Данъчните промени посягат на банковата стабилност и на сигурността на вложителите
за публично разискване на промени в данъчните закони И за ставките по Данък добавена стойност, и за въвеждането на спомагателен световен налог върху облагата на транснационалните компании, и за основаването на тласък за жителите да донасят на приходните органи за съмнения по укриване на налози. Един детайл от тези законови промени обаче остана необмислен, а той може би е най-важният. Става дума за предлаганите измененията в Закона за корпоративно подоходното облагане , които плануват за данъчни цели да не се признават разноските, които банките вършат за обезценки и хранителни запаси, с които покриват риска от финансови загуби от главната си активност - даването на заеми и гаранции.
По мотив на предлагането за въпросната колкото основна, толкоз и скандална смяна, в известието на Министерството на финансите написа следното: " Със законопроекта се предлага смяна, с която се изравнява данъчният режим за финансовите институции и за нефинансовите предприятия, тъй че приходите и разноските от следващи оценки (преоценки и обезценки) на финансови активи и пасиви за данъчни цели да бъдат третирани по еднакъв метод. Предложението цели да се уеднакви режимът на данъчно контролиране на преоценките и обезценките на финансови активи и пасиви на финансовите институции и нефинансовите предприятия. Със законопроекта се предлага смяна, с която се изравнява данъчният режим за финансовите институции и за нефинансовите предприятия, тъй че приходите и разноските от следващи оценки (преоценки и обезценки) на финансови активи и пасиви за данъчни цели да бъдат третирани по еднакъв метод. Предложението цели да се уеднакви режимът на данъчно контролиране на преоценките и обезценките на финансови активи и пасиви на финансовите институции и нефинансовите предприятия ".
Асен Василев не се тормози от рецензиите на ГЕРБ за налозите
Има си ред на връзка
Защо въпросната концепция е скандална? Банките са може би най-регулираната промишленост в света, тъй като работят със спестяванията на жителите и компаниите, които притеглят под формата на депозити и с тях финансират икономическото развиване като кредитират страната жителите и компаниите или влагат в държавни и корпоративни скъпи бумаги. Подобна активност от самото си битие носи непрекъснат риск от загуби от невърнати заеми или проблематична кредитоспособност на заемополучателите. Загубите от този риск се покриват от личния капитал на банките и когато тези загуби превишат капитала, по предписание банката банкрутира, а като банкрутира, вложителите ѝ изцяло или в по-голяма степен губят спестяванията си. Подобни банкрути водят до политически и стопански земетресения, световни рецесии, революции и войни.
За да се минимизират въпросните опасности от банкови загуби, след края на огромната меланхолия се основава система от банкови регулации - известна като базелски стандарти за банков контрол. Тази система е основана на философията и правилата на макропруденциалния контрол, в основата на който е концепцията да се защитят вложителите в банките, като с е подсигурява финансовата сигурност и резистентност на самите банки . За задачата се създават и развиват коефициенти на финансова адекватност, коефициенти на ликвидност. Първите, които са най-важни, се пресмятат като съответствие сред личния капитал и общия размер на риска на активите - най-големите и най-рисковите от които по предписание са заемите. И доколкото непрекъснатите загуби от невръщането и забавянето на заплащанията по немалка част от заемите непрекъснато изяжда част от капитала, той се поддържа с разнообразни финансови буфери и регулативни ограничавания - като да вземем за пример предели за погашение на дивиденти. Важна отбрана против риск от загуби от съществена активност на банките е задължението им да вършат разноски за покриване на евентуалните загуби от заеми под формата на обезценки и от предоставени гаранции под формата на хранителни запаси. Режимът по определянето на тези разноски през десетилетията се развива и трансформира и сега е регламентиран от Международен стандарт за финансова отчетност 9. Но през всичките тези години това са разноски, приети за данъчни цели.
Всъщност страната не губи от тези разноски, тъй като сумите, които са изхарчени и се задържат в банката по покритието на риска на всеки заем, след неговото цялостно и постоянно погасяване се възвръщат (реинтегрират) в приходите на банката и по този метод вземат участие към този момент като доходи, във образуването на облагаемата ѝ облага. И хазната взема полагаемата ѝ се облага от тях.
С препоръчаните промени в Закона за Корпоративното подоходно облагане Министерството на финансите предлага безусловно да срине един от фундаментите на построявания близо едно столетие интернационален модел на макропруденциален контрол. По този метод се основава верижен риск, който стартира от подриване на стабилността на банките, водещ до опасност за сигурността на спестяванията на вложителите, която опасност може да докара до дълбока финансова и икономическа рецесия и до срутване на Валутния ръб. Валутният ръб, който повече от 26 години пази благосъстоянието на българите и който би трябвало и през идващите години да извършва тази своя функционалност, поради ниските вероятности да ни поканят да влезем в Еврозоната.
Връщат 20% Данък добавена стойност за заведенията за хранене
Освен в случай че не потвърдят на Асен Василев, че с 9% изсветляват
Веднага би трябвало да кажем, че описваната дотук концепция за промени в ЗКПО би трябвало да получи мнение от Българска народна банка и от ЕЦБ, доколкото става дума за посягане върху правила на интернационално наложени регулации. Освен това, да не забравяме, че без значение че България не е членка на Еврозоната, тя е част от Банковия съюз на Европейски Съюз, където водещ регулатор е ЕЦБ.
Отново ще отбележим, че въпросните промени в ЗКПО всъщност не са посягане върху облагите на банките, а върху сигурността на спестяванията на техните клиенти - същите тези жители и компании, за които държавното управление обществено заявява своята угриженост.
Освен това от предложенията за промени не излиза наяве, в случай че вероятно бъдат признати, какъв ще е обхватът на новия данъчен режим - единствено върху провизиите и обезценките, които занапред ще се заделят, или върху към този момент заделените и към момента нереинтегрирани. Разликата сред двете стойности е в десетки пъти. В първия случай приказваме за база от няколко стотин милиона, а във втория за няколко милиарда лв.. И в случай че с измененията се имат поради към този момент заделените хранителни запаси и обезценки, това не е ли ретроактивно облагане и до каква степен законно е то? И най-после, в случай че се таксуват разноските за обезценки и хранителни запаси, би трябвало ли при тяхната реинтеграция те още веднъж да се включват в приходите на банките, тъй като тогава ще става дума за двойно облагане, чиято правда е противоречива. Въобще цялостен безпорядък и неконсистентност на това предложение.
На фона на описаната дотук катастрофична концепция за смяна в ЗКПО всички останали хрумвания за промени в данъчните закони са бели ядове. Например предлагането за цялостно въвеждане на плануваният от Г-7 данъчен режим за облагане на транснационалните компании е необичайно, тъй като използването на този режим в цялостният му размер и като правила и като ставки не е наложителен. Трябва ли да сме по-католици от папата и по какъв начин сходно облагане ще се отрази на икономическата интензивност у нас и на бюджетните доходи? Анализ по този въпрос, а той би трябвало да е обстоен и необорим, няма.
Депутатите в спор бухалка ли ще е " донос-бонус "
В последна сметка законопроектът бе признат на първо четене
Запазването на разнообразни ставки по Данък добавена стойност ще докара до повече проблеми за хазната и това се вижда от докладите на Министерството на финансите. А изгодите за жителите са повече от противоречиви.
А за вероятни укрити налози не провокира нищо друго с изключение на саркастични усмивки. Както и облагането на гъбарите и билкарите.
Казано в резюме, препоръчаните промени в данъчните закони основават усещането, че държавното управление под паника се пробва да откри нови огромни приходоизточници , с цел да покрие непрекъснато увеличаващите се, поради личната му политика, бюджетни разноски. И защото подхожда към казуса под паника и без всякаква визия и система, твори ограничения, които имат сериозен унищожителен капацитет.
По мотив на предлагането за въпросната колкото основна, толкоз и скандална смяна, в известието на Министерството на финансите написа следното: " Със законопроекта се предлага смяна, с която се изравнява данъчният режим за финансовите институции и за нефинансовите предприятия, тъй че приходите и разноските от следващи оценки (преоценки и обезценки) на финансови активи и пасиви за данъчни цели да бъдат третирани по еднакъв метод. Предложението цели да се уеднакви режимът на данъчно контролиране на преоценките и обезценките на финансови активи и пасиви на финансовите институции и нефинансовите предприятия. Със законопроекта се предлага смяна, с която се изравнява данъчният режим за финансовите институции и за нефинансовите предприятия, тъй че приходите и разноските от следващи оценки (преоценки и обезценки) на финансови активи и пасиви за данъчни цели да бъдат третирани по еднакъв метод. Предложението цели да се уеднакви режимът на данъчно контролиране на преоценките и обезценките на финансови активи и пасиви на финансовите институции и нефинансовите предприятия ".
Асен Василев не се тормози от рецензиите на ГЕРБ за налозите
Има си ред на връзка
Защо въпросната концепция е скандална? Банките са може би най-регулираната промишленост в света, тъй като работят със спестяванията на жителите и компаниите, които притеглят под формата на депозити и с тях финансират икономическото развиване като кредитират страната жителите и компаниите или влагат в държавни и корпоративни скъпи бумаги. Подобна активност от самото си битие носи непрекъснат риск от загуби от невърнати заеми или проблематична кредитоспособност на заемополучателите. Загубите от този риск се покриват от личния капитал на банките и когато тези загуби превишат капитала, по предписание банката банкрутира, а като банкрутира, вложителите ѝ изцяло или в по-голяма степен губят спестяванията си. Подобни банкрути водят до политически и стопански земетресения, световни рецесии, революции и войни.
За да се минимизират въпросните опасности от банкови загуби, след края на огромната меланхолия се основава система от банкови регулации - известна като базелски стандарти за банков контрол. Тази система е основана на философията и правилата на макропруденциалния контрол, в основата на който е концепцията да се защитят вложителите в банките, като с е подсигурява финансовата сигурност и резистентност на самите банки . За задачата се създават и развиват коефициенти на финансова адекватност, коефициенти на ликвидност. Първите, които са най-важни, се пресмятат като съответствие сред личния капитал и общия размер на риска на активите - най-големите и най-рисковите от които по предписание са заемите. И доколкото непрекъснатите загуби от невръщането и забавянето на заплащанията по немалка част от заемите непрекъснато изяжда част от капитала, той се поддържа с разнообразни финансови буфери и регулативни ограничавания - като да вземем за пример предели за погашение на дивиденти. Важна отбрана против риск от загуби от съществена активност на банките е задължението им да вършат разноски за покриване на евентуалните загуби от заеми под формата на обезценки и от предоставени гаранции под формата на хранителни запаси. Режимът по определянето на тези разноски през десетилетията се развива и трансформира и сега е регламентиран от Международен стандарт за финансова отчетност 9. Но през всичките тези години това са разноски, приети за данъчни цели.
Всъщност страната не губи от тези разноски, тъй като сумите, които са изхарчени и се задържат в банката по покритието на риска на всеки заем, след неговото цялостно и постоянно погасяване се възвръщат (реинтегрират) в приходите на банката и по този метод вземат участие към този момент като доходи, във образуването на облагаемата ѝ облага. И хазната взема полагаемата ѝ се облага от тях.
С препоръчаните промени в Закона за Корпоративното подоходно облагане Министерството на финансите предлага безусловно да срине един от фундаментите на построявания близо едно столетие интернационален модел на макропруденциален контрол. По този метод се основава верижен риск, който стартира от подриване на стабилността на банките, водещ до опасност за сигурността на спестяванията на вложителите, която опасност може да докара до дълбока финансова и икономическа рецесия и до срутване на Валутния ръб. Валутният ръб, който повече от 26 години пази благосъстоянието на българите и който би трябвало и през идващите години да извършва тази своя функционалност, поради ниските вероятности да ни поканят да влезем в Еврозоната.
Връщат 20% Данък добавена стойност за заведенията за хранене
Освен в случай че не потвърдят на Асен Василев, че с 9% изсветляват
Веднага би трябвало да кажем, че описваната дотук концепция за промени в ЗКПО би трябвало да получи мнение от Българска народна банка и от ЕЦБ, доколкото става дума за посягане върху правила на интернационално наложени регулации. Освен това, да не забравяме, че без значение че България не е членка на Еврозоната, тя е част от Банковия съюз на Европейски Съюз, където водещ регулатор е ЕЦБ.
Отново ще отбележим, че въпросните промени в ЗКПО всъщност не са посягане върху облагите на банките, а върху сигурността на спестяванията на техните клиенти - същите тези жители и компании, за които държавното управление обществено заявява своята угриженост.
Освен това от предложенията за промени не излиза наяве, в случай че вероятно бъдат признати, какъв ще е обхватът на новия данъчен режим - единствено върху провизиите и обезценките, които занапред ще се заделят, или върху към този момент заделените и към момента нереинтегрирани. Разликата сред двете стойности е в десетки пъти. В първия случай приказваме за база от няколко стотин милиона, а във втория за няколко милиарда лв.. И в случай че с измененията се имат поради към този момент заделените хранителни запаси и обезценки, това не е ли ретроактивно облагане и до каква степен законно е то? И най-после, в случай че се таксуват разноските за обезценки и хранителни запаси, би трябвало ли при тяхната реинтеграция те още веднъж да се включват в приходите на банките, тъй като тогава ще става дума за двойно облагане, чиято правда е противоречива. Въобще цялостен безпорядък и неконсистентност на това предложение.
На фона на описаната дотук катастрофична концепция за смяна в ЗКПО всички останали хрумвания за промени в данъчните закони са бели ядове. Например предлагането за цялостно въвеждане на плануваният от Г-7 данъчен режим за облагане на транснационалните компании е необичайно, тъй като използването на този режим в цялостният му размер и като правила и като ставки не е наложителен. Трябва ли да сме по-католици от папата и по какъв начин сходно облагане ще се отрази на икономическата интензивност у нас и на бюджетните доходи? Анализ по този въпрос, а той би трябвало да е обстоен и необорим, няма.
Депутатите в спор бухалка ли ще е " донос-бонус "
В последна сметка законопроектът бе признат на първо четене
Запазването на разнообразни ставки по Данък добавена стойност ще докара до повече проблеми за хазната и това се вижда от докладите на Министерството на финансите. А изгодите за жителите са повече от противоречиви.
А за вероятни укрити налози не провокира нищо друго с изключение на саркастични усмивки. Както и облагането на гъбарите и билкарите.
Казано в резюме, препоръчаните промени в данъчните закони основават усещането, че държавното управление под паника се пробва да откри нови огромни приходоизточници , с цел да покрие непрекъснато увеличаващите се, поради личната му политика, бюджетни разноски. И защото подхожда към казуса под паника и без всякаква визия и система, твори ограничения, които имат сериозен унищожителен капацитет.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ