За опцията да бъдем създатели и редактори на битието си.

Светът е разомагьосан – споделя една моя другарка. Или може би единствено на нас, които израснахме с игри на улицата, ни се коства по този начин. Телефонът имаше шайба, помните. Говорихме, до момента в който ни изключваха от централата, евентуално служителката към този момент се беше наслушала на нашите тийнеджърски безредици. Отиваш на среща и, в случай че индивидът е там, добре. Ако ли не, отиваш до пощата, вземаш жетон и звъниш на въпросния у дома. Той обаче може да не е и там. И толкоз, чакаш си с томче на Рембо под мишница или си тръгваш. Няма телефони, фейсбуци, вайбъри и прочие, по които да предадеш на клиента недоволството си.

Хората се намират или не, в последна сметка се намират все в миналото, в случай че го желаят.

То и в този момент е по този начин де.

Към днешния ден всички сме налични когато и да е. Нещо повече, неналичието на непрекъснати известия и връзка, достигащи до нас, ни кара да се усещаме несъществуващи. Степента на нашето битие в обществения свят се мери с интензивността на връзката, с тититкането и бибиткането на месинджърите, които свидетелстват, че някои насреща се интересува от нас. Черно на бяло. Екзистенциалният въпрос  – „ Съществувам ли? ” се дефинира от едни клиенти, които демонстрират харесване към твоята персона, активност и снимков материал. Ако никой не го е грижа, очевидно би трябвало да се постараеш да ангажираш аудиторията повече. Да отидеш до някой топ курорт, да махнеш един, два пласта жилетки и хавлиени чорапи от аутфита си, да постнеш мъдрост под формата на къси, само че бликащи от наличие и прочувствен зяряд цитати, тъй като кой през днешния ден има време да чете книга въпреки всичко. Да върнем малко лентата обратно. Как почна тази история?

С един брилянтен ход. Някой някъде, чието име към този момент знаем, е познавал човешката природа, склонности и настройки толкоз добре, че ги е трансформирал в нещо конвертируемо. Откакто съществува маркетингът, че и преди него, ни продават неща посредством други неща. Тези вторите, са нещата, които ние същински желаеме, само че не можем да си купим. Вече знаем,

продават ни необятни усмивки зад паста за зъби, фамилно благополучие зад маргарин, пристрастеност и обич зад сладолед. Даже тоалетна хартия зад прозорлива майка, която държи на комфорта на изнежените задните елементи на фамилията си.

 Ив Сен Лоран бил споделил, че любовта е най-хубавата козметика, само че козметиката се купува по-лесно. Та това е духът. Как да бъде употребявано най-изконното предпочитание ти да си протагонистът на сцената и основателят на сюжета обаче?

Човекът в дъното на една обществена мрежа се е сетил по какъв начин да ни продаде най-желаната стока в миналото – нашия различен вероятен живот.

Да бъдеш основател на личната си действителност. Всички знаем какъв брой е мъчно това в същинския живот. Много неща зависят от нас, само че други като статус, обич, обграждане са не всеки път постижими посредством целенасочени старания, само че могат да бъдат демонстрирани въвFacebook, без зад тях да стои действително събитие. Тази действителност е модифицирана и мощно селектирана. Ние решаваме какво и по какъв начин да покажем, в каква светлина и с какви атрибути да го поднесем. Както написа на опаковкатите за храни – това е предложение за поднасяне. Тя е фотошопирана. Тя е предлагането и визията ни за „ сервиране ” – на нашите полезности, нашите прекарвания и най-много нашата концепция за това, по какъв начин да изглеждаме в очите на другите.

Случвало ми се е да си представям даден физически прелъстителен мъж от обкръжението ми  – по какъв начин би изглеждал  на дивана ми с чаша вино, а по какъв начин би изглеждал на Фейсбук страницата ми. Двамата прегърнати, целуващи се, тичащи нехайно по плажа и демонстриращи безметежна обич и съгласуваност. Хубави кино фрагменти, мога да ги дирижирам добре. Чисто естетически наподобяват издържани, а имат и друга избрана добавена стойност – могат да намигнат реваншистки на избрани човеци. Но отвън естетическото събитие, което ще пожъне n на брой лайкове и още повече злоба, какво се допуска, че би трябвало да върша с този манекен? Извън фотосите и нагласената действителност ще се постанова да се поносим, да не кажа обичаме. Там той към този момент няма да обслужва моите потребности, красивата му усмивка няма да бъде задоволителна, тъй като аз в действителност постоянно съм харесвала не красавци, а странни птици. Но несъмнено, тази цепнатина в презентацията се вижда на едно по-дълбоко равнище.

Четох някъде неотдавна, че най-опастният човек, бил този без Фейсбук профил – не знаеш къде е, нито пък защо си мисли. А на какво психическо декориране подлагаме това, което се споделя там? И се чудим кое е истината и коя е неверната диря измежду нещата в „ дневника “.

Тази заран сложих телефона в чантата в интерес на софийската действителност на августовска заран на открито. От един прозорец звучеше Зепелин,  в цветарника бяха засяти ягоди, а до него се мъдреше бурканче с мед. Това не бих могла да го дирижирам.

Автор: Свилена Николаева