Как се празнува Василица
За ромите, тяхната волна душа, обилна и еклектична просвета може да се каже в действителност доста. Техните празници, традиции, митове, песни и танци изпълват въображението с пъстри картини и са неделима част и от нашия живот. На 14 януари те честват единия от двата най- огромни празници – Василица или още Банго Васил.
При другите етнически групи роми, наименованието и ритуалите на празника са разнообразни, както и разположението им във времето. Василица се чества на 13 и 14 януари, а Банго Васил е на 15 януари. Общоприето е двете имена да са синоним на ромската Нова година – Василица, още наричана Банго Васил. Тоест, приема се, че празникът трае три дни, във всеки от които има избран обред.
Това преплитане идва от самия неясен генезис на празника. Легендите минават една в друга и раждат митологията, към която ромите се придържат.Според една от тях, те намерили в гората къпини и по този начин яли от тях, че се оцапали до уши, видял ги Дяволът и решил, че те ще станат по дяволи от него и намислил да ги изтреби. Подмамил ги да тръгнат по мост, който почнал да се разрушава зад тях и те щели да се удавят, в случай че не се явил Банго Васил ( Куцият Васил ) и с молитва отправена от него към Бога мостът бил възобновен, а родът на ромите бил избавен. Други споделят, че Банго Васил е пастир, действителна персона, който избавил ромски деца от удавяне.
А каква е ролята на Св. Василий? Някои споделят, че Дяволът се побоял от ромите и решил да ги удави в морето, тогава светията пратил ято диви гъски и те отнесли давещите се роми на брега, поради това от този момент те славят името му. А друга легенда свързва Св. Василий със Св. Георги, най- огромния светия на ромите. Решил Господ да затрие ромите, само че двамата се смилили и единият прибрал момче, другият - момиче и ги опазили. Дошъл празник и на небето се събрали всички светии. Но нямало забавление, нямало музика, тогава двамата светии посочили двете деца, които почнали да танцуват и пеят, станало доста радостно и ромският народ бил избавен.
Василица, денят, който ритуално подхожда на Коледа, се чества на 14 януари, само че като дата се пада на Васильовден (1 януари), който по остарял жанр се пада точно на 14 януари. Общото сред християнските празници към Коледа и Василица може да бъде открити в доста от ритуалите. Това още веднъж би трябвало да покаже какъв брой тясно са се вплели в годините ромските и българските традиции.
Нощта на 13 януари против 14 януари подхожда на християнската Бъдни вечер.Ромското семейство се събира, никой не трябва да скита самичък на открито, къщата се заключва, даже на двора не се излиза. На масата би трябвало да има хвъркато животно – варена или печена кокошка, петел, гъска, сготвено с ориз, като знак на спасението на ромите от гибелта.
То е знак на шанса и би трябвало най-малко една нощ на пренощува в дома. Най- старата жена подготвя баница или пита, „ кулак ”, както и другите ястия – сарми с дрянови пъпки за шансове, птицата за Св. Васил. На някои места домакинята шета в цялостно безмълвие. При пълненето на птицата мъжът я пита: " Жено, с какво пълниш пуйката? ", а тя единствено дава отговор това: " Със здраве, с булки, със зетьове, с внуци и с цветущ живот у дома ". В баницата или в кулака се поставя пара, която е специфична за тази цел. Другите дами чистят и лъскат, дома, подреждат масата, а мъжете приказват, само че без доста забавление.
Преди вечерята за Василица още веднъж най- старата жена прекадява трапезата с думите: „ Да даде Господ доста здраве, доста благополучие, доста пари ”. Някои роми занаятчии подреждат до трапезата принадлежности и подготвени произведения, с цел да бъде и занаятът им противоречив. След прекадяването, младите целуват ръка на възрастните и молят за амнистия и благословия, да са здрави. Първата хапка не се изяжда, а се завива в забрадка и се поставя под възглавницата. През нощта всеки сънува шанса си през годината.
В среднощ стартира Нова година и вратите на дома се отварят за посетители. Първо обаче децата би трябвало да осурвакат възрастните за здраве и шанс, в подмяна получават бонбони и други лакомства, пари. На места се сурвакат единствено членовете на фамилията, на други - децата минават на 14- ти сутринта през махалата и сурвакат наред.
В някои краища на страната, измежду някои родове, идва самият Банго Васил.Обикновено той е непосредствен на фамилията, преоблечен вехто по този начин, че да не го познаят децата. Идва на вратата на къщата, домакините го канят, само че той отхвърля да влезе, до момента в който не му създадат мост, по който да мине. Домакинът подрежда банкноти по земята и Банго Васил минава по тях. Провиква се: „ Банго Васил ти е пристигнал! ”, отговорът е: „ Да влезе, да влезе ”. Щом престъпи стаята, накуцвайки, мъжете разливат ракия и домакинът споделя на Банго Васил: „ Както ти си ме уважил, по този начин и Господ ”.
Пият за наздраве и по този начин се почва веселбата, която трае двата дни 14 и 15 януари. Ромската забава е общоизвестна - на оркестъра не му е нужна подготовка, а свирнята може да трае повече от денонощия без да спре и за минута.
В кючека се включват всички роми, само че на девойките се пада централна роля. Те се обличат в лъскави облекла, обсипани с пайети и парички - за искра и звън. Това, което вършат с телата си, до момента в който танцуват, е просто необикновено.
На третия ден се прави „ крива ” ( вита ) баница, да се уважи Куция Васил и да няма сакати хора и животни. В някои къщи по първия човек, престъпил прага, се гадае за годината. Ритуалът е сходен на православния Игнажден – така наречен „ Полазване ”.
Ромите доста почитат Василица. Може би не толкоз, колкото Гергьовден, само че всички, и най- бедните, и по- заможните, съблюдават обичаите. Пестят, заработват в допълнение, единствено и единствено да има на трапезата от нужното и да дарят сурвакарите. Също както и ние вършим по Коледа. Както и измежду други етноси и националности, по този начин и измежду тях, спазването на традициите реализира връзките сред поколенията и подсигурява оцеляване на рода като подобен. В това отношение не сме доста разнообразни, а с цел да преценим, дали нещо е положително и си коства, би трябвало най-малко малко да го познаваме.
Изочник: www.hera.bg
Снимки: www.impactpressgroup.org
При другите етнически групи роми, наименованието и ритуалите на празника са разнообразни, както и разположението им във времето. Василица се чества на 13 и 14 януари, а Банго Васил е на 15 януари. Общоприето е двете имена да са синоним на ромската Нова година – Василица, още наричана Банго Васил. Тоест, приема се, че празникът трае три дни, във всеки от които има избран обред.
Това преплитане идва от самия неясен генезис на празника. Легендите минават една в друга и раждат митологията, към която ромите се придържат.Според една от тях, те намерили в гората къпини и по този начин яли от тях, че се оцапали до уши, видял ги Дяволът и решил, че те ще станат по дяволи от него и намислил да ги изтреби. Подмамил ги да тръгнат по мост, който почнал да се разрушава зад тях и те щели да се удавят, в случай че не се явил Банго Васил ( Куцият Васил ) и с молитва отправена от него към Бога мостът бил възобновен, а родът на ромите бил избавен. Други споделят, че Банго Васил е пастир, действителна персона, който избавил ромски деца от удавяне.
А каква е ролята на Св. Василий? Някои споделят, че Дяволът се побоял от ромите и решил да ги удави в морето, тогава светията пратил ято диви гъски и те отнесли давещите се роми на брега, поради това от този момент те славят името му. А друга легенда свързва Св. Василий със Св. Георги, най- огромния светия на ромите. Решил Господ да затрие ромите, само че двамата се смилили и единият прибрал момче, другият - момиче и ги опазили. Дошъл празник и на небето се събрали всички светии. Но нямало забавление, нямало музика, тогава двамата светии посочили двете деца, които почнали да танцуват и пеят, станало доста радостно и ромският народ бил избавен.
Василица, денят, който ритуално подхожда на Коледа, се чества на 14 януари, само че като дата се пада на Васильовден (1 януари), който по остарял жанр се пада точно на 14 януари. Общото сред християнските празници към Коледа и Василица може да бъде открити в доста от ритуалите. Това още веднъж би трябвало да покаже какъв брой тясно са се вплели в годините ромските и българските традиции.
Нощта на 13 януари против 14 януари подхожда на християнската Бъдни вечер.Ромското семейство се събира, никой не трябва да скита самичък на открито, къщата се заключва, даже на двора не се излиза. На масата би трябвало да има хвъркато животно – варена или печена кокошка, петел, гъска, сготвено с ориз, като знак на спасението на ромите от гибелта.
То е знак на шанса и би трябвало най-малко една нощ на пренощува в дома. Най- старата жена подготвя баница или пита, „ кулак ”, както и другите ястия – сарми с дрянови пъпки за шансове, птицата за Св. Васил. На някои места домакинята шета в цялостно безмълвие. При пълненето на птицата мъжът я пита: " Жено, с какво пълниш пуйката? ", а тя единствено дава отговор това: " Със здраве, с булки, със зетьове, с внуци и с цветущ живот у дома ". В баницата или в кулака се поставя пара, която е специфична за тази цел. Другите дами чистят и лъскат, дома, подреждат масата, а мъжете приказват, само че без доста забавление.
Преди вечерята за Василица още веднъж най- старата жена прекадява трапезата с думите: „ Да даде Господ доста здраве, доста благополучие, доста пари ”. Някои роми занаятчии подреждат до трапезата принадлежности и подготвени произведения, с цел да бъде и занаятът им противоречив. След прекадяването, младите целуват ръка на възрастните и молят за амнистия и благословия, да са здрави. Първата хапка не се изяжда, а се завива в забрадка и се поставя под възглавницата. През нощта всеки сънува шанса си през годината.
В среднощ стартира Нова година и вратите на дома се отварят за посетители. Първо обаче децата би трябвало да осурвакат възрастните за здраве и шанс, в подмяна получават бонбони и други лакомства, пари. На места се сурвакат единствено членовете на фамилията, на други - децата минават на 14- ти сутринта през махалата и сурвакат наред.
В някои краища на страната, измежду някои родове, идва самият Банго Васил.Обикновено той е непосредствен на фамилията, преоблечен вехто по този начин, че да не го познаят децата. Идва на вратата на къщата, домакините го канят, само че той отхвърля да влезе, до момента в който не му създадат мост, по който да мине. Домакинът подрежда банкноти по земята и Банго Васил минава по тях. Провиква се: „ Банго Васил ти е пристигнал! ”, отговорът е: „ Да влезе, да влезе ”. Щом престъпи стаята, накуцвайки, мъжете разливат ракия и домакинът споделя на Банго Васил: „ Както ти си ме уважил, по този начин и Господ ”.
Пият за наздраве и по този начин се почва веселбата, която трае двата дни 14 и 15 януари. Ромската забава е общоизвестна - на оркестъра не му е нужна подготовка, а свирнята може да трае повече от денонощия без да спре и за минута.
В кючека се включват всички роми, само че на девойките се пада централна роля. Те се обличат в лъскави облекла, обсипани с пайети и парички - за искра и звън. Това, което вършат с телата си, до момента в който танцуват, е просто необикновено.
На третия ден се прави „ крива ” ( вита ) баница, да се уважи Куция Васил и да няма сакати хора и животни. В някои къщи по първия човек, престъпил прага, се гадае за годината. Ритуалът е сходен на православния Игнажден – така наречен „ Полазване ”.
Ромите доста почитат Василица. Може би не толкоз, колкото Гергьовден, само че всички, и най- бедните, и по- заможните, съблюдават обичаите. Пестят, заработват в допълнение, единствено и единствено да има на трапезата от нужното и да дарят сурвакарите. Също както и ние вършим по Коледа. Както и измежду други етноси и националности, по този начин и измежду тях, спазването на традициите реализира връзките сред поколенията и подсигурява оцеляване на рода като подобен. В това отношение не сме доста разнообразни, а с цел да преценим, дали нещо е положително и си коства, би трябвало най-малко малко да го познаваме.
Изочник: www.hera.bg
Снимки: www.impactpressgroup.org
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ