Фенолите в българската бира са средно 1 милиграм на литър
За първи път в България взаимен екип учени от Център по Биология на Храните, Софийския Университет и Българска академия на науките организираха проучване за наличието на фенолни съединения в известни марки питие. Изследователите са определили посредством високоефективната течна хроматография (HPLC - PDA) количеството на най-важните фенолни киселини в бирата, създавана от водещи български пивопроизводители. Интересът към сходни изследвания през последните години нараства, защото фенолните съединения са най-мощните антиоксиданти.
Проучването потвърждава за следващ път, че пивото е един от главните източници на елементарно усвоими от организма феноли. За първи път са характеризирани количествата фенолни киселини, съдържащи се в осем от най-предпочитаните у нас марки бира, което е от значително значение за сектора, консуматорите и експертите по хранене и диетика.
Най-често разпознатите феноли в бирата са ваниловата, феруловата и 4-хидрооксифенилацетната киселина. По-рядко е открито съществуването на пара-кумарова, кафеена, синапова, галова, канелена киселини и други Най-важно значение за индивида има феруловата киселина.
Установени са основни вариации във връзка с наличието на другите феноли в обособените марки питие. Например, минималното наличие на ванилова киселина е 0.456 милиграма/литър, а оптималното е десетократно по-високо – 4.356. Усреднено, множеството съединения се съдържат в диапазона към 1 мг/литър. Някои от фенолите, като ферулова и ванилова киселина, се откриват във всички марки бира. Други субстанции, да вземем за пример кафеената и синаповата, се срещат по-рядко. Различията са разследване на употребяваните първични материали и технологии на произвеждане.
Фенолните киселини са значими детайли на здравословния хранителен режим. В напитките те се намират в разтворено и нормализирано положение. Доказано е, че потреблението на артикули с високо наличие и лесна усвояемост на феноли и полифеноли понижава доста риска от редица болести. След кафето и някои плодове и зеленчуци, пивото и виновността имат най-вече фенолни съединения. Не на последно място количеството и биохимичния набор на фенолните съединения са виновни за стабилността на напитките – артикули на ферментацията.
Научните изследвания демонстрират, че при еквивалентни количества, от пивото човешкия организъм извлича доста повече феноли, спрямо останалите храни. Допълнително здравословните резултати се ускоряват от ниското алкохолно наличие на бирата, наличието на витамини от В групата, минерали и елементарно усвоими хранителни детайли - пептиди и въглехидрати.
Основен източник на фенолите в пивото са суровините от растителен генезис. Комбинацията от разнообразни сортове пивоварен ечемик, хмел, царевица и пшеница основава лични съчетания. Допълнително въздействие оказват технологиите на малцуване, варене, ферментация и предпазване на пивото. При производството своя отпечатък върху наличието на феноли оставя и типът на дрождите. В последна сметка всеки бранд бира има неповторима настройка от фенолни съединения, определящи характерността на съответната марка. Това важи и за безалкохолните бири.
Освен за здравето на хората, фенолите образуват усета, аромата и цветовата палитра на напитката. Оптималното им комбиниране дефинира характерните характерности и обособена характерност на другите марки питие, което е главен детайл в тактиките на всички производители. Това предлага на потребителите опция за избор и обуславя действителна конкуренция на пазара.
Научната разработка на екипа български учени още веднъж удостоверява, че общото количество антиоксиданти в бирата зависи от типа й - т.е. от суровините и индустриалния развой. Не бива да се не помни обаче, че цялостният набор детайли, които са жизненоважни за здравето, не може да бъде набавен от един-единствен източник. Поради тази причина пивото постоянно би трябвало да се употребява умерено, като част от уравновесения хранителен режим.
