За поредна година се проведе планинска среща в памет на

За поредна година се организира планинска среща в памет на алпиниста Христо Христов на изкуствената стена за катерене при екопътека „ Невястата ” над параклиса „ Св. Пантелеймон ” по пътя Смолян - Пампорово.

По стъпките на Христо Христов потеглиха доста деца, проведени от Спортния клуб по алпинизъм в Смолян, носещ неговото име.

През 2004 година Христо Христов изкачи безкислородно връх Еверест. На слизане от върха остана вечно на 26 години в ледената прегръдка на осемхилядника в Хималаите.

„ Не е значим върхът, а пътят, извървян до него “, споделяше Христо.

Винаги ухилен, сърдечен и подготвен да помогне. Твърде млад, само че същински другар и човек с темперамент. Горд с родопските си корени, заслужен да популяризира с името си Смолян.

С доста любов и горест си спомняме за Христо Христов. Той изкачи връх Талай Сагар през 2003 година с Никола Леваков.

" Впечатли ме, че не искаше да се връщаме. Имаше обстановка, в която беше по-разумно да слезем, да починем и да опитаме отново, само че той никога не искаше да се върнем . Основната причина да стане по този начин, както се получи, е той, тъй като за нищо на света не искаше да се върнем, откогато бяхме тръгнали. Човек, който не се отхвърля, който е доста мощен и добър ", описа за БНР Леваков.

" Алпинизмът е дълъг развой, в който би трябвало човек да прояви характера си. Не би трябвало да се поддава на възможната победа, на еуфорията от възможна победа и в това време на песимистични мисли. Трябва да прояви характера си и с огромно самообладание да си свърши работата, както е допустимо това при скулптурата ". Тези думи на преподавателят му по статуя проф. Емил Попов напомни Христо Христов в изявление за БНР преди експедицията за Еверест.

Алпинистът потегли с доста любов от родната Родопа планина, която синовно го прегъна и изпрати с гайди и чанове:

" С чанове, по метод, по който желаеме да изразим съпричастността си, която усещаме към него ", сподели Стамен Гърбелов от Клуб по алпинизъм " Христо Христов ".

Никола Леваков показа, че Христо Христов му е разказвал доста за майка си, баба си и приятелката си Юлия, за приятелите си:

" Мечтата му беше да си направи ателие с един негов другар покрай Пампорово, да си създадат нещо като леярна, да вършат двамата всякакви фигури . Искаше с негов другар да си създадат ателие ". 

Приятели на Христо Христов построиха параклис в негова памет. Те възнамеряват да възстановят фамилната му къща в Левочево.
Повече можете да чуете в звуковия файл.