За пълноценното живеене, споделено от професора по психология Михай Чиксентмихай

За пълноценното живеене, споделено от професора по логика на психиката Михай Чиксентмихай (1934 - 2021), придобил международна известност с проучванията си върху „ положението на поток “. Така той отбелязва оптималното прекарване на цялостна централизация и отдаденост на съответната активност, в което човек осъществя най-пълно своя капацитет. 

Подобряване на опита

Каква е повода, макар невижданите чудеса на напредъка, да сме като че ли по-безпомощни от своите не по този начин облагодетелствани предшественици? Отговорът е сякаш явен: въпреки човечеството като цяло да е нараснало материалната си мощност хилядократно, то не е осъществило значителен прогрес в подобряването на наличието на своя опит.

Няма различен излаз от това рисково състояние, с изключение на всеки да поеме живота си в свои ръце. Щом публичните полезности и институциите към този момент не обезпечават тогавашната опорна рамка, постанова се всеки да употребява каквито средства са му налични, с цел да си сътвори логичен и удовлетворяващ живот. Един от най-важните начини за реализирането на това начинание обезпечава логиката на психиката. До този миг главният принос на тази млада просвета е откритието, че събитията от предишното могат да хвърлят светлина върху актуалното държание. Тя ни оказа помощ да осъзнаем, че ирационалността при възрастните е постоянно последица от фрустрации в детството. Но има и различен метод, по който можем да се възползваме от логиката на психиката. А точно, като потърсим чрез нея отговор на въпроса: Какво можем ние, такива, каквито сме, с всичките си задръжки и потискани мисли и страсти, да създадем, с цел да подобрим бъдещето си?

За да превъзмогне тревогата и депресиите, съпътстващи актуалния живот, всеки един от нас би трябвало да си извоюва самостоятелност от обществената среда до степен, в която към този момент не реагира извънредно на нейните награди и наказания. За да реализира сходна автономност, човек би трябвало да се научи самичък да си обезпечава награди. Да развие способността да намира приятност и цел без значение от външните условия. Това предизвикателство е по едно и също време по-лесно и по-трудно, в сравнение с наподобява: по-лесно, тъй като опцията да се реализира това е напълно в ръцете на всеки; мъчно, тъй като се изискват дисциплинираност и твърдоглавие, които са релативно рядко срещани качества във всяка една ера и може би изключително в днешната. А на първо място друго постигането на надзор върху опита изисква фрапантна смяна във усещанията за значимо и маловажно.

Ние раснем с убеждението, че най-значимото в живота ни следва. Родителите учат децата си, че в случай че усвоят положителни привички в този момент, като възрастни ще живеят по-добре. Учителите твърдят учениците, че скучните уроци ще са им от изгода по-късно, когато си търсят работа. Заместник-директорът на компанията поучава новите чиновници да имат самообладание и да работят интензивно, тъй като един ден ще бъдат нараснали и ще вземат участие в управлението на компанията. В края на дългата битка за покачвания ни чакат златните години на пенсията. „ Ние постоянно се готвим да живеем – споделил е Ралф Уолдо Емерсън, – само че в никакъв случай не живеем. “ Или както бедната Франсез научава в онази приказка, самун със сладко ще се яде все на следващия ден, само че в никакъв случай през днешния ден.

Разбира се, отлагането на удовлетворението е в известна степен неизбежно. Както Фройд и доста други преди и след него са отбелязвали, цивилизацията се гради върху потискането на самостоятелните стремежи. Би било невероятно да се поддържа какъвто и да било обществен ред и комплицирано разделяне на труда, в случай че членовете на обществото не биват принудени да възприемат изискваните от културата привички и умения, без значение дали това им харесва или не. Социализацията, или трансформацията на човешкото създание в персона, функционираща сполучливо в границите на съответна обществена система, не може да бъде избегната. Същността на социализацията е да се създадат хората подвластни от обществения надзор, да бъдат обусловени по този начин, че да реагират предсказуемо на премиите и наказванията. Най-висшето равнище на социализацията бива достигнато, когато хората се разпознават със обществения ред до такава степен, че за тях е немислимо да нарушат кое да е от неговите правила.

За да ни накара да работим за неговите цели, обществото разчита на поддръжката на мощни съдружници: нашите биологични потребности и генетичната ни причинност. Всичките лостове за обществен надзор да вземем за пример са учредени на провокация към инстинкта за оцеляване. Хората в една заробена страна се подчиняват на завоевателите си, тъй като желаят да продължат да живеят. До напълно скоро законите в даже най-цивилизованите народи (като Великобритания) бяха налагани под боязън от пердах с пръчки и камшици, осакатяване или гибел.

Когато не разчитат на болката, обществените системи употребяват като тласък за разбиране на нормите удоволствието. Обещанието за „ положителния живот “ като премия за дългите години, прекарани в труд и съблюдаване на законите, има своето съображение в кодираните в гените ни копнежи. На процедура всяко предпочитание, станало част от човешката природа – от половите до нападателните импулси и от копнежа за сигурност до откритостта към смяна, – е било експлоатирано като средство за обществен надзор от политици, духовници, корпорации и рекламни компании. Важно е да се осъзнае, че търсенето на наслаждение е рефлексен отговор, заложен в гените ни за запазване на типа, не за персонална полза. Удоволствието, което изпитваме при хранене, е сполучлив метод да се обезпечи потребността на тялото от хранителни субстанции. Удоволствието от половия акт има също практическа цел: чрез него гените програмират тялото да се възпроизведе и по този начин да обезпечи предаването на гените. Когато мъжът бъде физически притеглен от жена (или обратното), той нормално смята – ако изобщо се замисли за това, – че неговото предпочитание е израз на личните му ползи, резултат от личните му планове. В реалност най-често ползата му просто бива манипулиран от невидимия генетичен код, който следва своите лични проекти. Щом половото привличане е инстикт, учреден на чисто физически реакции, съзнателните проекти на индивида евентуално играят напълно незначителна роля. Няма нищо неправилно в това да следваме генетичните стратегии и да се отдаваме на произлизащите от тях удоволствия, в случай че ги одобряваме като такива, каквито фактически са, и в случай че ги държим под надзор, когато е належащо да реализираме други цели, които сме определили като предпочитани.

Проблемът е, че в последно време стана фешън да одобряваме това, което усещаме в себе си, за същинския глас на природата. Инстинктът е единственият престиж, на който мнозина се доверяват през днешния ден. Щом нещо е прелестно, щом е естествено и непринудено, тогава то би трябвало да е и вярно. Но когато следваме генетичните и обществените указания, без да ги слагаме под въпрос, ние се отхвърляме от контрола върху съзнанието си и се оставяме на произвола на слепите сили. Човек, който не може да устои на храна и алкохол или непрекъснато мисли за секс, не разполага със свободата да ръководи личната си психологична сила.

„ Либералният “ мироглед за човешката природа, който приема и поддържа всеки инстинкт или подтик просто тъй като се е показал, има прекомерно реакционни последствия. До огромна степен този актуален „ натурализъм “ се оказва просто вариация на положителния остарял предразсъдък: хората се усещат свободни от отговорност, базирайки се на схващането за своята „ природа “. По природа обаче ние се раждаме невежи. Трябва ли следователно да не учим? При някои хора производството на андрогени е по-високо от нормалното и заради това стават прекомерно нападателни. Означава ли това, че те би трябвало свободно да се отдават на принуждение? Не можем да отхвърляме естествените си дадености, само че несъмнено би трябвало да се опитваме да ги подобряваме.

Подчинението на генетичните стратегии може да стане прекомерно рисково, тъй като ни прави безпомощни. Човек, който не може, когато е належащо, да превъзмогне генетичните указания, е постоянно уязвим. Вместо да взема решение по какъв начин да работи съгласно персоналните си цели, той би трябвало да се помирява с това, което тялото му е било програмирано (за положително или зло) да прави. Човек би трябвало да реализира надзор най-много върху инстинктивните импулси, с цел да придобие здравословна самостоятелност от обществото, тъй като до момента в който реагираме по предсказуем метод на приятните и неприятните тласъци, за другите е елементарно да експлоатират желанията ни за лични цели.

Напълно социализираният човек копнее само за премиите, които близките са решили, че би трябвало да желае – награди, постоянно „ присадени “ към генетично програмираните стремежи. Може да разполага с хиляди благоприятни условия да изпита евентуално удовлетворяващи прекарвания, само че той не им обръща внимание, тъй като желае друго. За него има значение не какво има в сегашния миг, а какво би могъл да получи, в случай че прави каквото другите желаят от него. Роб на обществените механизми за надзор, сходен човек не стопира да се стреми към премия, която, попаднала в ръцете му, постоянно се изпарява. В едно комплицирано общество в процеса на социализиране вземат участие голям брой властови групи, от време на време с видимо несъвместими цели. От една страна, формалните институции, като учебните заведения, църквите и банките, се пробват да ни трансфорат в виновни жители, които интензивно се трудят и икономисват. От друга страна, биваме непрекъснато съблазнявани от търговци, производители и рекламодатели да харчим приходите си за артикули, които ще им обезпечат допустимо най-висока облага. И най-после, ръководената от хазартни босове, сводници и наркопласьори и директно обвързвана с формалните институции подземна система за неразрешени удоволствия ни дава обещание свои награди – лесните развлечения. При изискване че си платим. Посланията им са доста разнообразни, само че резултатът, който реализират, е еднакъв: всъщност те ни вършат подвластни от една обществена система, която експлоатира силата ни за лични цели.