Д-р Шефкетова пред Dir.bg: 87% от българите в репродуктивна възраст не са посещавали гинеколог или уролог
За аргументите за дребния брой новородени, за стотиците хиляди двойки, които разчитат на репродуктивната медицина, с цел да имат бебе и най-много за нужните ограничения, които могат да бъдат взети, с цел да не се стопи българската нация през идващите десетилетия, Dir.bg беседва с доктор Мефтуне Шефкетова - един от водещите експерти в репродуктивната медицина у нас.
На каква възраст българите - мъже и дами - за първи път посещават гинеколог и уролог за профилактика на репродуктивното си здраве?
Първото посещаване при гинеколог нормално се предлага при настъпване на пубертета или при започване на половата интензивност, несъмнено, в случай че преди този момент няма проблем и нужда за среща със експерт. За мъжете, първото посещение при уролог постоянно е подценявано, само че е желателно да се извърши към 18-годишна възраст или при поява на характерни признаци. Първото посещаване при гинеколог или уролог не е наложително да бъде обзор. Понякога е задоволителна консултация или коментар на хормонални проучвания. За страдание в България нямаме такава процедура. Последните данни сочат, че 87% от българското население в репродуктивна възраст не е посещавало доктор експерт - гинеколог или уролог.
Необходимо ли е обезпечаването на безвъзмездна профилактика за репродуктивно здраве и грижа за бременните дами?
Безплатната профилактика и здравна грижа освен усъвършенстват здравето на майката и детето, само че и икономисват разноски в дълготраен проект, като предотвратяват болести и затруднения. Ненавременното разкриване на репродуктивни неудачи би лишило някои двойки от опцията за основаване на свое потомство. Много болести, които касаят репродуктивното здраве на дамата са изцяло безсимптомни, а в случай че ние не ги търсим целеустремено, в един миг дамата може да се окаже с привършен яйчников запас. Аналогично, в случай че в точния момент не се открият проблемите в сперматогенезата на даден мъж, в един миг той може да се окаже без налични сперматозоиди. Това е основен капиталов приоритет за всяко общество, което цени здравето на своите жители.
Според доста експерти, допускам и вие също сте на това мнение, една от аргументите процентът на двойките с репродуктивни проблеми да се усилва от ден на ден е, че хората доста късно търсят помощ. На какво се дължи това?
Този проблем постоянно е резултат от неналичието на задоволително информация и обучение във връзка с репродуктивното здраве. Съществува и стигма към разискването на репродуктивни проблеми, както и непълен достъп до профилирани медицински услуги. Здравната просвета в нашата страна, изключително измежду подрастващите, е много подценявана. Социално-икономическите фактори също играят роля, както забавянето на желанието за основаване на семейство заради кариерно развиване и други персонални цели.
Над 150 000 двойки в България не могат да имат деца и разчитат на актуалните технологии за помощ. Какво може да се усъвършенства, с цел да се раждат повече бебета?
Необходима е по-голяма държавна и социална поддръжка, в това число финансова, както и основаване на осведомителни акции, свързани с този проблем. Необходима е и по-широка психическа поддръжка за тези двойки. От друга страна, уверена съм, че в случай че имаме съответни превантивни способи, тази численост би спаднала.
Държавата отпуска по 6000 лв. за ин витро процедура на една двойка с репродуктивни проблеми. Това задоволително средства ли са?
Сумата от 6000 лева. е значима поддръжка, само че постоянно не покрива множеството опити, които могат да бъдат нужни, както и спомагателните проучвания и операции, предхождащи процедурите. Също по този начин липсва финансово подкрепяне за двойките, които имат потребността да употребяват донорски материал. Финансирането би трябвали да бъде гъвкаво и да отразява действителните потребности на двойката.
Трябва ли да има Национална профилактична стратегия за дамите и мъжете във възрастовата група 18-40 години?
Да, такава стратегия е от значително значение. Тя би спомогнала за разкриване и навреме лекуване на репродуктивните проблеми и би повишила осведомеността за здравословния метод на живот, което е от решаващо значение за възстановяване на репродуктивните резултати. В практиката ми всекидневно се срещам с дами, които в никакъв случай не са изследвали яйчниковия си запас и мъже, които в никакъв случай не са правили спермограма. Навременното разкриване и опит за попречване на даден здравословен проблем са сериозни и от решаващо значение за опцията за основаване на бъдещо потомство.
Кои модерни проучвания, неинвазивна диагностика и скрининг би трябвало да бъдат включени в Националната профилактична стратегия?
По мое мнение е редно да се включат индикатори за яйчниковия резерв- АМХ, естрадиол, ФСХ, ехографско проучване, проучване за полово портативни болести. При мъжете-спермограма и проучване за полово портативни болести.
Замразяването на яйцеклетки е скъпо и доста от младите дами не са осведомени за него. Това може ли да е едно от решенията, в случай че в бъдеще имат проблем със забременяването?
Замразяването на яйцеклетки дава опция на дамите да запазят своята фертилност за бъдещето. При някои положения това би било в действителност единствената опция за някои дами да имат свои деца. Страната ни има нужда от осведомителни акции, с цел да могат дамите осведомено да вземат решение за своето репродуктивно здраве. В момента в България няма финансова поддръжка за замразяването на яйцеклетки.
Донорството на яйцеклетки и сперматозоиди в България е на доста ниско равнище. Защо съгласно вас е по този начин и нужни ли са и акции за донорството?
Това ниско равнище би могло да бъде обвързвано с културни табута, религиозни възгледи, дефицит на информация и финансови тласъци. Информационните акции и просветителни стратегии са от решаващо значение за повишение на осведомеността и разбирането за значимостта за донорството.
Едно от терзанията за даряване на сходен генетичен материал е, че това ще са " деца " на донорите, само че ще бъдат отглеждани от непознати хора. Как бихте ги успокоили?
Важно е да разграничим биологичния принос от ролята на родителя. Донорството е доблестен акт, който дава опция за основаване на семейство,но родителството е развой на развъждане и образование, който образува бъдещето на детето. Епигенетиката дава доста отговори по отношение на оформянето на характера и въздействието на фамилната и околната среда.
Какъв съгласно Вас е главният и най-съществен пакет от ограничения, които би трябвало да бъдат взети в най-спешен порядък, с цел да се оттласнем от дъното на класацията за раждаемост?
Ключовите ограничения включват вложения в репродуктивното здраве, обучение и даване на налични медицински услуги. Също по този начин възстановяване на обществената и икономическа поддръжка за фамилиите, поощряване на салдото сред работа и персонален живот и основаване на условия, които да насърчат желанието за дете. Предоставяне на популацията на профилактични пакети, които биха съдействали за опазване на фертилните благоприятни условия. Това е инвестиция за бъдещето на България.
Д-р Мефтуне Шефкетова e родена в Шумен и е приключила Медицинския университет във Варна. През 2009 година пази компетентност " Акушерство и гинекология " и " Репродуктивна медицина " в София. Ръководител е на Центъра за асистирана репродукция в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ " Токуда " от началото на 2018 година Има опит в процедурите, спомагащи диагностицирането на инфертилитета при двойката. В работата си през годините сполучливо ползва методите на лекуване на репродуктивните проблеми. Членува в ESHRE (Европейското общество по човешка репродукция и ембриология), като взе участие интензивно в годишните му срещи.
На каква възраст българите - мъже и дами - за първи път посещават гинеколог и уролог за профилактика на репродуктивното си здраве?
Първото посещаване при гинеколог нормално се предлага при настъпване на пубертета или при започване на половата интензивност, несъмнено, в случай че преди този момент няма проблем и нужда за среща със експерт. За мъжете, първото посещение при уролог постоянно е подценявано, само че е желателно да се извърши към 18-годишна възраст или при поява на характерни признаци. Първото посещаване при гинеколог или уролог не е наложително да бъде обзор. Понякога е задоволителна консултация или коментар на хормонални проучвания. За страдание в България нямаме такава процедура. Последните данни сочат, че 87% от българското население в репродуктивна възраст не е посещавало доктор експерт - гинеколог или уролог.
Необходимо ли е обезпечаването на безвъзмездна профилактика за репродуктивно здраве и грижа за бременните дами?
Безплатната профилактика и здравна грижа освен усъвършенстват здравето на майката и детето, само че и икономисват разноски в дълготраен проект, като предотвратяват болести и затруднения. Ненавременното разкриване на репродуктивни неудачи би лишило някои двойки от опцията за основаване на свое потомство. Много болести, които касаят репродуктивното здраве на дамата са изцяло безсимптомни, а в случай че ние не ги търсим целеустремено, в един миг дамата може да се окаже с привършен яйчников запас. Аналогично, в случай че в точния момент не се открият проблемите в сперматогенезата на даден мъж, в един миг той може да се окаже без налични сперматозоиди. Това е основен капиталов приоритет за всяко общество, което цени здравето на своите жители.
Според доста експерти, допускам и вие също сте на това мнение, една от аргументите процентът на двойките с репродуктивни проблеми да се усилва от ден на ден е, че хората доста късно търсят помощ. На какво се дължи това?
Този проблем постоянно е резултат от неналичието на задоволително информация и обучение във връзка с репродуктивното здраве. Съществува и стигма към разискването на репродуктивни проблеми, както и непълен достъп до профилирани медицински услуги. Здравната просвета в нашата страна, изключително измежду подрастващите, е много подценявана. Социално-икономическите фактори също играят роля, както забавянето на желанието за основаване на семейство заради кариерно развиване и други персонални цели.
Над 150 000 двойки в България не могат да имат деца и разчитат на актуалните технологии за помощ. Какво може да се усъвършенства, с цел да се раждат повече бебета?
Необходима е по-голяма държавна и социална поддръжка, в това число финансова, както и основаване на осведомителни акции, свързани с този проблем. Необходима е и по-широка психическа поддръжка за тези двойки. От друга страна, уверена съм, че в случай че имаме съответни превантивни способи, тази численост би спаднала.
Държавата отпуска по 6000 лв. за ин витро процедура на една двойка с репродуктивни проблеми. Това задоволително средства ли са?
Сумата от 6000 лева. е значима поддръжка, само че постоянно не покрива множеството опити, които могат да бъдат нужни, както и спомагателните проучвания и операции, предхождащи процедурите. Също по този начин липсва финансово подкрепяне за двойките, които имат потребността да употребяват донорски материал. Финансирането би трябвали да бъде гъвкаво и да отразява действителните потребности на двойката.
Трябва ли да има Национална профилактична стратегия за дамите и мъжете във възрастовата група 18-40 години?
Да, такава стратегия е от значително значение. Тя би спомогнала за разкриване и навреме лекуване на репродуктивните проблеми и би повишила осведомеността за здравословния метод на живот, което е от решаващо значение за възстановяване на репродуктивните резултати. В практиката ми всекидневно се срещам с дами, които в никакъв случай не са изследвали яйчниковия си запас и мъже, които в никакъв случай не са правили спермограма. Навременното разкриване и опит за попречване на даден здравословен проблем са сериозни и от решаващо значение за опцията за основаване на бъдещо потомство.
Кои модерни проучвания, неинвазивна диагностика и скрининг би трябвало да бъдат включени в Националната профилактична стратегия?
По мое мнение е редно да се включат индикатори за яйчниковия резерв- АМХ, естрадиол, ФСХ, ехографско проучване, проучване за полово портативни болести. При мъжете-спермограма и проучване за полово портативни болести.
Замразяването на яйцеклетки е скъпо и доста от младите дами не са осведомени за него. Това може ли да е едно от решенията, в случай че в бъдеще имат проблем със забременяването?
Замразяването на яйцеклетки дава опция на дамите да запазят своята фертилност за бъдещето. При някои положения това би било в действителност единствената опция за някои дами да имат свои деца. Страната ни има нужда от осведомителни акции, с цел да могат дамите осведомено да вземат решение за своето репродуктивно здраве. В момента в България няма финансова поддръжка за замразяването на яйцеклетки.
Донорството на яйцеклетки и сперматозоиди в България е на доста ниско равнище. Защо съгласно вас е по този начин и нужни ли са и акции за донорството?
Това ниско равнище би могло да бъде обвързвано с културни табута, религиозни възгледи, дефицит на информация и финансови тласъци. Информационните акции и просветителни стратегии са от решаващо значение за повишение на осведомеността и разбирането за значимостта за донорството.
Едно от терзанията за даряване на сходен генетичен материал е, че това ще са " деца " на донорите, само че ще бъдат отглеждани от непознати хора. Как бихте ги успокоили?
Важно е да разграничим биологичния принос от ролята на родителя. Донорството е доблестен акт, който дава опция за основаване на семейство,но родителството е развой на развъждане и образование, който образува бъдещето на детето. Епигенетиката дава доста отговори по отношение на оформянето на характера и въздействието на фамилната и околната среда.
Какъв съгласно Вас е главният и най-съществен пакет от ограничения, които би трябвало да бъдат взети в най-спешен порядък, с цел да се оттласнем от дъното на класацията за раждаемост?
Ключовите ограничения включват вложения в репродуктивното здраве, обучение и даване на налични медицински услуги. Също по този начин възстановяване на обществената и икономическа поддръжка за фамилиите, поощряване на салдото сред работа и персонален живот и основаване на условия, които да насърчат желанието за дете. Предоставяне на популацията на профилактични пакети, които биха съдействали за опазване на фертилните благоприятни условия. Това е инвестиция за бъдещето на България.
Д-р Мефтуне Шефкетова e родена в Шумен и е приключила Медицинския университет във Варна. През 2009 година пази компетентност " Акушерство и гинекология " и " Репродуктивна медицина " в София. Ръководител е на Центъра за асистирана репродукция в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ " Токуда " от началото на 2018 година Има опит в процедурите, спомагащи диагностицирането на инфертилитета при двойката. В работата си през годините сполучливо ползва методите на лекуване на репродуктивните проблеми. Членува в ESHRE (Европейското общество по човешка репродукция и ембриология), като взе участие интензивно в годишните му срещи.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ