Над 120 млн. лв. в кесията на кмета
„ За последните 6 години Столична община е събрала над 120 млн. лева повече, в сравнение с е належащо за чистотата в София. Този остатък, образуван от такса боклук, се изразходва за други цели, макар законовата забрана”. Това съобщи особено за „ БАНКЕРЪ” Иван Таков, зам. ръководител на групата на Българска социалистическа партия в Общинския съвет на София.
На опитите да се разбере къде отиват надвзетите пари от софиянци, до момента не е отговорено ясно . Подозренията са, че по образеца на „ патрона” си – министър председателят Борисов, кметицата Йорданка Фандъкова харчи постъпленията за незабавни потребности и по политическа съобразност.
Таков беше по този начин общителен да изясни на читателите ни какъв е механизмът на тези натрупвания. „ Става дума за по този начин наречените „ недобори”. Това са вноски по такса „ смет”, начислени за избрана година, само че неплатени в границите на годината, а по-късно във времето. Тези пари неизвестно по каква логичност към този момент са лишени от естествения си статут на доходи от такса „ смет”. Те са се трансформирали в някакви непредвидени доходи с неразбираем източник, които се хвърлят в общата каца и могат да се употребяват за всичко”, изясни Таков.
Единствено събраните лихви от тези недобори нямат целеви темперамент и може да се разходват по решение на СОС ", акцентира Таков. Той е безапелационен, че средствата, събрани от такса боклук, които не са изразходвани, би трябвало да бъдат заведени като временен излишък за идната година и акцентира, че такова е мнението и на Сметната палата.
„ Такса „ смет” не е просто такса, това е налог. Ако е такса, трябваше да бъде на правилото „ Замърсителят плаща”, а тя се дефинира на база на данъчната оценка на парцела за физическите лица и балансовата стойност на парцела – за юридическите”, изясни Иван Таков.
Общинарите от Българска социалистическа партия оферират да бъде понижена такса битови боклуци за жители, само че болшинството методично отхвърля тези оферти.
Тази година в бюджета на София са заложени колосалните 217 млн. лева за непорочност. Средствата са с 11 млн. лв. повече по отношение на гласувания бюджет за почистване през 2019 година.
Такса боклук за софиянци обаче е без смяна -1.6 промила върху данъчната оценка на жилищните парцели . Очакванията са от тази такса да се съберат 180 млн. лв., което е с 5.66 млн. лв. повече от плануваното за 2019-а. По закон всички приходи по това перо би трябвало да отидат за поддържането на чистотата на града. И да се надяваме, че в случай че не друго, то ограниченията за стерилизация против COVID-19, ще наложат това.
Според "Демократична България " ръководещите от ГЕРБ и администрацията дават "красиви обещания за по-чист град, неподплатени финансово или с съответни стратегии, гарантиращи осъществяването ". Според тях аргументацията на предлагането по какъв начин да се изхарчат парите за почистване е непълна, а в план-сметката липсват значими данни като "конкретните площи и кратности на разчистване ". Те подлагат на критика и обстоятелството, че такса боклук към момента се дефинира съгласно данъчната оценка на парцелите, а не съгласно това кой какъв брой боклуци изхвърля.
Разпределението на средствата за непорочност беше подложено на критика и от самостоятелният Борис Бонев. Според него се залагат повече пари за действия, за които бюджетът през тази година не е бил усвоен. Парите за машинно метене към момента са по-малко от тези за ръчно . "Имам възприятието, че сме във вещерски дом или във филм за Хари Потър ", разяснява той групите от служащи с метли, които метат тротоари и улични платна из столицата.
Видът бизнес няма значение по закон
Такса боклук за художествени галерии, за заведения за хранене и магазини е идентична, просто всички те са "нежилищни парцели на предприятията, попадащи в рамките на проведеното сметосъбиране ". Това е текстът в наредбата за локалните такси на Столичната община, който ги сплотява в една формула за пресмятане на такса битови боклуци (ТБО). Сумата варира съгласно парцела, само че не и съгласно количеството боклуци, което създава даден обект. Така, една редакция на вестник заплаща толкоз, колкото и консервно дружество. Нищо, че хартиените "боклуци ", които публицистите създават за един работен ден, колкото да пълнят до половината общоприета найлонова торба за боклук от 35 литра.
Цапаш - не цапаш – плащаш!
В края на юли в Народното събрание се заприказва за краткотрайно освобождение от такса боклук за компаниите, наранени от коронакризата. Идеята беше, в случай че едно дружество или офис не работи, да не заплаща за боклук. Но националните избраници се отметнаха от тази антикризисна мярка и се заприказва тези пълномощия да се трансферират в ръцете на общинските препоръки, които да могат да освобождават от такса битови боклуци за избран интервал от актуалната 2020 година. Временното освобождение да става против даване на финансови и други документи, които да удостоверяват преустановяването на активността на компанията за избран интервал от време.
На локално равнище нищо не беше направено.
Преди година Европейската комисия направи изследване за използването на правилото „ замърсителят заплаща “ във всички страни членки на Европейски Съюз, в това число и в България. „ Комисията няма да се колебае да предприеме дейности против страните, в които националното законодателство и/или процедура не са в сходство с правилото „ замърсителят заплаща “, писаха от Групово дело „ Околна среда “ на Европейска комисия до Българската стопанска камара.
Повод за писмото е тъжба до Европейска комисия, заведена от БСК против определянето на таксата за битови боклуци (ТБО) в България на основата на цената на парцела или балансовата стойност на активите, вместо на количеството генерирани боклуци.
В писмото си Европейска комисия осведоми, че службите на Комисията са направили обширно разглеждане на жалбата и са открили, че българското законодателство планува съответни ограничения за използване на правилото „ замърсителят заплаща “ от 2015 година, само че националните управляващи няколко следващи години отсрочват влизането в действие на тези ограничения. „ Според информацията, с която Комисията разполага, последните промени на Закона за локалните налози и такси обезпечават подобаваща методология за пресмятане на таксата за битови боклуци. За страдание, националните управляващи взеха решение още повече да отсрочат влизането в действие на съответните разпореждания – до 2022 година “, се прецизира в писмото.
Поради обстоятелството, че към този момент е осъществено общоевропейско изследване на казуса, службите на Комисията са взели решение да прекратят следствието във връзка жалбата на БСК, само че в случай че е належащо, ще подхващат дейности против България по тяхна самодейност.
Още от 2003 година насам БСК поставя старания да бъде изменен методът на пресмятане на Твърди битови отпадъци, в това число посредством оферти за нормативни промени, публични мнения до всички способени институции, правосъдни процедури и прочие В резултат на тези старания, през 2015 година казусът беше решен нормативно, само че влизането в действие на законовите промени се отсрочва неколкократно, като последното отсрочване е за 2022 година.
Сещате се за какво, нали? В изборна година такава миризлива материя не се пипа.
На опитите да се разбере къде отиват надвзетите пари от софиянци, до момента не е отговорено ясно . Подозренията са, че по образеца на „ патрона” си – министър председателят Борисов, кметицата Йорданка Фандъкова харчи постъпленията за незабавни потребности и по политическа съобразност.
Таков беше по този начин общителен да изясни на читателите ни какъв е механизмът на тези натрупвания. „ Става дума за по този начин наречените „ недобори”. Това са вноски по такса „ смет”, начислени за избрана година, само че неплатени в границите на годината, а по-късно във времето. Тези пари неизвестно по каква логичност към този момент са лишени от естествения си статут на доходи от такса „ смет”. Те са се трансформирали в някакви непредвидени доходи с неразбираем източник, които се хвърлят в общата каца и могат да се употребяват за всичко”, изясни Таков.
Единствено събраните лихви от тези недобори нямат целеви темперамент и може да се разходват по решение на СОС ", акцентира Таков. Той е безапелационен, че средствата, събрани от такса боклук, които не са изразходвани, би трябвало да бъдат заведени като временен излишък за идната година и акцентира, че такова е мнението и на Сметната палата.
„ Такса „ смет” не е просто такса, това е налог. Ако е такса, трябваше да бъде на правилото „ Замърсителят плаща”, а тя се дефинира на база на данъчната оценка на парцела за физическите лица и балансовата стойност на парцела – за юридическите”, изясни Иван Таков.
Общинарите от Българска социалистическа партия оферират да бъде понижена такса битови боклуци за жители, само че болшинството методично отхвърля тези оферти.
Тази година в бюджета на София са заложени колосалните 217 млн. лева за непорочност. Средствата са с 11 млн. лв. повече по отношение на гласувания бюджет за почистване през 2019 година.
Такса боклук за софиянци обаче е без смяна -1.6 промила върху данъчната оценка на жилищните парцели . Очакванията са от тази такса да се съберат 180 млн. лв., което е с 5.66 млн. лв. повече от плануваното за 2019-а. По закон всички приходи по това перо би трябвало да отидат за поддържането на чистотата на града. И да се надяваме, че в случай че не друго, то ограниченията за стерилизация против COVID-19, ще наложат това.
Според "Демократична България " ръководещите от ГЕРБ и администрацията дават "красиви обещания за по-чист град, неподплатени финансово или с съответни стратегии, гарантиращи осъществяването ". Според тях аргументацията на предлагането по какъв начин да се изхарчат парите за почистване е непълна, а в план-сметката липсват значими данни като "конкретните площи и кратности на разчистване ". Те подлагат на критика и обстоятелството, че такса боклук към момента се дефинира съгласно данъчната оценка на парцелите, а не съгласно това кой какъв брой боклуци изхвърля.
Разпределението на средствата за непорочност беше подложено на критика и от самостоятелният Борис Бонев. Според него се залагат повече пари за действия, за които бюджетът през тази година не е бил усвоен. Парите за машинно метене към момента са по-малко от тези за ръчно . "Имам възприятието, че сме във вещерски дом или във филм за Хари Потър ", разяснява той групите от служащи с метли, които метат тротоари и улични платна из столицата.
Видът бизнес няма значение по закон
Такса боклук за художествени галерии, за заведения за хранене и магазини е идентична, просто всички те са "нежилищни парцели на предприятията, попадащи в рамките на проведеното сметосъбиране ". Това е текстът в наредбата за локалните такси на Столичната община, който ги сплотява в една формула за пресмятане на такса битови боклуци (ТБО). Сумата варира съгласно парцела, само че не и съгласно количеството боклуци, което създава даден обект. Така, една редакция на вестник заплаща толкоз, колкото и консервно дружество. Нищо, че хартиените "боклуци ", които публицистите създават за един работен ден, колкото да пълнят до половината общоприета найлонова торба за боклук от 35 литра.
Цапаш - не цапаш – плащаш!
В края на юли в Народното събрание се заприказва за краткотрайно освобождение от такса боклук за компаниите, наранени от коронакризата. Идеята беше, в случай че едно дружество или офис не работи, да не заплаща за боклук. Но националните избраници се отметнаха от тази антикризисна мярка и се заприказва тези пълномощия да се трансферират в ръцете на общинските препоръки, които да могат да освобождават от такса битови боклуци за избран интервал от актуалната 2020 година. Временното освобождение да става против даване на финансови и други документи, които да удостоверяват преустановяването на активността на компанията за избран интервал от време.
На локално равнище нищо не беше направено.
Преди година Европейската комисия направи изследване за използването на правилото „ замърсителят заплаща “ във всички страни членки на Европейски Съюз, в това число и в България. „ Комисията няма да се колебае да предприеме дейности против страните, в които националното законодателство и/или процедура не са в сходство с правилото „ замърсителят заплаща “, писаха от Групово дело „ Околна среда “ на Европейска комисия до Българската стопанска камара.
Повод за писмото е тъжба до Европейска комисия, заведена от БСК против определянето на таксата за битови боклуци (ТБО) в България на основата на цената на парцела или балансовата стойност на активите, вместо на количеството генерирани боклуци.
В писмото си Европейска комисия осведоми, че службите на Комисията са направили обширно разглеждане на жалбата и са открили, че българското законодателство планува съответни ограничения за използване на правилото „ замърсителят заплаща “ от 2015 година, само че националните управляващи няколко следващи години отсрочват влизането в действие на тези ограничения. „ Според информацията, с която Комисията разполага, последните промени на Закона за локалните налози и такси обезпечават подобаваща методология за пресмятане на таксата за битови боклуци. За страдание, националните управляващи взеха решение още повече да отсрочат влизането в действие на съответните разпореждания – до 2022 година “, се прецизира в писмото.
Поради обстоятелството, че към този момент е осъществено общоевропейско изследване на казуса, службите на Комисията са взели решение да прекратят следствието във връзка жалбата на БСК, само че в случай че е належащо, ще подхващат дейности против България по тяхна самодейност.
Още от 2003 година насам БСК поставя старания да бъде изменен методът на пресмятане на Твърди битови отпадъци, в това число посредством оферти за нормативни промени, публични мнения до всички способени институции, правосъдни процедури и прочие В резултат на тези старания, през 2015 година казусът беше решен нормативно, само че влизането в действие на законовите промени се отсрочва неколкократно, като последното отсрочване е за 2022 година.
Сещате се за какво, нали? В изборна година такава миризлива материя не се пипа.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ