За страна, която твърди, че не желае да воюва, поведението

...
За страна, която твърди, че не желае да воюва, поведението
Коментари Харесай

Раздорът между Русия и Украйна може да излезе от контрол

За страна, която твърди, че не желае да води война, държанието на Русия към Украйна в последно време наподобява извънредно войнствено. Руски войски се струпват в югозападната Воронежка област, покрай границата с Украйна. Руската държавна телевизия приготвя руснаците да чакат украинска атака.

Неотдавна външният министър Сергей Лавров предизвести, че нова война в Украйна ще значи тя да се самоунищожи. Миналата седмица Дмитрий Козак, заместник-шеф на съветската президентска администрация и основен договарящ за Украйна, повтори предупреждение от 2014 година, че в случай че е належащо, Москва ще се намеси, с цел да отбрани жителите на Донбас.

Повечето наблюдаващи споделят, че това не значи безусловно непосредствена опасност от инвазия, само че фактът, че съветските планове са неразбираеми, е задоволително стеснителен.

Струпването на войски по границата,

както и продължаващата анексия на Крим, дават на Русия възможност за ескалация на напрежението - стига да пожелае. Руският президент Владимир Путин безспорно желае да резервира известна непредсказуемост и съществуването на такава възможност е от решаващо значение за това, което светът следи сега. Въпреки че изцяло „ инцидентна “ война е малко евентуална, в неяснотата постоянно съществува риск от неверни сметки или несъразмерна реакция.

С повишаване на напрежението се провалят ограниченията за създаване на доверие, чиято задача е да не допуснат излизане на събитията от надзор. В познатата безизходица преговорите под егидата на ОССЕ в Минск още веднъж забуксуваха. Губят смисъл контрактуваните през юли 2020 година допълнителни мерки за преустановяване на огъня, които стабилизираха положението за няколко месеца. Русия значително пренебрегва настояването за уточнения по отношение на военната си активност по границата, за което Украйна настояваше според Виенския документ от 2011 година за подсилване на сигурността и доверието. (Според неговия член 16 отговор би трябвало да се даде до 48 часа - б.р.).

В Москва настояват, че Украйна е съдействала за напрежението,

като се е насочила към по-враждебен подход към Русия през последните няколко месеца. Засега това е пресилване. Украинският президент Володимир Зеленски в действителност беше много въздържан в реториката си по отношение на Донбас и последната съветска интензивност.

Неотдавнашното санкциониране от Киев на проруския украински олигарх и съдружник на Путин Виктор Медведчук и неговия сподвижник Тарас Козак безспорно раздразни Кремъл, само че Москва беше относително сдържана в обществения си отговор. Украйна си позволи игри със личните ограничения за преустановяване на огъня, отклонявайки се от контрактувания език на процеса в Минск по отношение на разпоредбите за ответна пукотевица. По този метод сама не допринесе за доверието. (Киев в последна сметка се поправя.) Трябва да се означи, че самата Русия също не е непозната на провокативно поведение. 

Някои показват две утвърдени в последно време украински тактики като провокативни: тактиката за „ де-окупация “ и реинтеграция на Крим и новата военна тактика на страната. И двете 

категорично загатват Русия като опасност

Въпреки провеждането на предизборна акция за мир, Зеленски в никакъв случай не е мълчал във връзка с нуждата Русия да върне Крим на Украйна или във връзка с опасността, която съветската страна съставлява за териториалната целокупност на Украйна. Стратегията му за Крим се концентрира повече върху въпросите на правата на индивида и върховенството на закона, а военната тактика отделя доста ввнимание на промяна, обвързвана със стремежите за участие в НАТО.

Въпреки че участието в НАТО за Украйна е безспорна алена линия за Русия, сходни украински желания не са нещо ново и затова не са изненада - документите надали са апел за война. И въпреки всичко не може да се допусна по какъв начин Москва би изтълкувала нещата.

В Москва също има отчаяние,

че Зеленски не е извършил Минските съглашения. Те приканват Украйна да даде на подкрепяните от Русия т.нар. републики (Донецка и Луганска - б.р.) специфични административни права, като в същото време ги реинтегрира в Украйна. Това би разрешило на Москва теоретически да има непрекъснато и доста въздействие върху страната посредством марионетните " републики ", само че Украйна да заплаща за тях вместо Русия.

Липсата на изясненост по отношение на желанията и разпоредбите на играта на Русия, примесени с изразителност, напомняща на 2014 година, когато бе анексиран Крим, значи, че напрежението нараства. Точно в такава обстановка могат да се възникнат грешни сметки.

Има тънка граница сред възпирането и това, което се пояснява като настъпателно деяние. Всички следят какво прави Русия, без да имат изясненост как трябва да отговорят, в случай че напрежението ескалира доста. Това също способства за непредсказуемостта. Въпреки че не е ясно какво ще завоюва Москва от същинската ескалация в Донбас, значимо е също по този начин да се помни, че Кремъл има свои лични ползи и чувство за заплахи - и всеки сюжет би трябвало да бъде премислен, даже и тези, които може да не наподобяват евентуални.
Източник: segabg.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР