За първи път въздухът в София се изследва за още едно опасно вещество
За първи път въздухът в София се изследва за съществуване на рисковото за здравето вещество - Black carbon
Това са микроскопични сажди, които са носители на канцерогенни съединения като бензопирен (той е и измежду причинителите на рак на белите дробове и на кожата). Досега в проучвания за качеството на въздуха в България това вещество не е било проучвано заради липса на нужната инсталация. Това е допустимо неотдавна с уреда аеталометър, закупен със средства от Фонд "Научни проучвания " на Министерството на образованието и науката (МОН), отбелязва.
Вече са регистрирани стойности от 1.9 микрограма на куб.м, а в някои дни даже 6-7 мкг Black carbon във фините прахови частици с размер 2.5 микрона (ФПЧ-2.5) в проби на въздуха, взети в двора на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) в регион "Младост ".
Засега не са избрани възможни правила на концентрацията на това вещество, защото към момента се изследват взаимовръзките му с други замърсители и с метеорологичните условия, изясни доц.д-р инж. Елена Христова, началник на бранш "Радиометрични измервания и химия на преваляванията " на Национален институт по метеорология и хидрология.
Кои са източниците на замърсяване на въздуха с Black carbon
"Частичките Black carbon във ФПЧ-2.5 идват най-вече от неизправни мотори (по-често дизелови с ненапълно изгаряне на горивото) на камиони и коли, а през зимата и от отоплението с разнообразни горива. Тези частички са порести, с огромна дейна повърхнина, върху която се захващат органични субстанции, някои много рискови, даже канцерогенни за хората като бензопирен. Бензопиренът не би трябвало да надвишава 1 нанограм на година. През зимните месеци средноденонощните му стойности са много високи в София ", разясни доцент Христова.
Защо проучване на въздуха в София от 2019 година не записва Black carbon
В интервала от януари 2019 година до февруари 2020 година доцент Христова изследва източниците на ФПЧ-10 във въздуха на София. Поръчката е по искане на Столичната община, само че е финансирана от МОН. Резултатите от проучването показаха, че главен замърсител не е автомобилният трафик, а разпрашаването от така наречен кални петна по улиците - 25%. Едва на пето място с принос от 9% се оказаха колите.
На тази база тогава Столичната община усили средствата и кратността на миенето на улици в бюджетите за 2021 година и 2022 година Ограничаването на колите с по-нисък екостандарт в центъра на София в дни с нараснало замърсяване на въздуха обаче не бе приложено като мярка за възстановяване на качеството на атмосферния въздух. Общината възнамерява да го вкара в края на тази година или през идната.
Ниският дял на автомобилния трафик в замърсяването на въздуха в това проучване (2019-2020 г.), поръчано от кмета Йорданка Фандъкова, се изяснява точно с неналичието на инсталация за разкриване във въздуха на Black carbon. "Нямахме апаратурата, с която разполагаме в този момент. За апарат за разкриване на Black carbon трябваше в допълнение финансиране и лиши време да се сдобием с него ", изясни Христова. Става дума за апарат аеталометър, с който в този момент се работи в Национален институт по метеорология и хидрология, и проучването ще продължи до 2023, с цел да натрупа задоволително данни.
*На фотографията: Доц. Елена Христова с устройство за взимане на проби от въздуха в Национален институт по метеорология и хидрология в кв. "Младост 1 "
Това са микроскопични сажди, които са носители на канцерогенни съединения като бензопирен (той е и измежду причинителите на рак на белите дробове и на кожата). Досега в проучвания за качеството на въздуха в България това вещество не е било проучвано заради липса на нужната инсталация. Това е допустимо неотдавна с уреда аеталометър, закупен със средства от Фонд "Научни проучвания " на Министерството на образованието и науката (МОН), отбелязва.
Вече са регистрирани стойности от 1.9 микрограма на куб.м, а в някои дни даже 6-7 мкг Black carbon във фините прахови частици с размер 2.5 микрона (ФПЧ-2.5) в проби на въздуха, взети в двора на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) в регион "Младост ".
Засега не са избрани възможни правила на концентрацията на това вещество, защото към момента се изследват взаимовръзките му с други замърсители и с метеорологичните условия, изясни доц.д-р инж. Елена Христова, началник на бранш "Радиометрични измервания и химия на преваляванията " на Национален институт по метеорология и хидрология.
Кои са източниците на замърсяване на въздуха с Black carbon
"Частичките Black carbon във ФПЧ-2.5 идват най-вече от неизправни мотори (по-често дизелови с ненапълно изгаряне на горивото) на камиони и коли, а през зимата и от отоплението с разнообразни горива. Тези частички са порести, с огромна дейна повърхнина, върху която се захващат органични субстанции, някои много рискови, даже канцерогенни за хората като бензопирен. Бензопиренът не би трябвало да надвишава 1 нанограм на година. През зимните месеци средноденонощните му стойности са много високи в София ", разясни доцент Христова.
Защо проучване на въздуха в София от 2019 година не записва Black carbon
В интервала от януари 2019 година до февруари 2020 година доцент Христова изследва източниците на ФПЧ-10 във въздуха на София. Поръчката е по искане на Столичната община, само че е финансирана от МОН. Резултатите от проучването показаха, че главен замърсител не е автомобилният трафик, а разпрашаването от така наречен кални петна по улиците - 25%. Едва на пето място с принос от 9% се оказаха колите.
На тази база тогава Столичната община усили средствата и кратността на миенето на улици в бюджетите за 2021 година и 2022 година Ограничаването на колите с по-нисък екостандарт в центъра на София в дни с нараснало замърсяване на въздуха обаче не бе приложено като мярка за възстановяване на качеството на атмосферния въздух. Общината възнамерява да го вкара в края на тази година или през идната.
Ниският дял на автомобилния трафик в замърсяването на въздуха в това проучване (2019-2020 г.), поръчано от кмета Йорданка Фандъкова, се изяснява точно с неналичието на инсталация за разкриване във въздуха на Black carbon. "Нямахме апаратурата, с която разполагаме в този момент. За апарат за разкриване на Black carbon трябваше в допълнение финансиране и лиши време да се сдобием с него ", изясни Христова. Става дума за апарат аеталометър, с който в този момент се работи в Национален институт по метеорология и хидрология, и проучването ще продължи до 2023, с цел да натрупа задоволително данни.
*На фотографията: Доц. Елена Христова с устройство за взимане на проби от въздуха в Национален институт по метеорология и хидрология в кв. "Младост 1 "
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ