Историческа среща на ЕС. Колко големи са шансовете на Украйна и Молдова по пътя им към съюза
За Украйна и Молдова всичко върви добре - предходната седмица Европейската комисия предложи те да получат статут на кандидатки за участие в Европейски Съюз. Но страните от някогашния Съюз на съветските социалистически републики, които се борят за този статут, не са две, а три. Третата е Грузия.
В Брюксел текат исторически дни. На 23 и 24 юни водачите на страните от Европейски Съюз разискват разширението на съюза. По всичко проличава, че те ще спазят рекомендациите на Европейската комисия. Украйна и Молдова ще получат статут на претенденти на 23 юни вечерта, само че ще би трябвало да изпълнят редица условия, с цел да продължат напред по своя път към присъединение. Но Грузия първо ще бъде изправена пред доста условия, преди въобще да получи статут на кандидатка.
В последния план за срещата на върха, с който RFE/RL разполага, има едно забавно изречение, обвързвано с Украйна и Молдова, което гласи: „ [Европейският] съвет ще вземе решение за по-нататъшни стъпки, откакто всички тези условия бъдат изцяло изпълнени “.
Дали това значи, че Украйна и Молдова ще бъдат подготвени да стартират договаряния за присъединение, откакто тези условия бъдат изпълнени, или значи, че тогава ще им бъдат наложени още условия преди всевъзможни последващи стъпки?
Това ще бъде първият път, в който Европейски Съюз да даде статут на претендент, само че също по този начин да сложи условия, тъй че Украйна и Молдова да попаднат в една неразучена територия.
Отново отчаяние за Западните Балкани
Надеждите на Западните Балкани за участие в Европейски Съюз може още веднъж да понесат отчаяние. Северна Македония, Черна гора, Албания, Сърбия и Турция са публични кандидатки, до момента в който Босна и Косово са единствено евентуални.
На 21 юни албанският министър-председател Еди Рама се усъмни дали въобще би имало смисъл те да се явят, в случай че срещата докара до следващото „ не, скърбя “. Така ставаше след сходни събирания, на които Брюксел не даде никакво утвърждение. След това той удостовери, че ще участва, макар че настроението измежду амбициозните балкански страни не е оптимистично.
Все още има някакъв късмет Северна Македония и България да изгладят разликите си преди или по време на срещата на върха, тъй че Скопие, дружно с Албания, да получат зелена светлина за започване на договаряния за присъединение към Европейски Съюз.
Босна и Херцеговина обаче няма да получи статут на кандидатка, защото по-голямата част от страните-членки на Европейски Съюз считат, че тя не е направила задоволително промени през последните няколко години. А очакванията на Косово най-сетне да получи либерализиране на визовия режим наподобява ще бъдат разрушени, макар че може да се чака ангажимент за пускане на политическия развой на този фронт по-късно през есента.
Новата европейска общественост на Макрон
Тази среща на върха е натоварена с диалози за разширение на Европейски Съюз, само че не се заблуждавайте, концепцията за увеличение на участието към момента кара някои страни, изключително в западната част на Европейски Съюз, да се тормозят. Ето за какво водачите на Европейски Съюз също ще обсъдят неотдавнашната концепция на френския президент Еманюел Макрон за нова Европейска политическа общественост по време на вечеря на 23 юни.
Френският спорен документ, публикуван в Брюксел предходната седмица, приканва за основаването на нов политически орган с пълномощия за взимане на решения, който да заседава няколко пъти годишно на разнообразни политически равнища и да бъде отворен за всички европейски страни, „ които споделят общ набор на демократични полезности “.
Докато Париж се пробва да изясни, че това ново създание няма да бъде сурогат на разширението на Европейски Съюз, някои страни са доста внимателни, опасявайки се, че Украйна и страните от Западните Балкани ще останат вечно в нещо като „ изпитателен дом “. Очаква се развълнуван диалог по този въпрос, изключително с френския президент, който беше разтресен на парламентарните избори през уикенда и може да не желае да прави компромис.
Изчерпват се концепциите за Русия
Голяма част от срещата на върха, разбираемо, ще бъде отдадена на войната на Русия против Украйна - само че има ясно чувство, че съюзът е привършен откъм нови хрумвания. Ще има апел за по-нататъшно увеличение на военната поддръжка за Киев и за даване на още един пакет от финансова помощ на Украйна на стойност до 9 милиарда евро.
Що се отнася до зърното, блокирано в пристанището на Одеса поради съветската военноморска обсада, мнозина в Брюксел към момента се надяват, че генералният секретар на Организация на обединените нации може да успее да реши казуса. А във връзка с явните закани на Москва против Литва за блокиране на съветски артикули, глобени от Европейски Съюз, да влизат в съветския ексклав Калининград, към момента има диалози дали някаква писмена поддръжка за Вилнюс ще влезе в окончателната декларация.
Дори във връзка с глобите умората е явна в коридорите на властта в Брюксел. След като се мъчеше да одобри последния кръг от ограничаващи ограничения, по-специално съветско петролно ембарго с голям брой малки врати, проектотекстът е много неразбираем: „ Работата по глобите ще продължи, в това число за усилване на използването и попречване на заобикалянето “.
Докато някои страни упорстват за повече и по-тежки наказания, един чиновник на Европейски Съюз, който пожела анонимност, изтощено ми сподели, че „ в този момент ни остават единствено газ и нуклеарна сила, с цел да стигнем до задачата, само че като се има поради какъв брой мъчно беше да се споразумеем за петрола и гледайки галопиращите инфлация и цени на силата, мисля, че в този момент може да не сме подготвени за това. "
В Брюксел текат исторически дни. На 23 и 24 юни водачите на страните от Европейски Съюз разискват разширението на съюза. По всичко проличава, че те ще спазят рекомендациите на Европейската комисия. Украйна и Молдова ще получат статут на претенденти на 23 юни вечерта, само че ще би трябвало да изпълнят редица условия, с цел да продължат напред по своя път към присъединение. Но Грузия първо ще бъде изправена пред доста условия, преди въобще да получи статут на кандидатка.
В последния план за срещата на върха, с който RFE/RL разполага, има едно забавно изречение, обвързвано с Украйна и Молдова, което гласи: „ [Европейският] съвет ще вземе решение за по-нататъшни стъпки, откакто всички тези условия бъдат изцяло изпълнени “.
Дали това значи, че Украйна и Молдова ще бъдат подготвени да стартират договаряния за присъединение, откакто тези условия бъдат изпълнени, или значи, че тогава ще им бъдат наложени още условия преди всевъзможни последващи стъпки?
Това ще бъде първият път, в който Европейски Съюз да даде статут на претендент, само че също по този начин да сложи условия, тъй че Украйна и Молдова да попаднат в една неразучена територия.
Отново отчаяние за Западните Балкани
Надеждите на Западните Балкани за участие в Европейски Съюз може още веднъж да понесат отчаяние. Северна Македония, Черна гора, Албания, Сърбия и Турция са публични кандидатки, до момента в който Босна и Косово са единствено евентуални.
На 21 юни албанският министър-председател Еди Рама се усъмни дали въобще би имало смисъл те да се явят, в случай че срещата докара до следващото „ не, скърбя “. Така ставаше след сходни събирания, на които Брюксел не даде никакво утвърждение. След това той удостовери, че ще участва, макар че настроението измежду амбициозните балкански страни не е оптимистично.
Все още има някакъв късмет Северна Македония и България да изгладят разликите си преди или по време на срещата на върха, тъй че Скопие, дружно с Албания, да получат зелена светлина за започване на договаряния за присъединение към Европейски Съюз.
Босна и Херцеговина обаче няма да получи статут на кандидатка, защото по-голямата част от страните-членки на Европейски Съюз считат, че тя не е направила задоволително промени през последните няколко години. А очакванията на Косово най-сетне да получи либерализиране на визовия режим наподобява ще бъдат разрушени, макар че може да се чака ангажимент за пускане на политическия развой на този фронт по-късно през есента.
Новата европейска общественост на Макрон
Тази среща на върха е натоварена с диалози за разширение на Европейски Съюз, само че не се заблуждавайте, концепцията за увеличение на участието към момента кара някои страни, изключително в западната част на Европейски Съюз, да се тормозят. Ето за какво водачите на Европейски Съюз също ще обсъдят неотдавнашната концепция на френския президент Еманюел Макрон за нова Европейска политическа общественост по време на вечеря на 23 юни.
Френският спорен документ, публикуван в Брюксел предходната седмица, приканва за основаването на нов политически орган с пълномощия за взимане на решения, който да заседава няколко пъти годишно на разнообразни политически равнища и да бъде отворен за всички европейски страни, „ които споделят общ набор на демократични полезности “.
Докато Париж се пробва да изясни, че това ново създание няма да бъде сурогат на разширението на Европейски Съюз, някои страни са доста внимателни, опасявайки се, че Украйна и страните от Западните Балкани ще останат вечно в нещо като „ изпитателен дом “. Очаква се развълнуван диалог по този въпрос, изключително с френския президент, който беше разтресен на парламентарните избори през уикенда и може да не желае да прави компромис.
Изчерпват се концепциите за Русия
Голяма част от срещата на върха, разбираемо, ще бъде отдадена на войната на Русия против Украйна - само че има ясно чувство, че съюзът е привършен откъм нови хрумвания. Ще има апел за по-нататъшно увеличение на военната поддръжка за Киев и за даване на още един пакет от финансова помощ на Украйна на стойност до 9 милиарда евро.
Що се отнася до зърното, блокирано в пристанището на Одеса поради съветската военноморска обсада, мнозина в Брюксел към момента се надяват, че генералният секретар на Организация на обединените нации може да успее да реши казуса. А във връзка с явните закани на Москва против Литва за блокиране на съветски артикули, глобени от Европейски Съюз, да влизат в съветския ексклав Калининград, към момента има диалози дали някаква писмена поддръжка за Вилнюс ще влезе в окончателната декларация.
Дори във връзка с глобите умората е явна в коридорите на властта в Брюксел. След като се мъчеше да одобри последния кръг от ограничаващи ограничения, по-специално съветско петролно ембарго с голям брой малки врати, проектотекстът е много неразбираем: „ Работата по глобите ще продължи, в това число за усилване на използването и попречване на заобикалянето “.
Докато някои страни упорстват за повече и по-тежки наказания, един чиновник на Европейски Съюз, който пожела анонимност, изтощено ми сподели, че „ в този момент ни остават единствено газ и нуклеарна сила, с цел да стигнем до задачата, само че като се има поради какъв брой мъчно беше да се споразумеем за петрола и гледайки галопиращите инфлация и цени на силата, мисля, че в този момент може да не сме подготвени за това. "
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ