Преживя 172 ухапвания и доживя до 100: Историята на Бил Хааст
В продължение на повече от 30 години всяка неделя Бил Хааст пускал на поляната си една от своите кралски кобри и „ се дуелирал “ с нея пред аудитория. Така привличал гости в своя Miami Serpentarium – открит през 1948 година и рекламиран като най-голямото място за развъждане на змии в Съединени американски щати. Освен демонстрациите, Хааст всекидневно събирал отрова от едни от най-опасните змии в света и я продавал на лаборатории и фармацевтични компании.
Той става прочут и с това, че си инжектирал дребни дози отрова, с цел да построи имунитет против ухапвания. Преживял най-малко 172 ухапвания и умрял на 100 години през 2011 година Малцина обаче осъзнавали, че главната му цел била да революционизира проучването на змийската отрова.
Още от дете в Ню Джърси Хааст бил захласнат от змии. По-късно, след разнообразни работи и работа като авиационен монтьор по време на Втората международна война, той основал мрежа за събиране на екзотични типове. Идеята му била да построи централизирана лаборатория с следени условия, която да обезпечава чиста и стандартизирана отрова – нещо рядко за времето си.
Serpentarium бързо станал туристическа атракция, само че и теоретичен център. Хааст създал по-добри способи за добиване и предпазване на отрова, а лабораторията му снабдявала десетки клиенти, в това число производители на антидоти. Много американски херпетолози почнали кариерата си точно при него.
С времето обаче Хааст се насочил към по-спорни хрумвания – че змийската отрова може да лекува тежки болести като полиомиелит, множествена склероза и даже други неврологични заболявания. Заедно с лекари опитал с препарати на основата на отрова, рекламирани като евентуални лечения. Част от пациентите твърдели, че имат усъвършенстване, само че научните доказателства били нищожни.
През 70-те години FDA открила, че препаратът му PROven не дава отговор на условията за лекарство – концентрациите варирали, а съставът включвал и спомагателни отрови. Регулаторите поискали той да приключи разпространяването му. Клинични изследвания не потвърдили успеваемост, а някои случаи повдигнали съществени въпроси за сигурността.
Въпреки това приносът на Хааст към проучването на отровите остава забележителен. Неговите способи за събиране и предпазване се употребяват и през днешния ден, а съвременни медикаменти – изключително в кардиологията – са създадени на база съединения от змийска отрова.
До края на живота си Хааст вярвал, че отровата крие още необработен капацитет. Макар да не постигнал фантазията си да стане медицински пионер, той остава спорна, само че авторитетна фигура в историята на американската херпетология и проучванията на змийските отрови.
Превод: GlasNews.bg
Той става прочут и с това, че си инжектирал дребни дози отрова, с цел да построи имунитет против ухапвания. Преживял най-малко 172 ухапвания и умрял на 100 години през 2011 година Малцина обаче осъзнавали, че главната му цел била да революционизира проучването на змийската отрова.
Още от дете в Ню Джърси Хааст бил захласнат от змии. По-късно, след разнообразни работи и работа като авиационен монтьор по време на Втората международна война, той основал мрежа за събиране на екзотични типове. Идеята му била да построи централизирана лаборатория с следени условия, която да обезпечава чиста и стандартизирана отрова – нещо рядко за времето си.
Serpentarium бързо станал туристическа атракция, само че и теоретичен център. Хааст създал по-добри способи за добиване и предпазване на отрова, а лабораторията му снабдявала десетки клиенти, в това число производители на антидоти. Много американски херпетолози почнали кариерата си точно при него.
С времето обаче Хааст се насочил към по-спорни хрумвания – че змийската отрова може да лекува тежки болести като полиомиелит, множествена склероза и даже други неврологични заболявания. Заедно с лекари опитал с препарати на основата на отрова, рекламирани като евентуални лечения. Част от пациентите твърдели, че имат усъвършенстване, само че научните доказателства били нищожни.
През 70-те години FDA открила, че препаратът му PROven не дава отговор на условията за лекарство – концентрациите варирали, а съставът включвал и спомагателни отрови. Регулаторите поискали той да приключи разпространяването му. Клинични изследвания не потвърдили успеваемост, а някои случаи повдигнали съществени въпроси за сигурността.
Въпреки това приносът на Хааст към проучването на отровите остава забележителен. Неговите способи за събиране и предпазване се употребяват и през днешния ден, а съвременни медикаменти – изключително в кардиологията – са създадени на база съединения от змийска отрова.
До края на живота си Хааст вярвал, че отровата крие още необработен капацитет. Макар да не постигнал фантазията си да стане медицински пионер, той остава спорна, само че авторитетна фигура в историята на американската херпетология и проучванията на змийските отрови.
Превод: GlasNews.bg
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ