Странните корени на Деня на свети Валентин
За някои Свети Валентин е топъл и благ празник, за други е мотив за горест. Всичко това поради сантименталното въодушевление, цветята и шоколадовите бонбони във формата на сърце. Този ден обаче не всеки път е бил толкоз хубав и розов.
Историците не знаят точния генезис на Деня на свети Валентин. Някои специалисти обаче свързват този празник с античния римски празник на плодородието Луперкалии и със гибелта на трима светци на име Валентин, които били екзекутирани на 14 февруари.
Днес Денят на свети Валентин е прочут като Празник на влюбените, само че малко на брой знаят неговата заплетена история.
Луперкалиите
Съществува необятно публикувано, само че непотвърдено мнение, че празникът произлиза от древноримските езически Луперкалии - празници на изобилието в Древен Рим, отдадени в началото на настойника на вълците Луперк ( " прогонващия вълците " ), чийто фетиш след това се слял с този към господ Фавн и „ Луперк “ станал едно от неговите прозвища. Луперкалиите се чествали сред 13 и 15 февруари. В подножието на Палатинския рид при пещерата Луперкал (където съгласно преданието живяла вълчицата - лат. Lupa, - отгледала Ромул и Рем) жреците, наречени " луперци ", принасяли в жертва кози и кучета. Принасянето на козел означавало молитва за изобилие, а на куче - филтриране.
Оракулът на Александър Македонски
След това кожата на животното се нарязвала на тънки ремъци от жреците в храмовете - било невероятно елементарни хора да се причислят към ритуалите. Но най-забавното започвало след жертвоприношението. Жреците завързали остатъците от кожите като превръзки на бедрата си, вземали нарязаните ремъци и тичали вън от светилището.
Фестивалът Луперкалии в Рим (около 1578–1610). Adam Elsheimer - Christie`s / Public Domain
Хората (предимно жени) към този момент ги чакали на улицата. Жреците на Луперк се втурвали през тълпата, безмилостно бичувайки с ремъците всеки, който им попаднел. Но мнозина римляни съзнателно се стараели да попаднат под ударите - докосването на ремъка на жреца обещавало разцвет и триумф за мъжете и плодовитост за дамите.
Основната задача на Луперкалиите била прогонването на вълците от пасищата и молбите Бог да изпрати поколение както на добитъка, по този начин и на хората. Известно е, че през 276 година пр.н.е. броят на децата в Рим внезапно е намалял. При експлоадирането на епидемии постоянно се раждали заболели или мъртвородени деца. Както оракулът уведомил хората, за изобилие хората трябвало да прибягват до разнообразни мистични ритуали. Това укрепило традициите на Луперкалиите, тъй като, както се считало, една жена съумяла да усъвършенства здравето си след бичуване с жертвена козя кожа.
Защо Моисей е бил с рога?
По време „ вълчето “ тържество и самите жреци се опитвали да се уподобят на диви животни. Много от тях били изцяло голи, което давало тласък на събралите се участници също да захвърлят облеклата и всякакво възпитание. Често в края на Луперкалиите се провеждали всеобщи оргии, за които се считало, че носят силата на господ Луперк. Римските дами хвърляли имената си в огромна урна, а ергените ги вадели и се събирали с тях (което постоянно завършвало с бракове). Въпреки че съгласно някои историци тази част от ритуала била измислена чак през XVIII век.
Луперкалиите през днешния ден наподобяват като див и фрапантен празник, само че в Древен Рим към тях са се отнасяли изцяло търпимо. Има съмнение, че даже известният Марк Антоний е взел участие в честванията на господ Луперк като сановник. Луперкалиите били анулирани през 496 година от папа Геласий I, само че и през днешния ден в европейските страни 14 февруари остава обичан празник. Вярно, честват го малко по-различно.
Свети Валентин
Свети Валентин. Ralph Hammann / Public Domain
Католическата черква признава минимум трима светци с име Валентин, починали страдалчески на или към 14 февруари. В чест на тяхната мъченическа гибел Католическата черква оповестила 14 февруари за Ден на свети Валентин. Съществува мнение, че честването е оповестено точно от Геласий I, откакто отменил дивите Луперкалии.
Почти няма достоверна информация за живота на трите светци с името Валентин. Известно е единствено, че Валентин Римски е бил духовник и е приел мъченичеството по време на преследването на християните през III век. Друг Валентин бил свещеник на Интерамна (сега град Терни, Италия). Той бил екзекутиран поради вярата си на 14 февруари 270 година и заровен покрай Рим. За третия Валентин знаем единствено, че е умрял в Картаген. По-подробни сведения за светите мъченици се появили чак в епохата на Зрялото средновековие (през XI–XIV век), само че и в тях липсвала сантиментална багра.
Златната легенда
Според легендата римският император Клавдий II не можел да събере задоволително бойци за армията си. Тогава решил, че съпругите не пускат мъжете си на война, и забранил на младите мъже да се женят.
Свети Валентин бил врач и просветител на християнството. Той освен се молел за болните, само че и скрито венчавал влюбените макар възбраната на Клавдий. Веднъж пазачът на пандиза се обърнал към него за помощ. Той го помолил да излекува сляпата му щерка Юлия. Свещеникът предписал на момичето мас за очи и споделил тя да пристигна по-късно.
Слуховете за тайните венчавки обаче достигнали до императора и свети Валентин бил хвърлен в пандиза. Знаейки, че скоро ще бъде екзекутиран, Валентин написал предсмъртно писмо до сляпата Юлия с самопризнание в обич и ѝ го предал посредством татко ѝ. Валентин бил екзекутиран същия ден, 14 февруари. Когато момичето отворило бележката, вътре имало шафран и автограф " Твой Валентин ". Джулия взела шафрана в ръцете си и зрението ѝ се върнало по чудноват метод.
Свети Валентин кръщава Света Лусила. Jacopo Bassano / Public Domain
Тази история може да се назова небивалица даже единствено тъй като по времето на свети Валентин (III век) още не е съществувал специфичен ритуал на църковна венчавка при подписване на брак. Освен това християнската вяра в езически Рим е била презряна и преследвана и е малко евентуално император Клавдий да е придавал огромно значение на подобен ритуал.
Други историци считат, че свети Валентин и романтиката се свързали един с различен едвам в края на XIV век и по-специално поради стихотворението на Джефри Чосър „ Птичи парламент “, в което той написа, че птиците стартират да си търсят сътрудник точно в Деня на свети Валентин. По-късно други поети и писатели почнали да популяризират това изказване и да назовават 14 февруари Празник на влюбените. Такива реплики има да вземем за пример в „ Хамлет “ на Шекспир.
Тайната на Философския камък
В Късното средновековие измежду знатните хора царяло извънредно сантиментално въодушевление. Обетите за безконечна обич и изтънченото ухажване на дамата (или джентълмена) на сърцето били съвременно занятие и концепцията за празник, отдаден на всички влюбени, била призната с наслада. Традицията за признание на възприятията пред избраника в Деня на свети Валентин се вкоренила и в последна сметка се популяризирала по целия свят.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Историците не знаят точния генезис на Деня на свети Валентин. Някои специалисти обаче свързват този празник с античния римски празник на плодородието Луперкалии и със гибелта на трима светци на име Валентин, които били екзекутирани на 14 февруари.
Днес Денят на свети Валентин е прочут като Празник на влюбените, само че малко на брой знаят неговата заплетена история.
Луперкалиите
Съществува необятно публикувано, само че непотвърдено мнение, че празникът произлиза от древноримските езически Луперкалии - празници на изобилието в Древен Рим, отдадени в началото на настойника на вълците Луперк ( " прогонващия вълците " ), чийто фетиш след това се слял с този към господ Фавн и „ Луперк “ станал едно от неговите прозвища. Луперкалиите се чествали сред 13 и 15 февруари. В подножието на Палатинския рид при пещерата Луперкал (където съгласно преданието живяла вълчицата - лат. Lupa, - отгледала Ромул и Рем) жреците, наречени " луперци ", принасяли в жертва кози и кучета. Принасянето на козел означавало молитва за изобилие, а на куче - филтриране.
Оракулът на Александър Македонски
След това кожата на животното се нарязвала на тънки ремъци от жреците в храмовете - било невероятно елементарни хора да се причислят към ритуалите. Но най-забавното започвало след жертвоприношението. Жреците завързали остатъците от кожите като превръзки на бедрата си, вземали нарязаните ремъци и тичали вън от светилището.
Фестивалът Луперкалии в Рим (около 1578–1610). Adam Elsheimer - Christie`s / Public Domain
Хората (предимно жени) към този момент ги чакали на улицата. Жреците на Луперк се втурвали през тълпата, безмилостно бичувайки с ремъците всеки, който им попаднел. Но мнозина римляни съзнателно се стараели да попаднат под ударите - докосването на ремъка на жреца обещавало разцвет и триумф за мъжете и плодовитост за дамите.
Основната задача на Луперкалиите била прогонването на вълците от пасищата и молбите Бог да изпрати поколение както на добитъка, по този начин и на хората. Известно е, че през 276 година пр.н.е. броят на децата в Рим внезапно е намалял. При експлоадирането на епидемии постоянно се раждали заболели или мъртвородени деца. Както оракулът уведомил хората, за изобилие хората трябвало да прибягват до разнообразни мистични ритуали. Това укрепило традициите на Луперкалиите, тъй като, както се считало, една жена съумяла да усъвършенства здравето си след бичуване с жертвена козя кожа.
Защо Моисей е бил с рога?
По време „ вълчето “ тържество и самите жреци се опитвали да се уподобят на диви животни. Много от тях били изцяло голи, което давало тласък на събралите се участници също да захвърлят облеклата и всякакво възпитание. Често в края на Луперкалиите се провеждали всеобщи оргии, за които се считало, че носят силата на господ Луперк. Римските дами хвърляли имената си в огромна урна, а ергените ги вадели и се събирали с тях (което постоянно завършвало с бракове). Въпреки че съгласно някои историци тази част от ритуала била измислена чак през XVIII век.
Луперкалиите през днешния ден наподобяват като див и фрапантен празник, само че в Древен Рим към тях са се отнасяли изцяло търпимо. Има съмнение, че даже известният Марк Антоний е взел участие в честванията на господ Луперк като сановник. Луперкалиите били анулирани през 496 година от папа Геласий I, само че и през днешния ден в европейските страни 14 февруари остава обичан празник. Вярно, честват го малко по-различно.
Свети Валентин
Свети Валентин. Ralph Hammann / Public Domain
Католическата черква признава минимум трима светци с име Валентин, починали страдалчески на или към 14 февруари. В чест на тяхната мъченическа гибел Католическата черква оповестила 14 февруари за Ден на свети Валентин. Съществува мнение, че честването е оповестено точно от Геласий I, откакто отменил дивите Луперкалии.
Почти няма достоверна информация за живота на трите светци с името Валентин. Известно е единствено, че Валентин Римски е бил духовник и е приел мъченичеството по време на преследването на християните през III век. Друг Валентин бил свещеник на Интерамна (сега град Терни, Италия). Той бил екзекутиран поради вярата си на 14 февруари 270 година и заровен покрай Рим. За третия Валентин знаем единствено, че е умрял в Картаген. По-подробни сведения за светите мъченици се появили чак в епохата на Зрялото средновековие (през XI–XIV век), само че и в тях липсвала сантиментална багра.
Златната легенда
Според легендата римският император Клавдий II не можел да събере задоволително бойци за армията си. Тогава решил, че съпругите не пускат мъжете си на война, и забранил на младите мъже да се женят.
Свети Валентин бил врач и просветител на християнството. Той освен се молел за болните, само че и скрито венчавал влюбените макар възбраната на Клавдий. Веднъж пазачът на пандиза се обърнал към него за помощ. Той го помолил да излекува сляпата му щерка Юлия. Свещеникът предписал на момичето мас за очи и споделил тя да пристигна по-късно.
Слуховете за тайните венчавки обаче достигнали до императора и свети Валентин бил хвърлен в пандиза. Знаейки, че скоро ще бъде екзекутиран, Валентин написал предсмъртно писмо до сляпата Юлия с самопризнание в обич и ѝ го предал посредством татко ѝ. Валентин бил екзекутиран същия ден, 14 февруари. Когато момичето отворило бележката, вътре имало шафран и автограф " Твой Валентин ". Джулия взела шафрана в ръцете си и зрението ѝ се върнало по чудноват метод.
Свети Валентин кръщава Света Лусила. Jacopo Bassano / Public Domain
Тази история може да се назова небивалица даже единствено тъй като по времето на свети Валентин (III век) още не е съществувал специфичен ритуал на църковна венчавка при подписване на брак. Освен това християнската вяра в езически Рим е била презряна и преследвана и е малко евентуално император Клавдий да е придавал огромно значение на подобен ритуал.
Други историци считат, че свети Валентин и романтиката се свързали един с различен едвам в края на XIV век и по-специално поради стихотворението на Джефри Чосър „ Птичи парламент “, в което той написа, че птиците стартират да си търсят сътрудник точно в Деня на свети Валентин. По-късно други поети и писатели почнали да популяризират това изказване и да назовават 14 февруари Празник на влюбените. Такива реплики има да вземем за пример в „ Хамлет “ на Шекспир.
Тайната на Философския камък
В Късното средновековие измежду знатните хора царяло извънредно сантиментално въодушевление. Обетите за безконечна обич и изтънченото ухажване на дамата (или джентълмена) на сърцето били съвременно занятие и концепцията за празник, отдаден на всички влюбени, била призната с наслада. Традицията за признание на възприятията пред избраника в Деня на свети Валентин се вкоренила и в последна сметка се популяризирала по целия свят.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ