Политиците за протестиращите: обидите, които не бива да допускаме
За логиката на психиката на митингите е написано доста. Но малко е казано за езика на съперниците на митингите, за определенията, които те дават на тези, които не се опасяват да излязат по площадите и да декларират гражданската си позиция. Интересно е, че тези, които осъждат митингите, в никакъв случай не съблюдават обикновено равнище на езикова просвета. Което оставя едно неприятно възприятие за политическото говорене у нас. И не е в услуга на политиците, за които така и така публичното мнение не е изключително високо.
Вчера у нас за следващ път политик избухна от ефира на национална медия. Депутатът и зам.-председател на " Обединени патриоти " и зам.-председател на НФСБ Валентин Касабов назова протестиращите " стадо ", " гащници ", " навалица, която насилва майки и деца ", " платени от Дубай ". Според политика било " извънредно време собственикът, овчарят да размаха тоягата и да вкара стадото в кошарата ".
Лидерът на НФСБ Валери Симеонов пък е този, който явно задава тона на партията си в изявленията за протестиращите, като още през юли се изрече дълго и обяснително какви хора се събират на митингите (според него): " На митингите виждам няколко групи. На първо място това са партийните групички – леви, десни, всевъзможни. Другата група са хората, които се ръководят от Дубай – ултраси с опиати по джобовете. Третата група са недоволни от живота си, или така наречен неудачници (looser) – хора, които търсят провинен за своите неудачи в персоналния живот. Четвъртата група са студентите, които са пристигнали в България, тъй като университетите на Запад са затворени. Искат да покажат някаква политическа интензивност, да си създадат няколко селфита и да ги пратят на техните сътрудници ".
Преди дни регионалният шеф на Софийска област Илиан Тодоров употребява профила си във Facebook, с цел да назова протестиращите " изроди ", " злобни и гневни гадове " и " развилняла се алкохолизирана навалица ". Разбира се, митингите са шарени – в тях има и " ", както назова протестиращите през 2013 писателят Георги Господинов. Има и такива, които по някакъв метод са част от маргиналиите. Но общото сред всички нас, българите, е това, че сме граждани – и без значение от обществения ни статус, политически пристрастия и специалности, имаме правото да демонстрираме неодобрението си към властта. Но властта – политиците в нея, би трябвало да се научат на политическо говорене, тъй като е неприемливо да трансформират изявленията си в език на омразата.
Както се оказва, освен политиците в България квалифицират излишно жестоко и обидно протестиращите. В Беларус прeзидeнтът Aлeкcaндър Лукaшeнкo oпиcвa учacтницитe в прoтecтите cрeщу cпoрния прeзидeнтcки вoт кaтo " oвцe, кoитo ca кoнтрoлирaни oт чужбинa ". Лукашенко е безапелационен, че част от протестиращите са били " купени ", а други са се подвели по тях. За него Европа и Съединени американски щати дърпат конците на митингите, като приготвят " настъпление ". Лукашенко нееднократно от началото на митингите в Минск е заявявал, че протестиращите са платени, като даже си разрешава да ги заплашва: " Понякога парите се печелят и на улицата, само че това няма да продължи дълго ".
Политическият език в страните от Източна Европа все по-често е език на омразата, на експанзията, а не език на разсъдъка, на компромиса, на позицията. Но не би трябвало да се не помни, че политиците са овластени точно от жителите, а жителите през днешния ден са на улицата. Утре ще са в изборните секции. И още веднъж ще дадат гласовете си за политиците.
Управляваща партия в Германия в поддръжка на протестиращите българи
Вчера у нас за следващ път политик избухна от ефира на национална медия. Депутатът и зам.-председател на " Обединени патриоти " и зам.-председател на НФСБ Валентин Касабов назова протестиращите " стадо ", " гащници ", " навалица, която насилва майки и деца ", " платени от Дубай ". Според политика било " извънредно време собственикът, овчарят да размаха тоягата и да вкара стадото в кошарата ".
Лидерът на НФСБ Валери Симеонов пък е този, който явно задава тона на партията си в изявленията за протестиращите, като още през юли се изрече дълго и обяснително какви хора се събират на митингите (според него): " На митингите виждам няколко групи. На първо място това са партийните групички – леви, десни, всевъзможни. Другата група са хората, които се ръководят от Дубай – ултраси с опиати по джобовете. Третата група са недоволни от живота си, или така наречен неудачници (looser) – хора, които търсят провинен за своите неудачи в персоналния живот. Четвъртата група са студентите, които са пристигнали в България, тъй като университетите на Запад са затворени. Искат да покажат някаква политическа интензивност, да си създадат няколко селфита и да ги пратят на техните сътрудници ".
Преди дни регионалният шеф на Софийска област Илиан Тодоров употребява профила си във Facebook, с цел да назова протестиращите " изроди ", " злобни и гневни гадове " и " развилняла се алкохолизирана навалица ". Разбира се, митингите са шарени – в тях има и " ", както назова протестиращите през 2013 писателят Георги Господинов. Има и такива, които по някакъв метод са част от маргиналиите. Но общото сред всички нас, българите, е това, че сме граждани – и без значение от обществения ни статус, политически пристрастия и специалности, имаме правото да демонстрираме неодобрението си към властта. Но властта – политиците в нея, би трябвало да се научат на политическо говорене, тъй като е неприемливо да трансформират изявленията си в език на омразата.
Както се оказва, освен политиците в България квалифицират излишно жестоко и обидно протестиращите. В Беларус прeзидeнтът Aлeкcaндър Лукaшeнкo oпиcвa учacтницитe в прoтecтите cрeщу cпoрния прeзидeнтcки вoт кaтo " oвцe, кoитo ca кoнтрoлирaни oт чужбинa ". Лукашенко е безапелационен, че част от протестиращите са били " купени ", а други са се подвели по тях. За него Европа и Съединени американски щати дърпат конците на митингите, като приготвят " настъпление ". Лукашенко нееднократно от началото на митингите в Минск е заявявал, че протестиращите са платени, като даже си разрешава да ги заплашва: " Понякога парите се печелят и на улицата, само че това няма да продължи дълго ".
Политическият език в страните от Източна Европа все по-често е език на омразата, на експанзията, а не език на разсъдъка, на компромиса, на позицията. Но не би трябвало да се не помни, че политиците са овластени точно от жителите, а жителите през днешния ден са на улицата. Утре ще са в изборните секции. И още веднъж ще дадат гласовете си за политиците.
Управляваща партия в Германия в поддръжка на протестиращите българи
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ