За него казват, че е ексцентричен, избухлив и различен. И

За него споделят, че е екстравагантен, експлозивен и друг. И още, че е шегобиец, само че и неоспорим футболен гений. Ако питате щерка му Любомира, той е най-хубавият татко на света. В изявлението сами ще се убедите в това. Със сигурност той е най-хубавият колоездач измежду футболистите и най-хубавият футболист измежду колоездачите. А в последно време него може да го видите под дърво и камък с колелото – новата му пристрастеност. Срещаме ви със Стойко Сакалиев - някогашният ас на Нефтохимик и ЦСКА. В цялостния му искра – от шегите на футболния терен, досега, в който сбъдва фантазията на умрелия си татко...

-Стойко, липсва ли ти интензивният футбол и успяваш ли да го заместиш като адреналин с колоезденето?
-В момента единствено виждам първокласен футбол. Но ми липсва качествената игра по нашите терени. А за самия себе си – от година и половина не съм играл футбол по простата причина, че откакто играя, получавам болежки в кръста и коляното. А с колоезденето нямам такива болки.

-За някои е изненада, за други даже потрес, само че по какъв начин се възпламени по колоезденето? Мнозина обаче не знаят някои детайлности...
-(смее се). А те са доста значими. На мен този спорт ми е заложен, татко ми, Бог да го елементарни, беше колоездач. И с него доста пъти сме си говорили, когато бях по-малък – колоездене или футбол, колоездене или футбол... Когато се прибрах от Малта, където играх, продължих в аматьорския Черноморец Бургас. Това беше 2014 година. Вече обаче получавах тези болки, за които ви загатнах, и бавно лека се качих на колелото. Много ми подхожда този спорт, само че и има още ужасно доста какво да изучавам.

-Тоест, сбъдваш фантазията на татко ти да станеш колоездач?
-Аз не преставам да я сбъдвам. Ето, и в този момент ми следва съревнование на 22 октомври в Турция. Основното нещо, което желая, е да доближа експертите, и в случай че мога, още следващата година да вземам участие в обиколката на България. Не съм си поставял някакви супер огромни цели, желая просто да вземам участие.

-Въпросът какъв щеше да станеш, в случай че не футболист, очевидно има елементарен отговор?
-Така е, само че и не е тъкмо по този начин, тъй като можех да стана скиор (смее се). Ако бях се родил някъде в планински регион. Майка ми е някогашна състезателка по ски – споделя се Любомилка Кацарева. Има призови места на международни шампионати, както и няколко балкански трофеи. Но по-скоро да, в случай че не бях станал футболист, щях да бъда колоездач.

-В последна сметка футболът елементарно ли надви над колоезденето?
-Още през цялото време татко ми се пробваше да ме подтикне към колоезденето, само че видя, че няма по какъв начин да се получи. Но в никакъв случай не е бил срещу, че играя футбол. Беше благополучен. С него постоянно сме спорели кой спорт е по-хубав и аз постоянно споделях, че е футболът. Сега след години, когато се занимавам с колоездене, видяно огромно, мога да кажа, че този спорт в действителност е неповторимо известен в света. Следя обиколките на огромните страни и виждам защо става въпрос. Колко средства се отделят и в какъв бизнес се е трансформирал. И за жалост не знам за какво в България се дават толкоз малко средства за колоездене.

-Какво в никакъв случай няма да забравиш, което ти споделяше татко ти?
-Когато прохождах във фубола, към момента имаше дублиращи тимове. Играех за подобен тим, само че имах желанието да излизам с мои другари на открито. Един ден татко ми сподели: „ Ако искаш да станеш добър състезател, без значение в какъв спорт, би трябвало да спазваш режим “.

-Това значи ли, че родителите ти са били доста строги с теб? Липсва ли ти баща ти?
-Не са били толкоз неприятни, само че с прилични и естествени диалози се разбирахме. Да ти кажа почтено, липсват ми най към този момент за диалозите, които провеждахме. Но по метода, по който сега се занимавам с колоезденето, имам чувстнвото, че е с мен. Даже, в случай че беше жив, щеше да ме тренира. Той умря на 52 години от тежка болест.

-Каква е задачата ти с тима на Черноморец (Бургас), за който към този момент караш и ти и останалите ти съотборници?
-При нас се състезава Радослав Константинов, много известно име в колоезденето. Основното, което желая е, да разпространяваме още този спорт, да намерим порядъчен спонсор, който да ни помогне. Така ще подкрепи и децата, които са запалени и карат колелета.

-Дойде време и за футбол, въпреки всичко до неотдавна беше футболист. Как ще приключи дербито ЦСКА - Левски?
-Силно се надявам с победа на „ алените “. Едва ли този еднакъв резултат от мача с Пирин ще внесе напрежение. По-скоро ще направи по този начин, че футболистите да бъдат една концепция по-концентрирани във всяка обстановка. Трябва да схванат, че с цел да победиш, би трябвало да вкарваш всяко едно състояние. Това ще им е за урок. Съжалявам, че няма да мога да бъда на стадиона, само че съм на съревнование в Турция.

-По-силен ли е Левски при Делио Роси?
-Откакто смени треньора, Левски играе много по-добре. Това, че вкарва от статични положения, не значи, че тимът не е комплектован добре. Много е хубаво, че Левски стартира да играе по-добре и да има резултати, тъй като по този начин конкуренцията се усилва. И в случай че това се задържи, ЦСКА също е във напредък, в случай че това стане и с Ботев и Локомотив, Лудогорец към този момент ще има сериозна опозиция.

-Имаше ли по-специален метод да се надъхваш преди дерби с Левски?
-При мен вечер, когато лягах преди мача, си представях атмосферата публиката, пресъздадох положения и голове. Изживявах всичко преди мач. Отделен е въпросът дали тъкмо по този начин се е случвало (смее се).

-А след мач по какъв начин беше, да вземем за пример след загуба в дербито?
-Трудно заспивах, имаше безпокойство, будиш се през нощта. Сутринта ставаш посърнал, само че във футбола има загуби, които би трябвало да преодоляваш.

-Имаше едно атрактивно осъществяване против Спартак (Варна), когато един от вас с Христо Янев падна на земята и чукна топката с глава към другия. Забавлявахте ли се тогава, в този момент рядко се виждат такива неща?
-Помня дуела доста добре. Тогава преди мача треньорът на вратарите Стефан Трифонов-Санята ни сподели: „ Ако водим с 4-5 гола, за какво не извършите нещо за публиката “. И ми подсказа този фаул. Ние в действителност поведохме удобно и взехме решение да пробваме нещо забавно. Казах на Христо Янев: „ Ице, ще ти я чукня в профил и ти ще биеш. “ Засилих се, паднах на земята, чукнах топката с глава и Янев стреля. Мисля, че уцели гредата. Моята философия е такава, футболът е игра за развлечение. Тогава в ЦСКА, с изключение на доста положителни футболисти, имаше страховит колектив. Знаехме по какъв начин да се забавляваме, само че и да работим, когато се постановяваше.

-Има ли още нещо прикрито за онази пролет на 2006 година, когато имахте удобна преднина и изпуснахте купата?
-Йешич беше треньор и водехме доста точки напред. Доколкото си припомням, в един миг съставът стартира да се трансформира за всеки мач. Футболистите се въртяха, нямаше един състав, който да затвърди тези 6-7 точки преднина. Но само треньорът може да даде отговор на този въпрос.

-Направихте мощна есен през 2005 година – тогава ли беше най-силният тим на ЦСКА? Бихте Ливърпул на Анфилд, два пъти Леверкузен.
-В България всеки един футболист мечтае за сходни мачове. Винаги ще ми останат в съзнанието. Мачовете с Ливърпул и Леверкузен, след това гола ми против Славия Прага в групите на купата на УЕФА. Както и попадението ми против Стяуа, когато направихме 2:2 тук в София.

-Ти влезе като промяна на " Анфилд " при успеха с 1:0 над Ливърпул. Имаше ли някаква забавна преживелица от твоите запазени марки?
-Когато отидохме на първата подготовка, може би си дадох сметка, че в случай че взема присъединяване, би трябвало да подходя доста по-сериозно в този мач. Нямам мемоари да е имало нещо по-различно. Но самата тръпка да стъпиш на този стадион, на който са играли велики футболисти, е ужасно нещо. Ако приказваме за забавни случки, знаете моите смешки през годините. Вече играех за Спартак (Варна) и гостувахме на ЦСКА на " Армията ". Докато излизахме от тунела, от уредбата зазвуча " Бургаски вечери ". Дикторът я пусна особено поради мен. Почувствах се особено и няма да го не помни на никое място.

-А в София с Леверкузен стадион „ Българска войска “ беше цялостен до последното място. И това май се отрази на играта на Бербатов.
-Никога няма да не помни този мач. Имах и аз късмет да вкарам след центриране на Гъргоров. Стрелях с глава, само че ми трябваше малко повече мощ. Иначе беше неповторима атмосфера. Бербатов тогава не беше в оптимално състояние. Не му спореше може би през целия мач.

-Играл си и на високо равнище - в ЦСКА и националния тим, както и в Академик София и Малта. На какво равнище е футболът в Малта?
-На аматьорско, само че хората, които влагат средствата, го вършат по-популярен и професионален. В момента подкрепям връзка с Петър Кюмюрджиев, който продължава да играе там. Когато аз отидох в Малта, нашият тим беше във втора дивизия и не беше влизал в тяхната първа лига няколко години. Ние спечелихме Суперкупата на страната и още един трофей. За тях това беше ужасно достижение. Спомням си, че проведоха открит рейс на два етажа, целия зелен, с балони, музика – всичко вършат, с цел да се забавляват. От моето овакантяване досега, което не е чак толкоз доста време, клубът е направил спортна база, вършат и още неща за децата, както и интернационалните шампионати.  

-Посвещаваше ли головете на някого?
-В началото на щерка ми, след това съм обещавал, като вкарам гол, да е за някого. Ако е имало нещо такова, по-късно съм го казвал в интервютата.

-В какво вярваш?
-Първо в себе си, в щерка ми и хората, които са към мен. Както и във въздуха, слънцето, водата, което ме кара да се усещам жив.

-Кое е най-скъпото нещо за теб?
-Дъщеря ми Любомира.

-Преди известно време направи неповторим жест на щерка си с билет за концерт на Джъстин Бийбър? Често ли демонстрираш сходни неща?
-Аз се старая да й снабдявам прочувствено наслаждение, тъй като всяко едно дете има потребност от такива неща. Тогава й бях заречен, че в случай че приключи учебно заведение с цялостно шест, ще я заведа на концерт. Така и стана, взех билетите и й ги подарих. Въпреки че е любим най-вече на младежите, Джъстин Бийбър има хубави песни. Докато пътувахме с колата до Загреб, където беше концертът, опознах още повече Любомира, станахме си още по-близки, видях и изживях дружно с нея страстта й.

-Каква искаш да стане, какви са фантазиите й, а и твоите за нея?
-Исках да я направя спортистка, тъй като тя има съвършена фигура. Това дете обаче го влече ужасно доста киното, желае да става актриса. Освен да танцува доста добре, върви на актьорско майсторство.

-(прекъсвам го). Актьорското майсторство от татко си ли го е наследила?
-(смее се). Със сигурност. Владее и два езика – съвършено британски и испански. Радвам се, че има цел, която желае да следва и реализира. Амбициозна е. Иска като приключи испанската гимназия в Бургас да учи в Лондон актьорско майсторство и по-късно да отиде в Америка, с цел да стане актриса.

-Имаше ли нещо, което научи за себе си от влизането ти във ВИП Брадър?
-Да, че мога да бъда спокоен човек. Във времето бях много експлозивен, само че може би това предаване ме накара да се позамисля, да остана самичък със себе си и да видя какво съм направил досега.

-Кога разбра, че парите нямат изключително огромна стойност?
-Те в никакъв случай не са имали особена стойност. Въпросът е да имаш хора, които те обичат и да са до теб. Това е най-стойностното. Защото виждате, човек непрекъснато се стреми да работи, работи, да забогатява, да изкарва доста пари. И в един миг, когато се обърнеш обратно, ти си изгубил същинския живот. Един човек би трябвало да бъде обичан. В момента имам човек до себе си, който ужасно доста обичам...
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ