Експерти: Парите за декарбонизация може да отидат в лобистки джобове
За незабавна смяна на енергийните планове в проекта за възобновяване и резистентност, който е изпратен за утвърждение в Еврокомисията, с цел да се реализира същинска декарбонизация и европарите да не отидат в джобовете на авторитетни енергийни лобисти, приканиха самостоятелни и партийни специалисти по време на конференция, отдадена на цялостното зелено възобновяване на България. Събитието бе проведено от Центъра за проучване на демокрацията в сряда. Участниците се сплотиха още към мнението, че би трябвало ускорено приемане на нова енергийна тактика на страната с акцент върху умните мрежи за транспорт и систематизиране на електрическата енергия, за балансиране и мерене на потреблението и с опцията здания, произвеждащи ток, да отдават своята сила.
Според тях трябват и незабавни законодателни промени за облекчение на построяването на слънчеви и вятърни планове за лични потребности, надлежно за действието на енергийни общности и децентрализацията на сегашните големи електропроизводствени мощности. Препоръчаха още да се регламентира построяването на вятърни платформи в морето – така наречен офшорни планове, защото България има голям подобен капацитет, а е единствената страна в Европа, в която не може да се построи такава централа. Експертите разкритикуваха отхвърли на държавното управление на ГЕРБ да се ангажира с съответен график за поетапното затваряне на въглищните централи и лавирането на служебното държавно управление по тематиката. То също не фиксира дата за цялостното им извеждане от употреба, а изпрати в Брюксел проект за възобновяване с предложение това да стане през 2038 година, само че с изискването, че ще договаря за по-късен период.
Икономически, освен въглероден избор
Според разбор на Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД) България може да реализира задачите на европейската Зелена договорка за климатичен неутралитет до 2050 година, само че за това трябват съответни енергийни политики и съответните документи, в които те ще се облекат. Най-евтиният път към нисковъглеродна и енергийно сигурна стопанска система е България да трансформира своя енергиен микс и да електрифицира безусловно всеки собствен бранш. " Това е стопански избор, освен избор за реализиране на ниски въглеродни излъчвания ", уточни Мартин Владимиров, шеф на програмата " Енергетика и климат " в ЦИД. Според него най-устойчивият метод за промяна на енергетиката е да се премине от фосилните горива към местни ВЕИ планове и да се развие умната мрежа за ръководство на доставките, тъй че те да са най-ефективни, да има минимум загуби и надлежно да стават на по-ниски цени.
Владимиров се разгласи срещу плана за газификация на част от въглищните мощности в комплекса " Марица Изток ", като уточни, че са непотребни големите вложения в газова мощ, която ще работи единствено до 2029 година " С една трета ще нарасне енергийната ни взаимозависимост от Русия, в случай че се построи сходна газова мощ ", означи Владимиров.
Според разбора на ЦИД Националният проект за възобновяване и резистентност освен не предлага решения за преустановяване на практиките за завземане на страната в енергийния бранш, само че даже може да ги ускори, защото насочва забележителна част от еврофинансирането към огромни, ненужни инфраструктурни планове.
Излишни газоцентрала и акумулатори
Експертът на центъра счита, че вместо да се желаят от Европейски Съюз европари за такава газова централа, както и за огромни ВЕИ централи с акумулатори за предпазване на електрическата енергия, е по-добре средствата да се насочат към дребни ВЕИ планове. Само капацитетът за създаване на покривни енергийни съоръжения е 55 Гранични войски, а опциите на геотермалната и офшорна сила въобще не са проучени съществено, означи Владимиров. Той счита още, че трябват повече пари за развиване на умни мрежи освен на равнището на държавния " Електроенергиен систематичен оператор ", само че и на електроенергийните сдружения, където действително се причисляват повече възобновими енергийни източници и има потребност от интелигентното им ръководство.
Избраният за депутат от " Демократична България " Мартин Димитров означи, че корупцията е тази, която дърпа надолу българската енергетика, а не Зелената договорка, каквито изказвания се вихрят и се надигат гласове за проверката ѝ, без да са наясно с концепцията и механизмите ѝ. Владимиров също уточни, че Зелената договорка не е причина за сегашните проблеми със скъпия газ и ток, а решението им. Димитров също счита, че с цел да тръгнат енергийните промени, трябват единни политики, консенсусни тактики и законови промени, а не " под паника метод " поради високите цени на енергоресурсите, които никой не знае на какви равнища ще са напролет и лятото на 2022 година
Анализи, консенсуси, политики
Като значителен проблем десният политик и сътрудника му Трайчо Трайков, който бе енергиен министър в първия кабинет на ГЕРБ, показаха неналичието на разискване и на обща позиция на страна, общини и бизнес по пакета на Европейска комисия " Подготвени за цел 55 до 2030 година " (Fit for 55 in 2030), която да се пази пред Еврокомисията. Димитров съобщи още, че България още от в този момент би трябвало да стартира да образува ясна позиция за договарянията с " Газпром " през 2022 година за новия газов контракт. Според него новият договор би трябвало да е по-краткосрочен, поради прекъсването на газовите планове или трансформацията им на водород след 2029 година, да няма клаузи " вземай или плащай " и да бъде по-гъвкав, с цел да може " Булгаргаз " да си обезпечава и различни доставки, когато има такава опция.
Бъдещият народен представител от ГЕРБ Делян Добрев, който също бе енергиен министър по времето на ГЕРБ и ръководител на парламентарната енергийна комисия, също счита, че проектът за възобновяване би трябвало незабавно да се промени, защото е " доста неприятен в частта енергетика ". Според него също България няма потребност от газова мощ и акумулатори за предпазване на силата от ВЕИ, а парите за тези планове би трябвало да се пренасочат към развиването на умните мрежи и за офшорни планове.
Трайков означи, че страната ни би трябвало да се възползва от бурното развиване на новите енергийни технологии.
Филип Купфер, търговски консултант към австрийското посолство в България, също счита, че Европа би трябвало да се концентрира върху нововъведенията и софтуерно устойчивите системи в енергетиката. " Климатичните политики не би трябвало да се отразяват върху конкурентоспособността " добави той.
Политиците да са почтени за Топлоелектрическа централа
Председателят на Комисията за енергийно и водно контролиране Иван Иванов също предложи новата енергийна тактика, която би трябвало да размени изтеклата през 2020 година, да залага на децентрализиране на енергийната система, основаване на енергийни общности и ускорено създаване на умни мрежи и ВЕИ. Добрев счита, че би трябвало да се промени настоящето условие ВЕИ планове да могат да се вършат единствено върху земеделска земя от ниска категория, което " значи чукари " и такива мощности да могат да се вършат без промяна на предназначението на земята.
" Трябва разбор за периода за затваряне на въглищните централи и график за извеждането им с проект за основаване на нови работни места за хората, които ще бъдат освободени след затварянето на Топлоелектрическа централа ", уточни Иванов. " Политиците нямат храброст да кажат какво би трябвало да се случи във въглищните райони ", разяснява регулаторният началник.
Възможно най-скорошният отвод от лигнитните въглища би довел до изцяло по-добри обществено-икономически резултати, обобщиха от ЦИД.
" Излизането от въглищата и газа е значимо, защото газът има лимитиран живот, той не е мост към зеленото бъдеще ", сподели Кристиан Редл, старши специалист по въпросите на енергийното съдействие в Европа на немския институт " Агора Енергивенде ".
Според тях трябват и незабавни законодателни промени за облекчение на построяването на слънчеви и вятърни планове за лични потребности, надлежно за действието на енергийни общности и децентрализацията на сегашните големи електропроизводствени мощности. Препоръчаха още да се регламентира построяването на вятърни платформи в морето – така наречен офшорни планове, защото България има голям подобен капацитет, а е единствената страна в Европа, в която не може да се построи такава централа. Експертите разкритикуваха отхвърли на държавното управление на ГЕРБ да се ангажира с съответен график за поетапното затваряне на въглищните централи и лавирането на служебното държавно управление по тематиката. То също не фиксира дата за цялостното им извеждане от употреба, а изпрати в Брюксел проект за възобновяване с предложение това да стане през 2038 година, само че с изискването, че ще договаря за по-късен период.
Икономически, освен въглероден избор
Според разбор на Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД) България може да реализира задачите на европейската Зелена договорка за климатичен неутралитет до 2050 година, само че за това трябват съответни енергийни политики и съответните документи, в които те ще се облекат. Най-евтиният път към нисковъглеродна и енергийно сигурна стопанска система е България да трансформира своя енергиен микс и да електрифицира безусловно всеки собствен бранш. " Това е стопански избор, освен избор за реализиране на ниски въглеродни излъчвания ", уточни Мартин Владимиров, шеф на програмата " Енергетика и климат " в ЦИД. Според него най-устойчивият метод за промяна на енергетиката е да се премине от фосилните горива към местни ВЕИ планове и да се развие умната мрежа за ръководство на доставките, тъй че те да са най-ефективни, да има минимум загуби и надлежно да стават на по-ниски цени.
Владимиров се разгласи срещу плана за газификация на част от въглищните мощности в комплекса " Марица Изток ", като уточни, че са непотребни големите вложения в газова мощ, която ще работи единствено до 2029 година " С една трета ще нарасне енергийната ни взаимозависимост от Русия, в случай че се построи сходна газова мощ ", означи Владимиров.
Според разбора на ЦИД Националният проект за възобновяване и резистентност освен не предлага решения за преустановяване на практиките за завземане на страната в енергийния бранш, само че даже може да ги ускори, защото насочва забележителна част от еврофинансирането към огромни, ненужни инфраструктурни планове.
Излишни газоцентрала и акумулатори
Експертът на центъра счита, че вместо да се желаят от Европейски Съюз европари за такава газова централа, както и за огромни ВЕИ централи с акумулатори за предпазване на електрическата енергия, е по-добре средствата да се насочат към дребни ВЕИ планове. Само капацитетът за създаване на покривни енергийни съоръжения е 55 Гранични войски, а опциите на геотермалната и офшорна сила въобще не са проучени съществено, означи Владимиров. Той счита още, че трябват повече пари за развиване на умни мрежи освен на равнището на държавния " Електроенергиен систематичен оператор ", само че и на електроенергийните сдружения, където действително се причисляват повече възобновими енергийни източници и има потребност от интелигентното им ръководство.
Избраният за депутат от " Демократична България " Мартин Димитров означи, че корупцията е тази, която дърпа надолу българската енергетика, а не Зелената договорка, каквито изказвания се вихрят и се надигат гласове за проверката ѝ, без да са наясно с концепцията и механизмите ѝ. Владимиров също уточни, че Зелената договорка не е причина за сегашните проблеми със скъпия газ и ток, а решението им. Димитров също счита, че с цел да тръгнат енергийните промени, трябват единни политики, консенсусни тактики и законови промени, а не " под паника метод " поради високите цени на енергоресурсите, които никой не знае на какви равнища ще са напролет и лятото на 2022 година
Анализи, консенсуси, политики
Като значителен проблем десният политик и сътрудника му Трайчо Трайков, който бе енергиен министър в първия кабинет на ГЕРБ, показаха неналичието на разискване и на обща позиция на страна, общини и бизнес по пакета на Европейска комисия " Подготвени за цел 55 до 2030 година " (Fit for 55 in 2030), която да се пази пред Еврокомисията. Димитров съобщи още, че България още от в този момент би трябвало да стартира да образува ясна позиция за договарянията с " Газпром " през 2022 година за новия газов контракт. Според него новият договор би трябвало да е по-краткосрочен, поради прекъсването на газовите планове или трансформацията им на водород след 2029 година, да няма клаузи " вземай или плащай " и да бъде по-гъвкав, с цел да може " Булгаргаз " да си обезпечава и различни доставки, когато има такава опция.
Бъдещият народен представител от ГЕРБ Делян Добрев, който също бе енергиен министър по времето на ГЕРБ и ръководител на парламентарната енергийна комисия, също счита, че проектът за възобновяване би трябвало незабавно да се промени, защото е " доста неприятен в частта енергетика ". Според него също България няма потребност от газова мощ и акумулатори за предпазване на силата от ВЕИ, а парите за тези планове би трябвало да се пренасочат към развиването на умните мрежи и за офшорни планове.
Трайков означи, че страната ни би трябвало да се възползва от бурното развиване на новите енергийни технологии.
Филип Купфер, търговски консултант към австрийското посолство в България, също счита, че Европа би трябвало да се концентрира върху нововъведенията и софтуерно устойчивите системи в енергетиката. " Климатичните политики не би трябвало да се отразяват върху конкурентоспособността " добави той.
Политиците да са почтени за Топлоелектрическа централа
Председателят на Комисията за енергийно и водно контролиране Иван Иванов също предложи новата енергийна тактика, която би трябвало да размени изтеклата през 2020 година, да залага на децентрализиране на енергийната система, основаване на енергийни общности и ускорено създаване на умни мрежи и ВЕИ. Добрев счита, че би трябвало да се промени настоящето условие ВЕИ планове да могат да се вършат единствено върху земеделска земя от ниска категория, което " значи чукари " и такива мощности да могат да се вършат без промяна на предназначението на земята.
" Трябва разбор за периода за затваряне на въглищните централи и график за извеждането им с проект за основаване на нови работни места за хората, които ще бъдат освободени след затварянето на Топлоелектрическа централа ", уточни Иванов. " Политиците нямат храброст да кажат какво би трябвало да се случи във въглищните райони ", разяснява регулаторният началник.
Възможно най-скорошният отвод от лигнитните въглища би довел до изцяло по-добри обществено-икономически резултати, обобщиха от ЦИД.
" Излизането от въглищата и газа е значимо, защото газът има лимитиран живот, той не е мост към зеленото бъдеще ", сподели Кристиан Редл, старши специалист по въпросите на енергийното съдействие в Европа на немския институт " Агора Енергивенде ".
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ