш на възглавничката си (тя единствено отчасти те защищава от болките в задните елементи и кръста, които ще те мъчат два-три дни след това), идва моментът да се огледаш и възхитиш на това място – вътрешността на Арената е достоверна, нищо не е доизграждано, надграждано и наслагвано. Арената е такава, каквато е била преди 2000 години, и това е, което стопира дъха. Малко преди да стартира спектакълът, всички светлини угасват и хората възпламеняват раздадените им от уредниците свещички, с цел да осветят сами Арена ди Верона – хилядите хора се настройват за момент на красива и спокойна вълна, всичко утихва и след няколко секунди диригентът подвига палката. Това, което следва, може да се опише единствено с една дума – благополучие.
След концерта човек излиза впечатлен и изменен в една друга Верона – нощна, прохладна. По улиците й вървят тъкмо толкоз хора, колкото и денем – ядат сладолед, пият коктейли, слушат музика, преглеждат витрините, целуват се, обичат се и се любуват на лятото. Любовта се усеща на всички места.
Все отново това е градът на Ромео и Жулиета.
Отидохме малко инцидентно. Провалено пътешестване, налични билети за концерта на Пласидо Доминго в Арена ди Верона, които се сблъскаха със фамилния ни мързел и редица оправдания да не тръгнем – доста е топло, тъкмо в този момент ли, ами работата... Само с цел да си потвърдим за следващ път, че животът стартира там, където свършва удобството!
Името на Верона идва от Versus Romae – към Рим. През него минава доста значим римски път с красиво женско име – виа Клаудиа Аугуста свързва Алпите с Рим. През града стартира отклонение и на още един огромен римски път – виа Постумия. Запазена е портата (Arco dei Gavi), от която стартира виа Постумия, непокътната е и част от базалтовата настилка и може да се види по какъв начин тъкмо е изглеждал пътят.
Римската история на Верона е богата, на шест метра под града има различен римски съвсем непокътнат град и все пак средновековният град ненапълно е построен с материали от римския. Средновековната история на града е като „ Игра на тронове ” – векове и епохи, през които този град е видял доста принуждение, набези от север, братоубийства, ръководещи властнически семейства... има от всичко. Тези битки за власт и непрекъснатото влизане на едни през остарелия римски мост над река Адидже (Ponte Pietra) и бягствата на други през нощта са се отразили на архитектурата – зряла, отбранителна, тежка, само че в това време нелишена от живописност, сантименталност и венецианска чаровност. Сигурно тъй като човек знае, че тук е мястото на най-чистата и клета обич, по тази причина и му се привиждат на всички места свидетелства за това.
Верона не е град на едно балконче, той е градът на балкончетата! Има толкоз доста сантиментални тераски, прозорчета, орнаментации, че човек рискува да се спъне, тъй като гледа единствено нагоре към следващото къпещо се в бръшлян и лози балконче.
Арена ди Верона е монументът на монументите във Верона.
Амфитеатърът е от 30 година н. е. Първото усещане извън е, че е дребен. Нищо общо с мащабите на Колизеума. Това, което се вижда обаче през днешния ден, е единствено вътрешната стена на амфитеатъра, тази, която поддържа структурата за сядане. След земетресение през XII век външната му обвивка е срутена, има останал единствено един триетажен детайл от нея. Арената извън наподобява дребна и тъй като огромна част от нея се намира под равнището на земята през днешния ден. И точно това е страхотната изненада, когато влезеш – амфитеатърът е голям! Теоретично може да побере 30 000 души, само че заради съображения за сигурност се позволяват до 15 000. Всички те бяха там онази вечер, хората влизаха и влизаха, а уредниците непрекъснато намираха метод да ни свият още и още до съвсем невъзможна за понасяне обстановка, в която единствено атмосферата на Арената те кара да се абстрахираш и издигнеш над неудобството, което е огромно.
Концерт в Арена ди Верона, какъвто и да е, е тържествено събитие. По улиците часове преди този момент се виждат доста елегантни хора от всевъзможни възрасти, които демонстративно размахват специфичните възглавнички, на които ще седнат. По-стриктен дрескод има единствено за закрепените места долу. По крилата на Арената, където няма закрепени места, дрескод няма, само че доста от хората са облечени празнично.
На огромния площад извън (piazza Bra) има няколко ресторанта, където преди театър човек може да си изпие аперитива или да вечеря, тъй като концертите стартират късно, след залез слънце. По дългите опашки пред вратите на Арена ди Верона царува нещо като международен мир – хора от всевъзможни култури и езици са се усмихнали необятно и чакат безусловно умерено, говорейки, кой колкото може, британски или италиански.
Когато влезеш и се настаниш на възглавничката си (тя единствено отчасти те защищава от болките в задните елементи и кръста, които ще те мъчат два-три дни след това), идва моментът да се огледаш и възхитиш на това място – вътрешността на Арената е достоверна, нищо не е доизграждано, надграждано и наслагвано. Арената е такава, каквато е била преди 2000 години, и това е, което стопира дъха. Малко преди да стартира спектакълът, всички светлини угасват и хората възпламеняват раздадените им от уредниците свещички, с цел да осветят сами Арена ди Верона – хилядите хора се настройват за момент на красива и спокойна вълна, всичко утихва и след няколко секунди диригентът подвига палката. Това, което следва, може да се опише единствено с една дума – благополучие.
След концерта човек излиза впечатлен и изменен в една друга Верона – нощна, прохладна. По улиците й вървят тъкмо толкоз хора, колкото и денем – ядат сладолед, пият коктейли, слушат музика, преглеждат витрините, целуват се, обичат се и се любуват на лятото. Любовта се усеща на всички места.
Все отново това е градът на Ромео и Жулиета.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ