Кой е по-по Тръмп?
Отива си седмица, която форсира света до степен, рискова за разсъдъка. В света на Доналд Тръмп хаосът към този момент е способ, а новините се стоварват една след друга. И в този звук, в коментара на журналистът Светльо Иванов, въпросът е ясен- кой и с какъв мандат взема решенията от името на България?
разгласява коментара му без редакторска интервенция:
Отива си седмица, която в информативен подтекст имаше трагично въздействие върху Европа, света и България.
Само за 72 часа редом се разпростряха три огромни събития, за които биха били нужни не дни, а седмици разбори. В света на Тръмп темпото на времето е бурно, лудо и безмилостно, а новините наподобяват водопад.
В исторически проект огромните решения и огромните проблеми нормално стартират от някое китно и безшумно място, каквото е дребното швейцарско село Давос, където огромната политика среща огромния бизнес.
В света на Тръмп обаче и Форумът в Давос е шоу единствено за един.
В рамките на 24 часа – Тръмп атакува Европа, заплаши Гренландия и Дания, скара се на Канада и събра група страни под шапката на „ Съвет за мир “, който беше основан в началото с концепцията да донесе мир за 2 милиона души в Газа, гарантирайки и сигурността на Израел. Мирна самодейност, която в началото реализира своите краткотрайни триумфи – военните дейности стопираха, заложниците бяха освободени, само че това е единствено началото на проекта от 20 точки.
Въпросът е в подозрението, главно на Европа – дали тази концепция не мутира в нещо приблизително сред частен бизнес клуб и геополитически съюз, който да контролира споровете в света по волята на Тръмп. Роля, отредена след Втората международна война на Организация на обединените нации.
Големите страни в Европейския съюз – Германия и Франция отхвърлиха присъединяване, близкият съдружник на Тръмп в Европа – Италия, също.
Дори считаните за идеологически близки до Тръмп ръководещи на Словакия и Чехия, не обявиха поддръжка. Без изненада на сцената се появи Виктор Орбан и Унгария и ето я изненадата – документът беше подписан и от България, персонално от премиера в оставка – Росен Желязков.
Във вътрешнополитически проект това провокира бурни реакции. Опозицията незабавно заподозря, че това се прави като част от напъните на отиващото си държавно управление за свалянето на глобите „ Магнитски “ против Делян Пеевски. Други нарекоха България „ васална страна “, която върви против позицията на своите сътрудници от Европейския съюз. Трети оправдаха този ход с аргумента, че не може българин да оглавява един от трите органа на Съвета за мир и България да откаже поканата на Тръмп. Всички тези линии провокират доста въпроси, на които отиващото си държавно управление би трябвало да отговори.
Не единствено у нас, само че и в Европа. Защото и Европа сигурно има своите въпроси.
Всички тези незнайни, плюс въпросителната – редно ли е решение с толкоз огромно външнополитическо и геостратегическо значение да се взима от кабинет в оставка, сигурно ще влязат в Народното събрание още идната седмица. Но всичко това ни демонстрира, че в пренареждащия се свят, огромните процеси ще бележат тази предизборна акция като никоя до в този момент. И българските политически водачи ще се опитат да предефинират външнополитическата си ориентировка, което има съдбовно значение за България.
Защото всички са наясно, че сега Съединени американски щати и Европа не гледат в една посока. Преди година и половина в един коментар на водещия ви споделих, че пристигна края на понятието „ евроатлантизъм “. И всеки ден получаваме доказателства за това. В момента е доста мъчно да запазиш облика си на предан член на Европейския съюз и в това време да си затваряш очите за дейности на Тръмп, които подкопават сигурността точно на този съюз.
Ако го направиш прекомерно внезапно – може да последва наказване по линия на европейските фондове, да бъдеш посочен още веднъж за „ Троянски кон “.
Ако пък осъдиш лексиката на Тръмп във връзка с Дания и Гренландия, това автоматизирано те слага в лагера на съперниците на Тръмп. Между другото, единствено един образец за всички, които влагаха десетилетия в построяването на положителни връзки със Съединени американски щати. Дания е страна с по-малко население от България. Датчаните са към 6 милиона души. Тази страна, обичаен съдружник на Вашингтон, изпрати 18 000 бойци в Афганистан след 2001, с цел да поддържа американската война против тероризма в отговор на 11 септември.
Този факт обаче не спря Тръмп да каже в петък, че „ военнослужещите на НАТО са били надалеч от предните линии на бойните дейности в Афганистан “. Сякаш Европа и НАТО не дадоха жертви в една 20-годишна война, от която най-после и американците се отхвърлиха, с цел да се върнат талибаните на власт.
Предстои ни една акция, в която ще открием с изненада какъв брой български партии ще се облекат с MAGA-лозунгите на Тръмп.
На лексикално равнище все по-рядко ще чуваме за „ националистически обединения “. Новата основна дума е „ патриотични “. Те ще бягат от понятието „ проевропейски “. Руската карта към този момент е играна и се играе от доста други. Там е пренаселено. Американската обаче е нещо ново и много по-интересно. В този смисъл не по-малко забавно ще е държанието и отговорите на Румен Радев по всички тези тематики.
Защото, външнополитическото дефиниране и предефиниране сега е най-сложната политическа задача. България не е длъжна да избира сред Европа и Съединените щати. Но е длъжна да избира сред институциите и предизборните лозунги. Само тогава нейният избор ще наподобява законен.
Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews
Още вести четете в: Коментари, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News