За онези от нас, които помнят първата част на тази

За тези от нас, които помнят първата част на тази история, разказана в Before Sunrise в далечната 1995 година, това е не просто филм, а красива фантазия, която всички сме имали. За тези, които не знаят – първият филм споделя за французойката Селин (Жюли Делпи) и американеца Джеси (Итън Хоук), които се срещат във влака и за една нощ претърпяват същинска огромна обич – спонтанна, красива и луда, каквато би трябвало да бъде любовта. Ние, девойките, още помним този филм и една от нас даже е претърпяла същата такава история. А ти би ли слязла от влака поради мен? Какво се случва после… Втората част на кино лентата Before Sunset се появява девет години по-късно (през 2004 г.) и в нея Селин и Джеси се срещат още веднъж, с цел да останат дружно вечно.

" Преди среднощ " е разумното продължение на тези истории и на тази обич. Не идеална, само че същинска. Селин и Джеси са дружно от 10 години, родители на две красиви близначки, съумели и влюбени. Проблемите им са познати на мнозина – синът на Джеси от първия брак живее надалеч със злобната си майка, Селин се колебае дали да смени работата си за повече пари, само че и с повече взаимни отстъпки, въобще нашите сантиментални герои са нормално семейство на междинна възраст. И измежду прозата на фамилния живот двамата получават като подарък една нощ единствено за себе си – опция да вършат секс сутринта за първи път, откогато имат деца (колко познато на всички родители). " Ако ме срещнеш във влака в този момент, би ли ме заговорил? ", пита Селин, към този момент позакръглена, с оредяла коса и някоя и друга гънка. Джеси се вглежда в нея и единственото, което вижда, е дамата, която е обичал през целия си живот. " А ти би ли слязла от влака поради мен? ", пита той. И отговорът е " Не! ". Защото са минали 20 години и има неща, които просто към този момент не можем да вършим. Но също по този начин има и извънредно доста неща, които сме научили, пораствайки дружно с Джеси и Селин. Много от тези неща ги има във кино лентата – неприятни истини и горчиви самопризнания, само че също по този начин сантиментални истории и обич, която е приела и схванала всички лудости и странности на другия и от това единствено е станала по-силна. Това е един доста персонален филм – може би тъй като актьорите са съсценаристи, и от самото начало имах възприятието, че приказват на мен и с мен, и бях разчувствана и очарована, тъй като всичко по някакъв метод ми е познато и го разбирам изцяло.

Това е един сърдечен филм за мъдростта и очарованието на влюбените на междинна възраст, който може би ще се стори малко досаден на тези, които още чакат своя влак…