Археологически разкопки на средновековен манастир в Ахтопол
За трета поредна година екип на Националния исторически музей, под управлението на шефа на музея - доцент доктор Бони Петрунова, започва археологическите проучвания на средновековния манастир " Св. Йоан Продром ", гр. Ахтопол.
Археолозите от НИМ не престават да разкриват тайните на загадъчния манастир, хипотетично леговище на Агатополския митрополит, като през предходната година в наоса на църквата бяха открити два вкопани в скалата гроба, в които по всяка възможност са заровени умряли митрополити. Според доцент Петрунова " Този, в миналото всесилен манастир е бил постоянно поругаван и разрушаван в предишното, което го прави много огромно предизвикателство в научно отношение.
Подобна констатация се удостоверява и от откритите на обекта гюлета, датиращи от казашките набези през XVI - XVII в., разказани в една анонимна приписка от богослужебна книга: „ През 1623 година казаци със седемнайсет Чайки опустошиха град Агатопол... Вързаха монасите на манастира, взеха ги със себе си и отидоха в Созопол... ". Надяваме се изследванията да открият нови доказателства за значимата историческа роля на гр. Ахтопол през вековете, като това ще даде и опция да се разкрият детайлности свързани с архитектурата и оформлението на манастира, както и за ежедневния живот на неговите жители ".
Само за първите няколко дни от тазгодишните разкопки към този момент са разкрити забавни културни полезности, като монета на византийския император Лъв VI (886-912). За Лъв VI Философ (или Мъдри) се знае, че той е този, който принуждава Симеон I Велики да прекъсне 30-годишния мир, натрапен от Борис I Михаил.
Същият, под давление на любовницата си Зоя Зауцена и татко й Стилиан Зауца, Лъв VI реалокира тържището за българските артикули от Константинопол в Солун и ги полза с тежки налози, а по-късно подценява пратениците на Симеон I (Рашев, 2007), като през лятото на 896 година Симеон I подхваща първия си поход към Константинопол, вследствие на който България получава от Византия територии сред Черно море и Странджа (Златарски 1994).
Археолозите от НИМ не престават да разкриват тайните на загадъчния манастир, хипотетично леговище на Агатополския митрополит, като през предходната година в наоса на църквата бяха открити два вкопани в скалата гроба, в които по всяка възможност са заровени умряли митрополити. Според доцент Петрунова " Този, в миналото всесилен манастир е бил постоянно поругаван и разрушаван в предишното, което го прави много огромно предизвикателство в научно отношение.
Подобна констатация се удостоверява и от откритите на обекта гюлета, датиращи от казашките набези през XVI - XVII в., разказани в една анонимна приписка от богослужебна книга: „ През 1623 година казаци със седемнайсет Чайки опустошиха град Агатопол... Вързаха монасите на манастира, взеха ги със себе си и отидоха в Созопол... ". Надяваме се изследванията да открият нови доказателства за значимата историческа роля на гр. Ахтопол през вековете, като това ще даде и опция да се разкрият детайлности свързани с архитектурата и оформлението на манастира, както и за ежедневния живот на неговите жители ".
Само за първите няколко дни от тазгодишните разкопки към този момент са разкрити забавни културни полезности, като монета на византийския император Лъв VI (886-912). За Лъв VI Философ (или Мъдри) се знае, че той е този, който принуждава Симеон I Велики да прекъсне 30-годишния мир, натрапен от Борис I Михаил.
Същият, под давление на любовницата си Зоя Зауцена и татко й Стилиан Зауца, Лъв VI реалокира тържището за българските артикули от Константинопол в Солун и ги полза с тежки налози, а по-късно подценява пратениците на Симеон I (Рашев, 2007), като през лятото на 896 година Симеон I подхваща първия си поход към Константинопол, вследствие на който България получава от Византия територии сред Черно море и Странджа (Златарски 1994).
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ