Истинската авторка на романа „Време разделно“ е осъдена на седем години затвор от комунистите
За „ прогерманска активност “ и „ великобългарски национализъм “ Фани е наказана на седем години затвор от комунистите. Само грижите на сестрата от болничното заведение в тъмницата Оля Опълченска оказват помощ на нежната писателка да оцелее
Колкото Фани Попова-Мутафова е красива и нежна, толкоз грозни и груби са слуховете против нея, които се вихрят през задачите 33 години, които живее след Девети септември. Та и до наши дни. Макар поетът Кирил Христов да я дефинира като „ най-високия връх, доближат от българската жена “.
С 35-те си книги, написани преди Девети, тя е най-популярната писателка в България. В протокола на Съюза на българските писатели за изключване на 29-те „ фашисти “ – негови членове, на съюза, тя обаче се подрежда четвърта, единствено тъй като догмата не разрешава да е преди Богдан Филов.
За „ прогерманска активност “ и „ великобългарски национализъм “ Фани е наказана на седем години затвор. Само грижите на сестрата от болничното заведение в тъмницата Оля Опълченска оказват помощ на нежната писателка да оцелее. Тя е великодушно помилвана след 11 месеца, само че литературната й смъртна присъда не предстои на преразглеждане.
Фани заживява в оскъдност и бедност. Един зимен ден на 1952 година Вера Гюзелева я намира да се блъска над разнебитена пернишка печка в квартирата си, пробвайки се да я разпали, късайки страници от историческата класика „ Иван Асен ІІ “. Никому не е необходим – споделя тя, – имам още десетки екземпляри, стотици съм изгорила… “
По време на така наречен Народен съд обвинителят Никола Бронзов демонстративно твърди, че пари като от Рог на изобилието са се изливали в бездънните джобове на писателката. Не от къде да е, а от Германското посолство.
От там й давали дневни за командировки до Берлин, равняващи се на министерски заплати. В този град пък тя неведнъж се била разхождала на разположение със самия Хитлер. Двамата се мотаели из вертепи и кабарета. Фюрерът даже й подарил златен пръстен с рубин.
Всъщност става въпрос за един пръстен дубле със синтетичен камък. Десет марки. А колкото пари се появявали у Фани, всички хвърквали начаса за книги.
Съпругът й, критикът Чавдар Мутафов, е в пандиза. Той е пети в „ оня лист “. Затова тя се отдава на единствената си разтуха – писането.
Но завистниците не спят. Цяла София е залята от омерзителния слух, че „ За свободата “, една от най-популярните книги на 50-те години, е написана не от Стефан Дичев, а от Фани Попова – Мутафова с спогодба да й даде половината хонорар, само че той, шмекерът се направил на ударен…
Слухът си е слух, само че се случва и нещо в действителност скандално. От чужбина търсят Съюза на писателите, с цел да открият контакт с Фани и да преведат нейни книги. И някакъв служител, несъмнено – пишещ, незабавно пита Централен комитет на Българска комунистическа партия какво да се прави. Оттам дават отговор: „ Кажете им, че е умряла “.
Гнусната история би трябвало да е стреснала нечия съвест след време и през 1962 година по случай 60-годишнината на писателката церберите на културата великодушно вземат решение да се преиздаде романа й „ Дъщерята на Калояна “ и „ Разкази “. Но „ фашистката “ въпреки всичко би трябвало да си направи увод – самооценка.
Крехката Фани отсича: „ Не! “ Проф. Атанас Илиев я кандърдисва: „ А бе аз ще го напиша, ти единствено го подпиши… “, само че тя скъсва оферти от него текст. Все отново един ден в издаделството ръкописът й идва с увод. Така и до през днешния ден не е известно кой го е съчинил.
През юни 1977 година писателката се разболява тежко. В Медицинската академия я трансферират от стая в стая. Последното й леговище е като в казарма, в помещение с 23 умиращи дами. През последния ден на юни Фани моли за църковно заравяне. Последното й желание…
И си отива.
Скандалите не я оставят и мъртва. Явяват се за тялото някакви Ножарови, сиреч – родственици. Но те не желаят и да чуят за църковно заравяне. Църквата е опиат за народа! Не – крещят те. И уреждат цивилен обред. От Съюза на българските писатели не изпращат най-малко един графоман даже от кумова срама. Едно цветче няма…
Все отново един остарял неин другар – свещеник Партений, отслужва на другия ден опело без тялото.
Инфо: Соцбг
