За повечето политици животът никога не е нещо лично. Те

За множеството политици животът в никакъв случай не е нещо персонално. Те нормално са привикнали с това, че живеят в самобитен аквариум. С изключение на един: Владимир Путин. Мистерията към персоналния му живот си остава неразгадана.


Игра на гоненица

Въпреки че Путин е отпред на Русия повече от десетилетие, съветската общност не знае по какъв начин наподобяват неговите дъщери. Има спорни известия за това дали те са женени и в коя страна се намират, само че защото никой не е виждал Мария и Екатерина Путина, тези информации не могат да бъдат доказани. Макар в интернет да не липсват злословия към персоналния живот на Путин, съветските медии са наясно, че тези въпроси са тематика табу.

Който пита, си пати

Най-ясната индикация за това идва със закриването на вестника „ Московский сътрудник ”. През април 2008 година ежедневникът разгласява публикация, в която се твърди, че Путин е напуснал брачната половинка си Людмила и се е оженил за 24-годишната олимпийско гимнастичка Алина Кабаева. Тогава Кабаева е народен представител в Народното събрание точно от партията на Путин.

Путин и брачната половинка му

Помолен да разяснява информациите по време на конференция, Путин ги отхвърля изцяло, реагирайки остро: " Аз, несъмнено, съм наясно с клишето, че политиците живеят в къща от стъкло. Но все пак би трябвало да има някакви граници ”, споделя той и продължава: „ Винаги съм ненавиждал тези, които със своите еротични мечти си пъхат сополивите носове в работата на другите. "

Италианският министър председател Берлускони, който също участвал на въпросната конференция, свил ръцете си във формата на картечница и шеговито се престорил, че стреля по съветския публицист, задал въпроса. Като се има поради, че публицистите в Русия постоянно биват бити или убивани, италианската преса не откри шегата за удачна. Путин обаче реагира с усмивка, а още на същия ден „ Московский сътрудник ” е спрян от своя издател с обяснението, че бил „ на загуба ”. Така се ражда следващото табу към персоналния живот на Путин. А въпросът за хипотетичната му връзка с Кабаева излиза от светлината на прожекторите.

Путин Велики

Но до момента в който такива въпроси са можели елементарно да се заобикалят в тоталитарното минало на Русия, днешната цензура е изправена пред ново предизвикателство - интернет. Руската страна, макар напъните си, към момента не е намерила метод да цензурира информацията, излизаща в стотиците блогове и обществени мрежи. Миналата година да вземем за пример блогър на име Павел Притула разгласи на уеб страницата си, че Путин е изпратил брачната половинка си в манастир – алюзия с Иван Грозни и Петър Велики, които по сходен метод са се справяли с неуместните дами в живота си. Руската православна черква отхвърли тези изказвания като " нелепост ", а представителят на Путин отхвърли коментир. Но посредством шерване във Facebook, пращане по мейл и от уста на уста, този слух стана част от фолклора за Путин.

Информационно затъмнение към персоналния живот на Путин

Натискът, който интернет оказва върху тайнствения живот на премиера, го накара през февруари да разкрие детайлности по отношение на дъщерите си, заявявайки, че двете " водят елементарен, естествен живот ". И това го правело доста благополучен. А предходната есен, в явен опит да опровергае слуховете за развода си, Путин участва на излъчено по малкия екран броене на популацията дружно с жена си. Тя даже съобщи пред преброителя: " Аз съм брачната половинка му. " Но Людмила Путина не носеше брачна халка.

Когато персоналният живот е държавна загадка

И въпреки всичко, макар онлайн натиска Путин съумява да поддържа мистерията към персоналните си каузи. Руските публицисти, за разлика от сътрудниците си в Западна Европа и Съединени американски щати, са много лимитирани при търсенето на информация за политиците. В страната има прецизни закони против клюка, а управляващите упражняват непоколебим надзор върху медиите. Както споделя Константин Косачов, народен представител от партията на Путин: " Истинското водачество, политическото водачество не би трябвало да се подчинява на публичното мнение, а да го образува ".