Българинът изобщо е полово свит. Който е полово свит, той е и въобще душевно свит | Стефан ГИДИКОВ
За половата грубост и грубост на българина, споделено от известния наш държавник Стефан Гидиков (1871 ~ 1944) - един от основателите за основаването на читалищния съюз в България, плодотворен създател и помощник на изданията от началото на предишния век „ Демократически обзор “, „ Философски обзор “, „ Българска мисъл “. Статията му „ Половата затвореност на българина като основа на неговия темперамент ” е оповестена през 1934 година във „ Философски обзор ”.
(Илия Бешков, 1936)
Може с категоричност да се твърди, че методът, по който даден субект или даден народ реагира в полово отношение, дефинира съвкупността на всички негови биопсихични реагирвания през виталното му развиване. Половостта основава общото витално въодушевление, кристализува се в избрани темпераментни прояви и форми, дава характерна окраска на присъщите черти и насочва духа към витална философия, която може да го изведе към сполучливи достижения или да осакати огромна част от неговите старания.
Нека подчертаем значителното: българинът въобще е полово сгънат. За него половостта не е жизнерадостно положение, което би трябвало да се изживява с отявлен нравствен възторг, а е по-скоро изострен физиологичен блян, който обаче е подтиснат и сгънат, и всички негови прояви носят отпечатък на въздържаност, прокристост и срамежливост. Това не произтича от по-изтънчена сензитивност или от религиозно отношение, в случай че и да не може да се отхвърли известно доста влияние на християнската вяра, в аскетически и „ грешен “ смисъл, особно върху българката. Свитостта и скритостта в половите прекарвания по-скоро носят признаци на нещо първично в относително още първобитната и девствена природа на българина, в сравнение с като резултат на обществени и естествени условия и ограничавания или на духовна самодисциплина. Суров, непохватен и още с дива сила в половите си преживявания, той е сребролюбец и „ добродушен “, не се „ отпуща “ елементарно и доброволно, а с някаква си мъчителна въздържаност, като че ли е изкушаван да прави нещо разточително и разстроително, което единствено ще го направи комичен и малоумен пред личните и хорски очи. В любовните си връзки той влага скрита и умерена деликатност, което гледа час по-скоро да впримчи в уютните рамки на чисти фамилни връзки, да ги облече в дълг и честност, с цел да ги ограничи в рамките на строго обществено възпитание. Всяко сантименталничене и романтизъм му се виждат празна работа, губи-време, което го намалява в публичното мнение като сериозен настоятелен човек.
На българина се натрапва по-скоро жестоко реалистичната визия в половите връзки и тя взема меродавно надтежаване в преценката на събитията от полов жанр. Чисто физиологичното постижение се мярка като висшо задоволство на половото самолюбие, само че в същото време се изостря в душата като деградираща нужда, която не заслужава пропиляване на прочувствено благосъстояние. Свитостта незабавно работи като леден душ и потиска половото възприятие в границите на „ хрисима “, „ спестовна “ и „ свенлива “ демонстрация.
Горните изказвания не се опорочават от обстоятелството, че националната фикция е сексуализувала цялата природа и че има огромно обилие от национални умотворения с най-слободно и цинично полово наличие. Тъкмо това е било отдушник на още непорочен, примитивен, със мощна витална сила, само че със свито полово възприятие народ, който е търсил да изрази в реалистични показа потиснатия си сексуален блян. Свитостта се отплесва в остри рефлекси с цинична боя, като компенсационен израз на обуздаваното предпочитание. Свитостта е, която дава на половите прояви внезапни отскачания и ги прави или сдържани, неуверени и принижени – в множеството случаи, или от време на време брутално избухливи, със скрита насилническа наклонност – в обособени по-редки случаи на полова екзалтираност.
За да се види доколко българинът е още примитивен в полово отношение и че е издатък на една относително девствена раса, наблюдавайте единствено какъв брой момчешки, страхливо и непохватно се демонстрира в дамско общество. Той не умее да забавлява дами и флиртът не му се удава изцяло. В салони и кабарета, по дансинги и вечеринки той носи, в случай че и скрито, своята срамежливост. И таман с цел да я прикрие напълно, той от време на време става прекомерно свободен и нахален. В диалозите, които води, в отговорите, които дава, той не може да откри това крепко и игриво равновесие, което интригува и гъделичка, без да нервира и брутализува. Изостреното полово самолюбие стои нащрек и от време на време избухва в внезапни думи или жестове, а от време на време, при неспособност да избави ситуацията посредством остроумие, вгнездява в душата страшния микроб на омразата и отмъщението или пък гнетителното затваряне в себе си и тичане в самотност. Изобщо в любовните си преживелици българинът влага още доста съвестност, рязкост и трагичност, а като реакция против тая податливост изпада от време на време в прекален езиков, та и настоятелен цинизъм. Той още не е смогнал да освободи половото си възприятие от неговата гнетителна потуленост и прокристост и да го разведри в смекчената атмосфера навън и умерено кокетничене или в светлите простори на любовта, без тенденциозност и прикритие.
Сбитото, стесненото полово възприятие, вътрешно спънато да се прояви и изрази откровено и намерено, основава известна прокристост в душата, а на тая почва израстват злоба, недоверчивост и затаена примамка за полови достижения, само че на чисто практична сметка, без непотребни прахосвания на прочувствени и на материални старания.
Който е полово сгънат, той е и изобщо душевно сгънат. Вие ще забележите у него некадърност към откритост, необщителност в себе си и отчужденост, липса на откровена и нестеснена жизненост. Вред, гдето би трябвало да изрази непринудено своята интимна природа, даже и в одухотворените й и почтени форми, той усеща съвсем ненадвиваема срамежливост, сякаш ще направи нещо непростително и смешно.
В никоя друга област иронията, шегобийството, та и непростителното жигосване и оскандаляване не взема за българина такива необятни размери, както в половата област. Кражбите, злоупотребите с публични средства, умишлените банкрути, другите нравствени падения и закононарушения, дори жестоките насилия и убийствата не създават като че ли толкоз мощно усещане като уронване на човешкото достолепие, както някоя полова разпасаност и отклоняване. Един общественик у нас по-лесно може да се провали заради полови провинения, в сравнение с заради това, че е ощетил държавната каса с милиони левове за персонални ползи или е тикнал страната със своето късогледство в задънена улица. Прави усещане, че даже и полицейските управляващи повече се престарават в скандални истории, в сравнение с в други престъпни области.
Това отношение към половите слободии и провинения няма нищо общо с британския или американския пуританизъм. Той е чисто и просто остро реагиране на полово свита душа, която се нервира от самия факт на по-свободна полова демонстрация. С неналичието на благосклонност свитият човек отмъщава на непознат тил за своята лична затвореност, а в същото време показва и доколко го нервира всяка полова дързост.
От „ Половата затвореност на българина като основа на неговия темперамент ”, Стефан Гидиков, 1934, сп. „ Философски обзор ”
Рисунка: Илия Бешков, 1936, Софийска градска художествена изложба
