За приливите и отливите в емоциите на жените и обърканите

За приливите и отливите в страстите на дамите и обърканите реакции на мъжете, споделено от книгата на Джон Грей „ Мъжете са от Марс, дамите - от Венера ” (изд. Хомо Футурус)

(Receding Waves, 1883, Claude Monet)

Жената е като морска вълна. Когато се усеща обичана, самоувереността й се издига и пада вълнообразно. Чувства ли са в действителност добра, тя доближава върха, само че по-късно настроението й може ненадейно да се промени и вълната се разрушава. Това разтрошаване е краткотрайно. След като доближи дъното, ненадейно настроението й се трансформира и тя още веднъж ще се почувства добре. Вълната автоматизирано стартира още веднъж да се издига.

Когато вълната на дамата се издигне, тя усеща, че има е себе си остатък от обич, която може да даде, само че когато вълната падне, тя усеща вътрешна празнина и още веднъж би трябвало да се извърши с обич. Този миг на постигане до дъното е време за прочувствено филтриране.

Ако тя е потискала някакви негативни усеща или се е отказвала от своята същина, с цел да бъде по-любвеобилна на гребена на вълната, при спускането стартира да изживява тези усеща и неудовлетворени потребности. В подобен миг тя има особена потребност да поговори за проблемите си и да бъде изслушана и разбрана.

Жена ми Бони споделя, че прекарването при „ слизане надолу “ наподобява на втурване в мрачен бунар. Когато дамата слезе в своя „ бунар “, тя умишлено се потапя в своето подсъзнание, е мрачевина и смесени усеща. Тя може ненадейно да изпита голям брой необясними страсти и неразбираеми стремежи. Може да почувства безизходност, като счита, че е напълно сама и без протекция. Но скоро откакто стигне дъното, в случай че почувства любов и отбрана, тя автоматизирано ще се почувства по-добре. Както ненадейно се е „ разрушила “ /като вълна/, тя може автоматизирано да се издигне още веднъж и да стартира да излъчва обич във взаимоотношенията си с мъжа.

Самочувствието на дамата се издига и пада като вълна. Когато стигне дъното, това е времето за прочувствено филтриране.

Способността на дамата да дава и да получава обич във взаимоотношенията си с мъжа нормално е отражение на възприятията й към нея самата. Когато не се усеща задоволително добре във връзка с себе си, тя не може да прояви утвърждение и схващане по отношение на своя сътрудник. В моменти на спад тя е склонна към подтиснатост или прочувствени реакции. Когато вълната й опре дъното, тя става по-уязвима и се нуждае от повече обич. От значително значение е сътрудникът й да разбере потребностите й в такива моменти. В противоположен случай той може да насочи към нея неразумни претенции.

Как мъжете реагират на вълната

Когато мъжът обича дамата, тя сияе от обич и задоволство. Повечето мъже наивно чакат, че това ще продължи постоянно. Но да се надяваш, че нейната любяща природа няма да се промени, е все едно да очакваш, че времето постоянно ще бъде слънчево. Животът прелива в сменящи се един след различен ритми — денонощно, горещо и студено, лято и зима, пролет и есен, облачно и ясно. По същия метод във взаимоотношенията между тях мъжете и дамите имат своите лични ритми и цикли. Мъжете се отдръпват и по-късно се доближават, до момента в който дамите се издигат и падат в желанието си да обичат себе си и другите.

Мъжът приема, че неочакваната смяна в настроението на дамата се дължи само на неговото държание. Когато тя е щастлива, той счита, че има принос за това, само че когато е нещастна, се усеща виновен. Мъжът може да се почувства извънредно комплициран, тъй като не знае по какъв начин да се оправи с ситуацията. В един миг дамата наподобява щастлива и той има вяра, че се оправя добре, само че в идващия я вижда нещастна. Той е шокиран, тъй като е считал, че се оправя добре.

Не си слагайте шапката на господин „ Оправи го “

Бил и Мери са женени от 6 години. Бил е забелязал у Мери приликата с вълната, само че защото не я е схванал, се опитал да „ оправи “ нещата, само че вместо това ги влошил още повече. Той сметнал, че има нещо неправилно в склонността й към издигане и рухване. Опитал се да й изясни, че не би трябвало да бъде потисната. Мери се почувствала още по-неразбрана и по-разстроена.

Въпреки че Бил сметнал, че „ оправя “ нещата, в реалност той й пречел да се почувства по-добре. Когато дамата слезе в своя „ бунар “, мъжът би трябвало да разбере, че точно тогава тя се нуждае най-вече от него и че това не в проблем, които може да бъде решен или организиран. Именно в този миг тя му дава опция да я поддържа с безусловната си обич.

Бил сподели: „ Не мога да схвана жена си Мери. Седмици наред тя е най-чудесната жена на света. Дава безусловно любовта си на мен и на всички към нея. След това ненадейно я потиска мисълта, че прави прекалено много за другите, и стартира да демонстрира неодобрението си към мен. Не е моя виновността, че тя е нещастна. Обяснявам й това и тогава стават най-големите разправии сред нас. “

Подобно на доста мъже, Бил позволява неточност, като се пробва да попречи на своята партньорка да „ се спусне надолу “ или „ да се издигне нагоре “. Опитва се да я избави, като я тегли нагоре. Не осъзнава, че когато жена му се спуска надолу, тя би трябвало да стигне до дъното, преди да стартира да се издига още веднъж нагоре.

Когато жена му Мери почнала да се „ разрушава “, първият й признак бил, че се чувствала потисната. Вместо да я изслуша с любов, топлина и схващане, той се опитвал да я върне „ горе “ с пояснения за какво не би трябвало да се усеща толкоз угнетена.

Последното нещо, от което дамата се нуждае, когато е по пътя си „ надолу “, е някой да й каже за какво не би трябвало да се спуска „ надолу “. Тя има потребност от някой, който да бъде с нея, до момента в който слиза „ надолу “, да я изслуша, до момента в който споделя възприятията си, и да е съпричастен към нейните прекарвания. Дори в случай че мъжът не може изцяло да разбере за какво дамата се усеща смутена, той може да й предложи любовта, вниманието и поддръжката си.

От: „ Мъжете са от Марс, дамите - от Венера ”, Джон Грей, изд. Хомо Футурус
Картина: Receding Waves, 1883, Claude Monet, chinaoilpaintinggallery