За стратегическия пробив на Украйна при Андреевка и ударите срещу руския черноморски флот
За платноходките и пророчествата
През 2016 година някогашният ни към този момент министър председател Бойко Борисов стимулира отхвърли си България да взе участие в общ флот с Турция, Украйна и Румъния против възходящата опасност от страна на Русия по този начин: " Искам в Черно море платноходи, яхти, туристи по плажовете, а не да се разхождат фрегати. " Седем години по-късно господин Борисов е към този момент единствено един от от многото ни екс министър-председатели, войната в Украйна обаче е кошмарна реалност, румънският президент Йоханис, към когато бяха адресирани тези думи, е към момента настоящ, а Русия трайно се пробва да се настани в нашите териториални води. Желанието на господин Борисов, обаче, е на път да се сбъдне, въпреки и по много чудноват метод, тъй като ЗСУ (украинските въоръжени сили) настойчиво и методично са се заели да унищожават до неотдавна страховития съветски черноморски флот. Ако не престават да поразяват задачите си толкоз сполучливо колкото го вършат досега, то нищо чудно след време в разположение на адмиралите на Путин в Черно море в действителност да са останали единствено яхти и платноходки.
Страховитият ракетен удар на ЗСУ против основната съветска военноморска база Севастопол е неоспорим победител в категорията " събитие на седмицата ". В нея имаше още две номинации – визитата на Ким Чен Ун в Русия и освобождението на село Андреевка от ЗСУ. Първото изначално изглеждаше като главен любимец, само че бързо загуби преднината си в дребните часове в сряда, когато нощното небе над севастополския залив бе огряно от пожарите в кораборемонтния цех. Второто е към момента " мъниче ", тъй като е събитие в развиване и се чака след Андреевка в най-скоро време украински байрак да се развее над още четири села южно от Бахмут – Клишчивка, Озарянивка, Курдюмивка и Зеленопиля.
Малкото камъче Андреевка...
За да затворя тематиката с Андреевка съм задължен да кажа още няколко неща за нея, тъй като не чакам, че множеството от вас наблюдават в елементи какво се случва на фронта и по какъв начин всяко настрана събитие въздейства на обстановката като цяло. Андреевка е малко селце, което дружно с гореизброените четири, е ситуирано около жп линия и по този начин естествено се образува мощна фортификационна линия от няколко свързани опорни пункта, самобитни дребни замъци.
Превземането на който и да е от тях основава цепнатина във въпросната отбранителна линия и обуславя по-бързото завладяване и на останалите " замъци ".
Това, от своя страна, неизбежно ще заплаши цялата съветска отбранителна позиция южно от Бахмут и ще сложи многострадалния град под опасност от обкръжаването му от ЗСУ.
Освен оперативно-тактическо, триумфът на украинците при Андреевка има и чисто военно, както и огромно психическо значение. Военното измерение е тежкото проваляне на съветската 72-а обособена мотострелкова бригада, която е била обкръжена и след два дни тежки сражения е била на практика разгромена. Според публично известие публикувано в петък сутринта от ЗСУ, в Андреевка 72-а бригада е изгубила " цялата си пехота, в това число офицерите и военната техника ", а измежду убитите са началникът на разследващата работа и всичките трима командири на батальони.
Интересен е и методът по-който са завършили боевете за руините на несъществуващото към този момент село – украинците са употребявали дрон, с цел да призоват обкръжените руснаци да капитулират. Без много-много да му мислят, преобладаващата част от съветските бойци се доверили на " офертата " и скоро по-късно се предали.
Що се отнася до самата Андреевка, то за нея, както за доста други огромни и дребни обитаеми места в Украйна, най-вероятно към този момент ще се приказва в минало време. Както съобщи незабавно след края на боевете прес-офицерът на 3-та обособена щурмова бригада на ЗСУ Александр Бородин, самото селце „ към този момент не съществува “ и се търси що годе стърчаща сграда над която за непрекъснато да се издигне украинският байрак.
Ким при Путин. И какво от това?
Когато се срещат двама диктатори нормално свободните медии по целия свят се концентрират най-много върху забележимите аспекти на визитата – какво са яли, с какво са били облечени, кой каква поза е заемал, какъв брой защита е имало и какъв е бил тонът на изявленията. Това е по този начин тъй като най-важното – диалозите на четири очи (в наличието на съответните преводачи и стенографи) постоянно остават скрити и обхванати в пелената на мистерията.
Не бе изключение и състоялата се по-рано през седмицата аудиенция на севернокорейския владетел Ким Чен Ун във Владивосток. Путин го посрещна както прилича, а менюто на по царски тържествения обяд включваше такива непривични за небцето на елементарния руснак и севернокореец блюда като пелмени с заряд от камчатски краб, салата от патица с нектарини и смокини, рибна чорба от бял амур и за десерт – алена боровинка с кедрови ядки и сгъстено мляко, както и шербет от облепиха, известна още като ракитник. В мненията си западните малките екрани и преса отделиха задоволително време и място и за метода по който телохранителите на Ким са ревизирали стола на който той ще седи, както и какво тъкмо са споделили двамата по време на тостовете. И дотук. Всичко друго остана зад завесата.
В същина не е нужно да си някакъв необикновен потенциал в интернационалните връзки, с цел да се досетиш защо тъкмо са си бъбрели двамата диктатори. За войната в Украйна, несъмнено! Все отново с изключение на Сирия, Северна Корея е единствената страна в света, която публично призна анексирането на украински територии от Русия през предходната година и в това отношение Путин може да е напълно спокоен. Разговорът, обаче надали е бил политическото рамо, което Пхенян по този начин или другояче дава на Москва при гласуванията в Организация на обединените нации. По скоро полемиките са били за това дали и какъв брой боеприпаси ще е в положение да даде севернокорейският режим на съветските си събратя. А също каква цена е подготвен да заплати Путин за това.
Въоръжената до зъби Корейска Народно-Демократична Република разполага със обилни ресурси от военна техника от руски вид, също така развива лично произвеждане на артилерийски снаряди близо до границата с Китай. Американските публични управляващи, най-малко от есента на предходната година, от време на време настояват, че КНДР постоянно доставя снаряди на закъсалата съветска войска . Към тях преди два дни се причисли и шефът на украинското разузнаване Кирил Буданов, който съобщи, че " към този момент месец и половина Северна Корея доставя Русия с въоръжение ", по-конкретно със 122- и 152-мм снаряди, както и с ракети за реактивни установки за залпов огън " Град " (съвременните " Катюши " ). Засега няма неопровержими доказателства в интерес на тези изказвания, само че предвид на това, че идват от толкоз високо място в съответните държавни структури те в никакъв метод не трябва да се отхвърлят с лека ръка.
По-интересен е сякаш е въпросът не дали Северна Корея е доставила или ще доставя амуниции на руснаците, а по какъв начин това би се отразило това на обстановката на бойното поле. По разнообразни данни единствено през предходната година съветската войска в Украйна е изстреляла сред 10 и 11 милиона снаряда . Годишното произвеждане на артилерийски боеприпаси в РФ се прави оценка на почти 2 милиона броя, което навежда на мисълта, че до неотдавна се е разчитало преди всичко на ресурси насъбрани по времето когато Съюз на съветските социалистически републики беше жив и здрав. И когато те започнаха да се поизчерпват, Путин и Шойгу се видяха принудени да стартират да опипват почвата в някои прилежащи страни. Досега главен задграничен „ спонсор “ им бе Беларус на Лукашенко, от чийто хранилища към фронта отпътуват всеки месец до 10 хиляди тона муниции. Но това си е напряко капка в морето спрямо действителните потребности на близо половин милионната съветска войска в Украйна. Дори и Лукашенко да успее да осъществя амбициозната си стратегия за увеличение на продукцията на снаряди и ракети за реактивни установки, която той, това надали ще промени нещо. Просто тъй като продуктивността ще си остане ниска. Съдете сами – сега верига от 20 предприятия (някои – частни, други – държавни), сглобяват най-вече на ръка (!) сред 10 и 12 хиляди реактивни снаряда на месец. Сега, че тази численост би трябвало да доближи границата от 15 хиляди. В същото време една реактивна установка „ Град “ изстрелва едновременно до 40 такива ракети, а руснаците по последни конкретизирани данни разполагат с до 920 сходни установки в регионите на сраженията. Сами може да си извършите сметката за какъв брой време биха били изконсумирани " подаръците " на Лукашенко даже и цялата продукция да отива на фронта. Предполагам, че сходна е картинката и с класическите артилерийски снаряди.
Севернокорейската помощ надали ще има по-различни параметри и размери. Преди всичко, не трябва да забравяме, че Пхенян е в положение на перманентна замразена война с кръвните си братя на юг, от Сеул. От 1953 година, когато завърши така наречен Корейска война и в миналото единната страна бе съдбовно разрязана на половина по 38-я паралел, светът е непрестанно на нокти да ни би кървавият спор да избухне с нова мощ. Убеден съм, че севернокорейският общоприет щаб доста деликатно следи и най-много проучва спора в Украйна и си прави съответните заключения. А най-важният от тях безспорно е, че една нова война на корейския полуостров надали би била по-различна от тази вилняла през 1950-1953 година и най-вероятно също ще бъде толкоз статична и позиционна. И, несъмнено, в доста връзки ще наподобява на сегашната в Украйна, където снарядите, ракетите и мините в никакъв случай не стигат. Така че, даже Ким да се е съгласил да даде нещичко на Путин, то надали ще надвишава месечната продукция в КНДР, а по-скоро ще бъде единствено някакъв % от нея. Ким Чен Ун може и морално да поддържа Путин в „ битката му с империализма “, само че личният му престол му е по-мил и няма по какъв начин обилно да отвори вратите на складовете си за съветските вагони.
Освен че няма да са в задоволителни количества, севернокорейските боеприпаси е прекомерно евентуално да се окажат и не изключително качествени , Ройтерс, да вземем за пример, напомня, че по време на случая при граничния остров Йонпхьондо през 2010 година артилерията на КНДР изстрелва почти 170 снаряда по южнокорейска територия, от които единствено половината попадат в цели на сушата, до момента в който другите просто " цопват " в морето. При това от тази половина улучили острова. Това всичко приказва за огромни индустриални проблеми в съответните севернокорейски предприятия. Няма по какъв начин тези данни да не са станали известни на руснаците и самият факт, че Путин и Шойгу са подготвени да поемат риска да снабдят войските в Украйна с неособено качествена продукция, демонстрира какъв брой обезверени и притиснати от събитията се усещат те сега. Да не приказваме за унижението на което се подлагат да се молят на глава на страна, за която обичайно се смята, че постоянно е съществувала с помощта на васалната си взаимозависимост от някой „ огромен брат “ – първо Съюз на съветските социалистически републики, а в този момент Китай.
Именно софтуерната взаимозависимост и назадничавост на страните ръководени от диктатори се оказва тяхна безконечна слабост, тяхно проклинание и гробар. Това е и една от главните аргументи съветската войска да търпи проваляне след проваляне в Украйна и да губи войната като цяло. Дори хипотетично да приемем, че Пхенян ще успее да доставя неуместните 1 милион снаряда на месец и по този начин да върне артилерията на агресора до равнищата от предходната година, това отново няма да промени нищо. Руснаците явно не могат да опазват складовете си от ударите си на ЗСУ и по този начин хиляди снаряди се трансформират прахуляк, пепел и пушек надалеч преди да са стигнали бойното поле. Западните оръдия стрелят много по-надалеч и най-много по-точно от съответните съветски мостри, управляемите снаряди " Ескалибур " доставяни на ЗСУ извън са доста по-прецизни от тези на агресора, американските касетъчни муниции имат доста по-висока успеваемост и степен на проваляне. Най-неприятен за войските на Москва е очевидният дисбаланс при високотехнологичните " играчки " – разследващите дронове и радарите за контрабатарейна битка. Последните напряко се трансфораха в камшик божи за нашествениците, тъй като разрешават на ЗСУ да открива незабавно местоположението на съветските батареи и да насочва огъня си към тях. Руснаците също имат свои радари за разкриване на вражеска артилерия наречени картинно „ Зоопарк “, само че те бързо станаха предпочитани цели за ЗСУ и към средата на юли към този момент са.
По-лошото в тази ситуация е, че те съдържат огромен брой вносни детайли, които поради ембаргото е съвсем невероятно да се доставят, което значи че при сегашните условия Русия няма по какъв начин да прави производството им в нужните размери. Пхенян може и да се трансформира в непрекъснат доставчик на съветската войска с боеприпаси, само че няма по какъв начин да й доставя високи технологии, а точно те играят основна роля на бойното поле сега.
Реквием за един флот
Посещението на Ким Чен Ун не беше още завършило, когато основната съветска военноморска база в Черно море я сполетя неочакван и напряко унищожителен удар. Случилото се провокира у мнозина асоциации с неочакваното нахлуване на Япония против американското военно пристанище Пърл Харбър на 7 декември 1941 година, което дефинитивно трансформира Втората Световна Война в световен спор. И въпреки, че във връзка с материалните вреди и човешки загуби двете офанзиви са несъпоставими, то морално психологическият резултат от тях и най-много възприятието за изтощение и тотално оскърбление е подобен.
Прекият резултат от нападението евентуално ви е прочут – в сухия док на кораборемонтния цех са улучени и най-вероятно съдбовно развалени транспортният транспортен съд " Минск " и модерната подводница " Ростов на Дон ". Затова ще обърна вашето внимание върху някои аспекти, елементи и причинно-следствени връзки.
Преди всичко би трябвало да се има поради, че случилото се в ранните часове на сряда, 13 септември, никога не е резултат на някакво щастливо стичане на събитията, а деликатно планувана и системно реализирана интервенция. От доста месеци насам украинците нападат с рояци дронове всевъзможни военни обекти в Крим и към този момент знаят и " кътните зъби " на съветската противовъздушна защита (ПВО) там. Известни са вероятните позиции, които заемат, местоположенията на радарите и най-много времето за реакция на съветските екипажи и тяхното управление. Освен това ЗСУ непрекъснато сменят маршрутите на изстрелваните безпилотници, освен това постоянно ги съчетават и с ракети, а от време на време и с морски дронове. Напълно разумно бе по този начин насъбраният опит в даден миг да даде своите плодове.
Твърде евентуално е от вашето внимание да са убегнали и други два подготвителни стадия на опустошителната офанзива. Първият бе плавното доближаване на ЗСУ към западния бряг на Крим. Докато при започване на нашествието агресорите съвсем се бяха доближили до Одеса, то след това претърпяха цяла поредност от неприятни " случки " и те бяха последователно отблъснати обратно. Първо бе потънал основният им военен транспортен съд, крайцерът " Москва " , след това бяха принудени да изтеглят остров Змейни намиращ се единствено на 40 км от делтата на Дунав, а в понеделник стана известно, че украинците са открили надзор върху газодобивните платформи известни като " кулите на Бойко ". Тези четири уреди, нелегално присвоени от руснаците по време на окупацията на Крим през 2014 година до неотдавна им служеха като самобитни разследващи предни постове и дори бяха разположили радиолокационни станции на тях. Сега към този момент от това преимущество ще се възползват ЗСУ, които с изключение на средства за наблюдаване ще могат да складират там боеприпаси, а също да употребяват платформите като хеликоптерни площадки. И най-важното – от тук насетне Киев ще има своя непрекъсната, въпреки и не доста устойчива база безусловно пред западния бряг на Крим.
Другият предварителен стадий на удара на ЗСУ акцентираше оптимално върху елиминирането на съветското Противовъздушна отбрана в Крим. Въпреки, че продължение на месеци украинците нападнаха съветските системи за противовъздушна защита, първият важен триумф в това отношение бе реализиран едвам на 24 август, когато вследствие на акуратен удар с ракета „ Нептун “ бе взривен цялостен съветски комплекс С-400, чиято пазарна стойност се пресмята докъм умопомрачителните 1.2 милиарда щатски $.
Този извънреден триумф на ЗСУ бе дублиран в четвъртък, 14 септември, единствено ден след сполучливата офанзива против Севастопол. Отново бе гръмнат цялостен комплекс С-400 и още веднъж на западния бряг на Крим, само че този път малко по на юг, в региона на Евпатория. Интересен е и методът по който всичко това е било осъществено на процедура. Първо украинците са блъснали с дронове радарите, като по този метод са ослепили съветското Противовъздушна отбрана, а по-късно е последвал и ударът с следващата ракета „ Нептун “ . В резултат на него освен са извадени от строя част от пусковите установки, само че е изумен и камионът в който се намирал мобилният пункт за ръководство, а всички офицери и впрочем специалисти са починали на място.
Неизбежно вследствие на тези попадения, в съветската противовъздушна защита на западното крайбрежие са появи огромна " дупка " и ЗСУ не пропусна опцията да се възползва от нея. В ранните часове на сряда от няколко украински самолета са изстреля.и до 10 ракети " Storm Shadow ", всяка от които носи бойна глава с половин звук експлозив.
Въпреки че след това съветското министерство на защитата разтръби, че цели седем ракети от този вид са били свалени, други три доближават местоназначението си. И настава същински пъкъл. Корабът и подводницата намиращи се в сухия док се възпламеняват като сухи съчки, пламъците не могат да бъдат потушени в продължение на часове, умират най-малко двама моряци, а до 40 други са ранени.
В резултат на детонациите забележимите надстройки на кораба " Минск " безусловно рухват в трюма му и той сега повече прилича на сплескана консервна кутия. Не по-добро е и положението на подводницата. Тя от известно време е покрита със особено гумено покритие, което би трябвало да я прави невидима за радарите когато е под вода. Именно то, обаче, се възпламенява елементарно и гори с висока температура, вследствие на което модерната подводница за 300 милиона $ е съвсем напълно изпепелена. Няколко часа по-късно последваха публични заявки от страна на Москва, че " Минск " и подводницата в най-скоро време ще бъдат изцяло възобновени и върнати в строя, само че май към този момент никой не има вяра в тях.
И по този начин, какви са следствията от неочакваната нощна украинска офанзива против града-пристанище считан от мнозина за святая-святих на съветския империализъм в региона на Черно море? Преди всичко това е още едно съкращаване на флота на Путин – при започване на войната той разполагаше с 30 огромни бойни кораба, а в този момент към този момент техният брой е единствено 24. Също по този начин не трябва да се подценява фактът, че тази численост няма по какъв начин да бъде попълнена и дори увеличена, тъй като Турция, в цялостно сходство с конвенцията от Монтрьо, затвори проливите за военни кораби още в първите дни на експлоадирането на войната. А овъглените кораби бяха не просто огромни, те изпълняваха и характерни функционалности. Подводницата, да вземем за пример, постоянно изстрелваше ракети по украинските градове и най-вероятно щеше да прави същото и тази зима, когато украинските електроцентрали още веднъж ще станат предпочитани цели за Москва. Корабът " Минск ", пък, доста постоянно превозваше по море точно тези ракети. Освен това цената му щеше да се усили доста при положение на възможна обсада на Крим по суша от страна на ЗСУ, когато тежестта на снабдяването на полуострова ще се трансферира главно на морските връзки.
И тъй-като бедата в никакъв случай не идва сама, в последна сметка ще се окаже, че с изключение на двата кораба руснаците губят за неопределен срок и най-голямата си ремонтна база в региона на Черно море, освен това не е известно дали не са потърпевши и скъпоструващите немски поддържащи уреди (като ремонтните кранове, например), които в изискванията не ембарго на практика е невероятно да бъдат сменени. Още по неприятно от в този момент насетне ще бъде чувството, че ловецът към този момент не е ловджия а плячка. Руските плавателни съдове към този момент не са в сигурност в пристанищата, а в намерено море ги причакват дронове. Само тази седмица украинските безпилотни апарати към този момент потопиха един дребен катер и нанесоха повреди на два патрулни кораба на агресора.
А какво ще се случи през идната? Ами през по-следващата? Май най-после в действителност в Черно море ще плуват единствено яхти и платноходки.
През 2016 година някогашният ни към този момент министър председател Бойко Борисов стимулира отхвърли си България да взе участие в общ флот с Турция, Украйна и Румъния против възходящата опасност от страна на Русия по този начин: " Искам в Черно море платноходи, яхти, туристи по плажовете, а не да се разхождат фрегати. " Седем години по-късно господин Борисов е към този момент единствено един от от многото ни екс министър-председатели, войната в Украйна обаче е кошмарна реалност, румънският президент Йоханис, към когато бяха адресирани тези думи, е към момента настоящ, а Русия трайно се пробва да се настани в нашите териториални води. Желанието на господин Борисов, обаче, е на път да се сбъдне, въпреки и по много чудноват метод, тъй като ЗСУ (украинските въоръжени сили) настойчиво и методично са се заели да унищожават до неотдавна страховития съветски черноморски флот. Ако не престават да поразяват задачите си толкоз сполучливо колкото го вършат досега, то нищо чудно след време в разположение на адмиралите на Путин в Черно море в действителност да са останали единствено яхти и платноходки.
Страховитият ракетен удар на ЗСУ против основната съветска военноморска база Севастопол е неоспорим победител в категорията " събитие на седмицата ". В нея имаше още две номинации – визитата на Ким Чен Ун в Русия и освобождението на село Андреевка от ЗСУ. Първото изначално изглеждаше като главен любимец, само че бързо загуби преднината си в дребните часове в сряда, когато нощното небе над севастополския залив бе огряно от пожарите в кораборемонтния цех. Второто е към момента " мъниче ", тъй като е събитие в развиване и се чака след Андреевка в най-скоро време украински байрак да се развее над още четири села южно от Бахмут – Клишчивка, Озарянивка, Курдюмивка и Зеленопиля.
Малкото камъче Андреевка...
За да затворя тематиката с Андреевка съм задължен да кажа още няколко неща за нея, тъй като не чакам, че множеството от вас наблюдават в елементи какво се случва на фронта и по какъв начин всяко настрана събитие въздейства на обстановката като цяло. Андреевка е малко селце, което дружно с гореизброените четири, е ситуирано около жп линия и по този начин естествено се образува мощна фортификационна линия от няколко свързани опорни пункта, самобитни дребни замъци.
Превземането на който и да е от тях основава цепнатина във въпросната отбранителна линия и обуславя по-бързото завладяване и на останалите " замъци ".
Това, от своя страна, неизбежно ще заплаши цялата съветска отбранителна позиция южно от Бахмут и ще сложи многострадалния град под опасност от обкръжаването му от ЗСУ.
Освен оперативно-тактическо, триумфът на украинците при Андреевка има и чисто военно, както и огромно психическо значение. Военното измерение е тежкото проваляне на съветската 72-а обособена мотострелкова бригада, която е била обкръжена и след два дни тежки сражения е била на практика разгромена. Според публично известие публикувано в петък сутринта от ЗСУ, в Андреевка 72-а бригада е изгубила " цялата си пехота, в това число офицерите и военната техника ", а измежду убитите са началникът на разследващата работа и всичките трима командири на батальони.
Интересен е и методът по-който са завършили боевете за руините на несъществуващото към този момент село – украинците са употребявали дрон, с цел да призоват обкръжените руснаци да капитулират. Без много-много да му мислят, преобладаващата част от съветските бойци се доверили на " офертата " и скоро по-късно се предали.
Що се отнася до самата Андреевка, то за нея, както за доста други огромни и дребни обитаеми места в Украйна, най-вероятно към този момент ще се приказва в минало време. Както съобщи незабавно след края на боевете прес-офицерът на 3-та обособена щурмова бригада на ЗСУ Александр Бородин, самото селце „ към този момент не съществува “ и се търси що годе стърчаща сграда над която за непрекъснато да се издигне украинският байрак.
Ким при Путин. И какво от това?
Когато се срещат двама диктатори нормално свободните медии по целия свят се концентрират най-много върху забележимите аспекти на визитата – какво са яли, с какво са били облечени, кой каква поза е заемал, какъв брой защита е имало и какъв е бил тонът на изявленията. Това е по този начин тъй като най-важното – диалозите на четири очи (в наличието на съответните преводачи и стенографи) постоянно остават скрити и обхванати в пелената на мистерията.
Не бе изключение и състоялата се по-рано през седмицата аудиенция на севернокорейския владетел Ким Чен Ун във Владивосток. Путин го посрещна както прилича, а менюто на по царски тържествения обяд включваше такива непривични за небцето на елементарния руснак и севернокореец блюда като пелмени с заряд от камчатски краб, салата от патица с нектарини и смокини, рибна чорба от бял амур и за десерт – алена боровинка с кедрови ядки и сгъстено мляко, както и шербет от облепиха, известна още като ракитник. В мненията си западните малките екрани и преса отделиха задоволително време и място и за метода по който телохранителите на Ким са ревизирали стола на който той ще седи, както и какво тъкмо са споделили двамата по време на тостовете. И дотук. Всичко друго остана зад завесата.
В същина не е нужно да си някакъв необикновен потенциал в интернационалните връзки, с цел да се досетиш защо тъкмо са си бъбрели двамата диктатори. За войната в Украйна, несъмнено! Все отново с изключение на Сирия, Северна Корея е единствената страна в света, която публично призна анексирането на украински територии от Русия през предходната година и в това отношение Путин може да е напълно спокоен. Разговорът, обаче надали е бил политическото рамо, което Пхенян по този начин или другояче дава на Москва при гласуванията в Организация на обединените нации. По скоро полемиките са били за това дали и какъв брой боеприпаси ще е в положение да даде севернокорейският режим на съветските си събратя. А също каква цена е подготвен да заплати Путин за това.
Въоръжената до зъби Корейска Народно-Демократична Република разполага със обилни ресурси от военна техника от руски вид, също така развива лично произвеждане на артилерийски снаряди близо до границата с Китай. Американските публични управляващи, най-малко от есента на предходната година, от време на време настояват, че КНДР постоянно доставя снаряди на закъсалата съветска войска . Към тях преди два дни се причисли и шефът на украинското разузнаване Кирил Буданов, който съобщи, че " към този момент месец и половина Северна Корея доставя Русия с въоръжение ", по-конкретно със 122- и 152-мм снаряди, както и с ракети за реактивни установки за залпов огън " Град " (съвременните " Катюши " ). Засега няма неопровержими доказателства в интерес на тези изказвания, само че предвид на това, че идват от толкоз високо място в съответните държавни структури те в никакъв метод не трябва да се отхвърлят с лека ръка.
По-интересен е сякаш е въпросът не дали Северна Корея е доставила или ще доставя амуниции на руснаците, а по какъв начин това би се отразило това на обстановката на бойното поле. По разнообразни данни единствено през предходната година съветската войска в Украйна е изстреляла сред 10 и 11 милиона снаряда . Годишното произвеждане на артилерийски боеприпаси в РФ се прави оценка на почти 2 милиона броя, което навежда на мисълта, че до неотдавна се е разчитало преди всичко на ресурси насъбрани по времето когато Съюз на съветските социалистически републики беше жив и здрав. И когато те започнаха да се поизчерпват, Путин и Шойгу се видяха принудени да стартират да опипват почвата в някои прилежащи страни. Досега главен задграничен „ спонсор “ им бе Беларус на Лукашенко, от чийто хранилища към фронта отпътуват всеки месец до 10 хиляди тона муниции. Но това си е напряко капка в морето спрямо действителните потребности на близо половин милионната съветска войска в Украйна. Дори и Лукашенко да успее да осъществя амбициозната си стратегия за увеличение на продукцията на снаряди и ракети за реактивни установки, която той, това надали ще промени нещо. Просто тъй като продуктивността ще си остане ниска. Съдете сами – сега верига от 20 предприятия (някои – частни, други – държавни), сглобяват най-вече на ръка (!) сред 10 и 12 хиляди реактивни снаряда на месец. Сега, че тази численост би трябвало да доближи границата от 15 хиляди. В същото време една реактивна установка „ Град “ изстрелва едновременно до 40 такива ракети, а руснаците по последни конкретизирани данни разполагат с до 920 сходни установки в регионите на сраженията. Сами може да си извършите сметката за какъв брой време биха били изконсумирани " подаръците " на Лукашенко даже и цялата продукция да отива на фронта. Предполагам, че сходна е картинката и с класическите артилерийски снаряди.
Севернокорейската помощ надали ще има по-различни параметри и размери. Преди всичко, не трябва да забравяме, че Пхенян е в положение на перманентна замразена война с кръвните си братя на юг, от Сеул. От 1953 година, когато завърши така наречен Корейска война и в миналото единната страна бе съдбовно разрязана на половина по 38-я паралел, светът е непрестанно на нокти да ни би кървавият спор да избухне с нова мощ. Убеден съм, че севернокорейският общоприет щаб доста деликатно следи и най-много проучва спора в Украйна и си прави съответните заключения. А най-важният от тях безспорно е, че една нова война на корейския полуостров надали би била по-различна от тази вилняла през 1950-1953 година и най-вероятно също ще бъде толкоз статична и позиционна. И, несъмнено, в доста връзки ще наподобява на сегашната в Украйна, където снарядите, ракетите и мините в никакъв случай не стигат. Така че, даже Ким да се е съгласил да даде нещичко на Путин, то надали ще надвишава месечната продукция в КНДР, а по-скоро ще бъде единствено някакъв % от нея. Ким Чен Ун може и морално да поддържа Путин в „ битката му с империализма “, само че личният му престол му е по-мил и няма по какъв начин обилно да отвори вратите на складовете си за съветските вагони.
Освен че няма да са в задоволителни количества, севернокорейските боеприпаси е прекомерно евентуално да се окажат и не изключително качествени , Ройтерс, да вземем за пример, напомня, че по време на случая при граничния остров Йонпхьондо през 2010 година артилерията на КНДР изстрелва почти 170 снаряда по южнокорейска територия, от които единствено половината попадат в цели на сушата, до момента в който другите просто " цопват " в морето. При това от тази половина улучили острова. Това всичко приказва за огромни индустриални проблеми в съответните севернокорейски предприятия. Няма по какъв начин тези данни да не са станали известни на руснаците и самият факт, че Путин и Шойгу са подготвени да поемат риска да снабдят войските в Украйна с неособено качествена продукция, демонстрира какъв брой обезверени и притиснати от събитията се усещат те сега. Да не приказваме за унижението на което се подлагат да се молят на глава на страна, за която обичайно се смята, че постоянно е съществувала с помощта на васалната си взаимозависимост от някой „ огромен брат “ – първо Съюз на съветските социалистически републики, а в този момент Китай.
Именно софтуерната взаимозависимост и назадничавост на страните ръководени от диктатори се оказва тяхна безконечна слабост, тяхно проклинание и гробар. Това е и една от главните аргументи съветската войска да търпи проваляне след проваляне в Украйна и да губи войната като цяло. Дори хипотетично да приемем, че Пхенян ще успее да доставя неуместните 1 милион снаряда на месец и по този начин да върне артилерията на агресора до равнищата от предходната година, това отново няма да промени нищо. Руснаците явно не могат да опазват складовете си от ударите си на ЗСУ и по този начин хиляди снаряди се трансформират прахуляк, пепел и пушек надалеч преди да са стигнали бойното поле. Западните оръдия стрелят много по-надалеч и най-много по-точно от съответните съветски мостри, управляемите снаряди " Ескалибур " доставяни на ЗСУ извън са доста по-прецизни от тези на агресора, американските касетъчни муниции имат доста по-висока успеваемост и степен на проваляне. Най-неприятен за войските на Москва е очевидният дисбаланс при високотехнологичните " играчки " – разследващите дронове и радарите за контрабатарейна битка. Последните напряко се трансфораха в камшик божи за нашествениците, тъй като разрешават на ЗСУ да открива незабавно местоположението на съветските батареи и да насочва огъня си към тях. Руснаците също имат свои радари за разкриване на вражеска артилерия наречени картинно „ Зоопарк “, само че те бързо станаха предпочитани цели за ЗСУ и към средата на юли към този момент са.
По-лошото в тази ситуация е, че те съдържат огромен брой вносни детайли, които поради ембаргото е съвсем невероятно да се доставят, което значи че при сегашните условия Русия няма по какъв начин да прави производството им в нужните размери. Пхенян може и да се трансформира в непрекъснат доставчик на съветската войска с боеприпаси, само че няма по какъв начин да й доставя високи технологии, а точно те играят основна роля на бойното поле сега.
Реквием за един флот
Посещението на Ким Чен Ун не беше още завършило, когато основната съветска военноморска база в Черно море я сполетя неочакван и напряко унищожителен удар. Случилото се провокира у мнозина асоциации с неочакваното нахлуване на Япония против американското военно пристанище Пърл Харбър на 7 декември 1941 година, което дефинитивно трансформира Втората Световна Война в световен спор. И въпреки, че във връзка с материалните вреди и човешки загуби двете офанзиви са несъпоставими, то морално психологическият резултат от тях и най-много възприятието за изтощение и тотално оскърбление е подобен.
Прекият резултат от нападението евентуално ви е прочут – в сухия док на кораборемонтния цех са улучени и най-вероятно съдбовно развалени транспортният транспортен съд " Минск " и модерната подводница " Ростов на Дон ". Затова ще обърна вашето внимание върху някои аспекти, елементи и причинно-следствени връзки.
Преди всичко би трябвало да се има поради, че случилото се в ранните часове на сряда, 13 септември, никога не е резултат на някакво щастливо стичане на събитията, а деликатно планувана и системно реализирана интервенция. От доста месеци насам украинците нападат с рояци дронове всевъзможни военни обекти в Крим и към този момент знаят и " кътните зъби " на съветската противовъздушна защита (ПВО) там. Известни са вероятните позиции, които заемат, местоположенията на радарите и най-много времето за реакция на съветските екипажи и тяхното управление. Освен това ЗСУ непрекъснато сменят маршрутите на изстрелваните безпилотници, освен това постоянно ги съчетават и с ракети, а от време на време и с морски дронове. Напълно разумно бе по този начин насъбраният опит в даден миг да даде своите плодове.
Твърде евентуално е от вашето внимание да са убегнали и други два подготвителни стадия на опустошителната офанзива. Първият бе плавното доближаване на ЗСУ към западния бряг на Крим. Докато при започване на нашествието агресорите съвсем се бяха доближили до Одеса, то след това претърпяха цяла поредност от неприятни " случки " и те бяха последователно отблъснати обратно. Първо бе потънал основният им военен транспортен съд, крайцерът " Москва " , след това бяха принудени да изтеглят остров Змейни намиращ се единствено на 40 км от делтата на Дунав, а в понеделник стана известно, че украинците са открили надзор върху газодобивните платформи известни като " кулите на Бойко ". Тези четири уреди, нелегално присвоени от руснаците по време на окупацията на Крим през 2014 година до неотдавна им служеха като самобитни разследващи предни постове и дори бяха разположили радиолокационни станции на тях. Сега към този момент от това преимущество ще се възползват ЗСУ, които с изключение на средства за наблюдаване ще могат да складират там боеприпаси, а също да употребяват платформите като хеликоптерни площадки. И най-важното – от тук насетне Киев ще има своя непрекъсната, въпреки и не доста устойчива база безусловно пред западния бряг на Крим.
Другият предварителен стадий на удара на ЗСУ акцентираше оптимално върху елиминирането на съветското Противовъздушна отбрана в Крим. Въпреки, че продължение на месеци украинците нападнаха съветските системи за противовъздушна защита, първият важен триумф в това отношение бе реализиран едвам на 24 август, когато вследствие на акуратен удар с ракета „ Нептун “ бе взривен цялостен съветски комплекс С-400, чиято пазарна стойност се пресмята докъм умопомрачителните 1.2 милиарда щатски $.
Този извънреден триумф на ЗСУ бе дублиран в четвъртък, 14 септември, единствено ден след сполучливата офанзива против Севастопол. Отново бе гръмнат цялостен комплекс С-400 и още веднъж на западния бряг на Крим, само че този път малко по на юг, в региона на Евпатория. Интересен е и методът по който всичко това е било осъществено на процедура. Първо украинците са блъснали с дронове радарите, като по този метод са ослепили съветското Противовъздушна отбрана, а по-късно е последвал и ударът с следващата ракета „ Нептун “ . В резултат на него освен са извадени от строя част от пусковите установки, само че е изумен и камионът в който се намирал мобилният пункт за ръководство, а всички офицери и впрочем специалисти са починали на място.
Неизбежно вследствие на тези попадения, в съветската противовъздушна защита на западното крайбрежие са появи огромна " дупка " и ЗСУ не пропусна опцията да се възползва от нея. В ранните часове на сряда от няколко украински самолета са изстреля.и до 10 ракети " Storm Shadow ", всяка от които носи бойна глава с половин звук експлозив.
Въпреки че след това съветското министерство на защитата разтръби, че цели седем ракети от този вид са били свалени, други три доближават местоназначението си. И настава същински пъкъл. Корабът и подводницата намиращи се в сухия док се възпламеняват като сухи съчки, пламъците не могат да бъдат потушени в продължение на часове, умират най-малко двама моряци, а до 40 други са ранени.
В резултат на детонациите забележимите надстройки на кораба " Минск " безусловно рухват в трюма му и той сега повече прилича на сплескана консервна кутия. Не по-добро е и положението на подводницата. Тя от известно време е покрита със особено гумено покритие, което би трябвало да я прави невидима за радарите когато е под вода. Именно то, обаче, се възпламенява елементарно и гори с висока температура, вследствие на което модерната подводница за 300 милиона $ е съвсем напълно изпепелена. Няколко часа по-късно последваха публични заявки от страна на Москва, че " Минск " и подводницата в най-скоро време ще бъдат изцяло възобновени и върнати в строя, само че май към този момент никой не има вяра в тях.
И по този начин, какви са следствията от неочакваната нощна украинска офанзива против града-пристанище считан от мнозина за святая-святих на съветския империализъм в региона на Черно море? Преди всичко това е още едно съкращаване на флота на Путин – при започване на войната той разполагаше с 30 огромни бойни кораба, а в този момент към този момент техният брой е единствено 24. Също по този начин не трябва да се подценява фактът, че тази численост няма по какъв начин да бъде попълнена и дори увеличена, тъй като Турция, в цялостно сходство с конвенцията от Монтрьо, затвори проливите за военни кораби още в първите дни на експлоадирането на войната. А овъглените кораби бяха не просто огромни, те изпълняваха и характерни функционалности. Подводницата, да вземем за пример, постоянно изстрелваше ракети по украинските градове и най-вероятно щеше да прави същото и тази зима, когато украинските електроцентрали още веднъж ще станат предпочитани цели за Москва. Корабът " Минск ", пък, доста постоянно превозваше по море точно тези ракети. Освен това цената му щеше да се усили доста при положение на възможна обсада на Крим по суша от страна на ЗСУ, когато тежестта на снабдяването на полуострова ще се трансферира главно на морските връзки.
И тъй-като бедата в никакъв случай не идва сама, в последна сметка ще се окаже, че с изключение на двата кораба руснаците губят за неопределен срок и най-голямата си ремонтна база в региона на Черно море, освен това не е известно дали не са потърпевши и скъпоструващите немски поддържащи уреди (като ремонтните кранове, например), които в изискванията не ембарго на практика е невероятно да бъдат сменени. Още по неприятно от в този момент насетне ще бъде чувството, че ловецът към този момент не е ловджия а плячка. Руските плавателни съдове към този момент не са в сигурност в пристанищата, а в намерено море ги причакват дронове. Само тази седмица украинските безпилотни апарати към този момент потопиха един дребен катер и нанесоха повреди на два патрулни кораба на агресора.
А какво ще се случи през идната? Ами през по-следващата? Май най-после в действителност в Черно море ще плуват единствено яхти и платноходки.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ