Тайната на издръжливостта може да се крие в мозъка
Специален клъстер от нервни кафези в мозъка може да играе основна роля за възстановяване на издръжливостта, демонстрира ново изследване, извършено с мишки.
Предишни проучвания сочат, че физическите извършения освен усъвършенстват мускулната мощ, само че и трансформират мозъчната интензивност. Много хора споделят, че след подготовка се усещат по-концентрирани и мислят по-ясно, написа indipendent.
Как тъкмо тренировките за устойчивост въздействат върху мозъка обаче към момента е обект на научни проучвания.
Ново изследване открива, че мишки демонстрират нараснала мозъчна интензивност след тичане на пътека. Учените откриват засилена интензивност на нервни кафези, ситуирани във вентромедиалния хипоталамус (VMH) – област в основата на мозъка, която контролира потреблението на сила от организма, в това число контрола на телесното тегло и равнищата на кръвната захар.
„ Искахме да разберем какво се случва в мозъка след физическо натоварване и по какъв начин тези промени въздействат върху резултатите от тренировките “, изяснява Никълъс Бетли, създател на проучването, оповестено в научното списание Neuron.
„ Когато подвигаме тежести, си мислим, че просто построяваме мускули. Оказва се, че може би построяваме и мозъка си, когато спортуваме “, добавя той.
Изследователите открили, че характерна група нервни кафези във VMH – наречени неврони SF1 (steroidogenic factor-1) – се задействат, когато животните бягат.
Тези кафези остават дейни най-малко един час след привършване на тренировката. След ежедневни извършения в продължение на две седмици мишките посочили доста усъвършенстване в издръжливостта – те бягали по-бързо и по-дълго преди да се уморят.
Подобренията били съпроводени и с нараснала интензивност на SF1 невроните, която доста надвишавала равнищата при започване на подготвителния интервал.
Когато учените блокирали тези нервни кафези, животните се изморявали бързо и не показвали усъвършенстване в издръжливостта. Дори блокирането на SF1 невроните след подготовка предотвратявало позитивния резултат, макар че по време на самото натоварване те функционирали обикновено.
Според учените това акцентира значимата роля на интензивността на тези кафези след физическо изпитание. Предполага се, че дейните SF1 неврони подкрепят по-бързото възобновяване посредством по-ефективно потребление на запасите от глюкоза в организма.
Точният механизъм зад процеса обаче към момента не е изцяло обяснен.
„ Тези резултати демонстрират, че интензивността на SF1 невроните, провокирана от упражненията, е от значително значение за координирането на физиологичните усъвършенствания след тренировките “, показват учените.
„ Изследването отваря нови благоприятни условия да разберем по какъв начин да извлечем повече изгоди от тренировките. Ако успеем да ускорим резултатите и хората видят резултати по-бързо, това може да ги стимулира да продължат да спортуват “, прибавя доктор Бетли.
Предишни проучвания сочат, че физическите извършения освен усъвършенстват мускулната мощ, само че и трансформират мозъчната интензивност. Много хора споделят, че след подготовка се усещат по-концентрирани и мислят по-ясно, написа indipendent.
Как тъкмо тренировките за устойчивост въздействат върху мозъка обаче към момента е обект на научни проучвания.
Ново изследване открива, че мишки демонстрират нараснала мозъчна интензивност след тичане на пътека. Учените откриват засилена интензивност на нервни кафези, ситуирани във вентромедиалния хипоталамус (VMH) – област в основата на мозъка, която контролира потреблението на сила от организма, в това число контрола на телесното тегло и равнищата на кръвната захар.
„ Искахме да разберем какво се случва в мозъка след физическо натоварване и по какъв начин тези промени въздействат върху резултатите от тренировките “, изяснява Никълъс Бетли, създател на проучването, оповестено в научното списание Neuron.
„ Когато подвигаме тежести, си мислим, че просто построяваме мускули. Оказва се, че може би построяваме и мозъка си, когато спортуваме “, добавя той.
Изследователите открили, че характерна група нервни кафези във VMH – наречени неврони SF1 (steroidogenic factor-1) – се задействат, когато животните бягат.
Тези кафези остават дейни най-малко един час след привършване на тренировката. След ежедневни извършения в продължение на две седмици мишките посочили доста усъвършенстване в издръжливостта – те бягали по-бързо и по-дълго преди да се уморят.
Подобренията били съпроводени и с нараснала интензивност на SF1 невроните, която доста надвишавала равнищата при започване на подготвителния интервал.
Когато учените блокирали тези нервни кафези, животните се изморявали бързо и не показвали усъвършенстване в издръжливостта. Дори блокирането на SF1 невроните след подготовка предотвратявало позитивния резултат, макар че по време на самото натоварване те функционирали обикновено.
Според учените това акцентира значимата роля на интензивността на тези кафези след физическо изпитание. Предполага се, че дейните SF1 неврони подкрепят по-бързото възобновяване посредством по-ефективно потребление на запасите от глюкоза в организма.
Точният механизъм зад процеса обаче към момента не е изцяло обяснен.
„ Тези резултати демонстрират, че интензивността на SF1 невроните, провокирана от упражненията, е от значително значение за координирането на физиологичните усъвършенствания след тренировките “, показват учените.
„ Изследването отваря нови благоприятни условия да разберем по какъв начин да извлечем повече изгоди от тренировките. Ако успеем да ускорим резултатите и хората видят резултати по-бързо, това може да ги стимулира да продължат да спортуват “, прибавя доктор Бетли.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ