Тялото е физическо отражение на всеки избор, направен от нас през живота ни ♥ Дийпак ЧОПРА
За осъзнаването на истината, че когато мозъкът изпитва удовлетворение, тялото престава да усеща апетит за доста храна, назаем от книгата „ За какво сте гладни “ (изд. Бард).
(Luncheon on the Grass Center Panel,, 1865-66, by Claude Monet)
♥ За какво сте гладни?
В устрема си да превъзмогна трудностите, довели до наднормено тегло, без значение дали става дума за няколко или за доста повече килограми, няма да повторя оня, прочут от десетилетия съвет за здравословно хранене. Съветът е добър. Онова, което той не ни споделя обаче, е по какъв начин да се променим. А в това отношение осъзнатостта е от основно значение, доколкото всички сме възпитани от общоприетите условности да разрушавам телата си по следните способи:
· да ядем неумишлено, без да ни е грижа за наличието на храната.
· да не направляваме апетита си;
· да избираме все по-големи и по-големи порции;
· да използваме храната като прочувствен отдушник, с цел да смекчим напрежението в ежедневието;
· да посягаме към най-бързата храна, която ще ни засити.
Всички тези спънки потеглят от едно място: от мозъка. Тялото е физическо отражение на всеки избор, изработен от нас през живота ни. Познанието е значително, само че следващият добър съвет няма да позволи казуса със здравословното хранене. Решението е в смяната на съзнанието.
Реших да покажа на хората действените механизми на промененото схващане, методите, по които могат да го реализиран и за какво да го създадат. Иначе, и най-хубавият съвет, даже когато води до по-здравословни хранителни привички, все по този начин ще ни остави затворени в лимитираните показа за нашите тела. А да се превърнем в хора, които праволинейно следват нормите за „ вярно “ хранене и в никакъв случай не си разрешават произволи, също не е решение. С смяната в съзнанието обаче всички наши надълбоко насадени, саморазрушителни модели на държание могат елементарно да бъдат преобразени. Няма по какъв начин да контролирате това, което не съзнавате. Ако имате камъче в обувката си, незабавно ще го махнете. Сигналът за болежка неотложно ви споделя, че нещо не е наред. С храненето не е по този начин. Храненето прекомерно рядко изпраща сигнали за болежка и нездравословните последствия постоянно се откриват незабележимо, последователно и ненадейно. За да забележите кое не е наред в ставащото с вас, би трябвало да се сдобиете с ново ниво на схващане. Едва тогава можете да пристъпите към някаква смяна.
Хранене, тегло и апетит
Ако желаете да възстановите идеалното си тегло, имате опция за избор. Можете да преминете на диета или да извършите нещо друго. Тази книга е за това, другото нещо. Спазването на диета следва неправилна мотивация, по тази причина и рядко води до мечтаната цел. Поемате пътя на лишението и на отрицанието на себе си. Всеки ден на диета допуска опълчване на възприятието за апетит и битка за самоконтрол. Можете ли да си визиите по-неудовлетворителен живот?
За да е сполучлив, процесът на загуба на тегло би трябвало да носи чувство за задоволство – това е „ другото нещо “, което работи, когато диетите са се провалили. Ако спрете да откликвате на сигналите на тялото за апетит, импулсът ви да ядете ще се трансформира във ваш другар, а не във зложелател. Ако повярвате, че тялото ви знае от какво се нуждаете, то ще се погрижи за вас и няма да се съпротивлява. Всичко опира до това – до вярното пояснение на посланието, което свързва мозъка и тялото.
От позицията си на доктор, аз съм учтив да проучвам глада в категориите на растежа и спада на избрани хормони. Гладът е едно от най-мощните химични послания на тялото към мозъка. Не би трябвало да усещаме апетит директно след хранене, нито пък дребната следобедна закуска да е обвързвана с потребността от второ и трето похапване. Ако сходни чувства са ви познати обаче – сходно на милиони хора, – то те значат, че възприятието за апетит съществува даже когато липсва нужда от храна.
Ако намирате, че прекалявате с храната, би трябвало да измененията точно това чувство за апетит. Чувството за апетит и подправените позиви за хранене не са еднопосочни с даването на тялото на храната, от която то има потребност. Вашето тяло не е като кола с бензинов контейнер. То е физически израз на хиляди послания към и от мозъка. Актът на хранене е обвързван с вашата себепредстава, наред с вашите привички, с събитията към вас и с паметта ви. Вашият мозък е ключът към загубата на тегло, а когато мозъкът изпитва удовлетворение, тялото престава да усеща апетит за толкоз доста храна.
Подходът ум–тяло ще бъде потребен за вас, тъй като той ви постанова едно-единствено нещо: да се извършите със удовлетворение. Сама по себе си храната не може да ви донесе сходно задоволство. Заситете:
· тялото със здравословна храна;
· сърцето с наслада, съчувствие и любов;
· мозъка с познание;
· духа със успокоение и съзнание.
Подходите ли осъзнато, всички тези неща са вероятни. Пренебрегнете ли ги, те стават все по-непостижими.
Звучи парадоксално, само че с цел да загубите тегло, би трябвало да се усетите запълнени в задоволителна степен. Ако постигнете различен вид задоволеност, храната повече няма да е проблем. Тя не е предопределена да бъде проблем. Храненето е напълно натурален метод да се почувствате щастливи. Преяждането не е. От епохи честваме живота с пиршества и нерядко те, в случай че са сватбени банкети или вечери в чест на нечие пенсиониране, могат да се трансфорат в най-хубавите моменти в живота. Кое дете не засиява от благополучие, когато внесат тортата за рождения му ден? Насладата от храната обаче може да трансформира преяждането в неповторим проблем. Чувството за благополучие, другояче положително за вас, се обръща в нещо доста неприятно. В този точно миг вие се плъзвате по нанадолнището, което свързва храната със щастието:
Нормално хранене – Преяждане – Неконтролируем апетит – Пристрастяване към храната
Нормалното хранене поражда положителни чувства. Преяждането основава прелестно чувство за момента, само че в дълготрайна вероятност води до неприятни резултати. Отстъплението пред неконтролируемия апетит надалеч не поражда положителни чувства – то ви навлича скрупули, възприятие за виновност и фрустрация, които съвсем незабавно ви превземат.
Пристрастяването към храната носи страдалчество, утежнява здравето и е причина за цялостната липса на самоуважение.
Всъщност хлъзгавото надолнище към наднорменото тегло потегля от нещо единствено по себе си положително: естествената берекет на храната. (Не бихте споделили същото за опиатите и алкохола, които може да са токсични, даже човек да не е съществено привързан към тях.) Храната ни поддържа, а когато възприемем несъответствуващи хранителни привички, ние се раздираме сред краткосрочното наслаждение (каквото ни дава вкусната лъжичка сладолед) и дълготрайната болежка (множеството неудобства на затлъстяването с хода на годините).
И по този начин, за какво естественото хранене ви се изплъзва и се трансформира в преяждане? Отговорът е елементарен: заради липса на задоволеност. Започвате да преяждате, защото компенсирате някакъв различен дефицит. Обърна ли се обратно към здравната си процедура от времето, когато бях на към двайсет и няколко, виждам по какъв начин неприятните хранителни привички се промъкнаха и настаниха в живота ми. Прибирах се вкъщи след изтощително дежурство в болничното заведение и се усещах извънредно претрупан, зает със служебните си проблеми. Мислите ми бяха все по този начин обременени с десетки случаи. Състоянието на някои пациенти оставаше рисково. А у дома ме очакваше любяща брачна половинка и домашно приготвена храна. Говорим ли за приема на задоволително калории, самото сядане на вечеря ни подсигурява нарушаване на нормите. Но с цел да забележим скритите проблеми, би трябвало да преценим съответната човешка обстановка. На път за работа спирах до автомата за кафе и вземах пакетирани закуски. Заради недоспиването даже не виждах какво хапвам. В мига, в който прекрачвах прага на вратата вкъщи, към този момент държах в ръка чаша с пиво и някъде в близост постоянно се намираше на половина празен пакет цигари. През 70-те аз бях естествен работещ мъж и следвах навиците, присъщи на всеки различен млад доктор. Намирах, че съм огромен късметлия, задето имам любяща брачна половинка и две красиви деца. Вълчият вкус обаче, с който се нахвърлях върху питателната домашна храна, в допълнение към останалите признаци на храненето в положение на стрес, постави началото на един извънредно неправилен модел. По странна подигравка даже тогава гледах на себе си като на значително информиран и съзнателен.
Повишената осъзнатост стана причина да направя внезапен завой – това решение ви предлагам и в актуалната книга. Без значение какъв брой злоупотребяваме с него, тялото може да възвърне своя баланс. Първото предписание в това отношение е да престанем да се месим в работата на природата. При естествени условия мозъкът управлява глада автоматизирано. Падне ли кръвната ви захар под несъмнено ниво, виновната за регулирането на глада област от мозъка с величина на бадем, наречена „ хипоталамус “, получава обръщение. Когато посланието е за намалена кръвна захар, вашият хипоталамус секретира хормони, които ви карат да изпитвате апетит, а когато сте приели задоволително храна, настава смяна в хормоналния баланс и вие не изпитвате повече апетит. Взаимовръзката сред кръв и мозък е самостойна и по този начин е било в продължение на милион години. Всяко гръбначно животно има хипоталамус и доколкото гладът е от значително значение, в това има смисъл.
При хората обаче гладът е елементарно предразположен на влияние. Случва се прочувственото положение да ни отвори вълчи вкус или да ни направи неспособни да преглътнем и залък самун. Може да се разсеем и да забравим да ядем или пък да бъдем захласнати и по през целия ден да мислим за храна. Неизменно обаче търсим задоволство. Много са нещата, които могат да ви заситят с изключение на храната. Желанието е плод на потребността, а тя удовлетворява напълно първоначални потребности:
Всеки изпитва нужда да се усеща в сигурност и сигурност.
Всеки изпитва потребност да се усеща сит.
Всеки изпитва потребност да се усеща обичан и скъп.
Всеки изпитва потребност да усеща живота си рационален и логичен.
Избрано от: „ За какво сте гладни? “, Дийпак Чопра, изд. „ Бард “, 2014 година
Картини: Claude Monet; заглавна - Luncheon on the Grass, 1866; chinaoilpaintinggallery
