Революция: Завършващите право ще държат единни държавни изпити
За национални страни изпити, при които в един и същи ден и час възпитаниците на всички юридически факултети в цялата страна ще вземат решение един и същи проблем, следва да се готвят идващите право, както и бъдещите претенденти да учат тази компетентност. Революционната смяна е препоръчана в проект за напълно нова Наредба за единните държавни условия за придобиване на висше обучение по специалността " Право " и професионална подготовка " правист ", който следва скоро да бъде публикван от Министерство на правосъдието. Това излиза наяве от изявление на првосъдния министър Надежда Йорданова пред.
" Единният държавен изпит е нужен, с цел да подсигуряваме, че студентите, които приключват " Право ", отговарят на обединен стандарт за преценка на качеството им. Държавните изпити имат оценка и би трябвало да сме сигурни, че " Отличен 6 ", " Добър 4 " и " Среден 3 " във всички факултети значат едно и също ", заявява министърът. По думите й през годините министерството на правораздаването е завишило сложността на практико-теоретичния изпит за придобиване на юридическа дееспособност, само че се е оказало, че " много млади адвокати не могат да го устоят ". " Това е една алена лампа, която демонстрира, че има проблем, който би трябвало да бъде решен. Юридическата специалност е контролирана и с изключително публично значение, а и има адвокати, които могат да я упражняват без да са придобили юридическа дееспособност. Така че би трябвало да вдигнем качеството и да въведем обединен стандарт при държавните изпити ", споделя министърът.
Според плана на Министерство на правосъдието изпитите остават по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки, като всеки от тях ще има писмена и джука фаза и ще се организират в две изпитни сесии - есенна и пролетна.
Писменият държавен изпит ще е неизвестен и ще се състои в решение на проблем - ще се насрочва със заповед на министъра на правораздаването, а всеки студент ще го държи в университета, в който е учил. Ежегодно министърът на правораздаването ще утвърждава два листата - с хабилитирани преподаватели и с представители на практиката, които могат да вземат участие в провеждането на държавните изпити. Предложения за преподавателите ще вършат факултетните препоръки, а за практикуващите адвокати - двете висши съдилища и двете висши прокуратури от личните си редици и Висшият адвокатски съвет - на юристи с минимум 15 години юридически стаж.
Когато наближат държавните изпити, ще се тегли обществен жребий измежду всички в описите и ще се образува комисия, която ще създава по три разновидността на проблем за трите писмени изпита. В деня на изпита в министерството на правораздаването ще се изтегля един от трите проблема и него ще вземат решение всички студенти от всички факултети. За задачата ще могат да употребяват единствено нормативни актове. Продължителността на изпита ще е 4 астрономически часа.
Както и до момента, до вербален изпит ще се позволяват единствено студентите, получили оценка " издържал " на писмения. Остава отворен обаче въпросът по кое време ще се организира той. " Оказа се, че няма задоволително хабилитирани преподаватели, с цел да може и той да е по едно и също време във всички факултети ", изяснява Йорданова. Затова детайлите по сформирането на изпитните комисии ще бъдат изяснени след публичното разискване.
Юристите ще учат за правата на индивида
Сред измененията в наредбата е, че се ускорява образованието по Право на Европейски Съюз - с изключение на като обособена дисциплинираност, то ще би трябвало да се учи и в границите на всички останали дисциплини. Като наложителна дисциплинираност се вкарва и Защита правата на индивида. " България за жалост е на челните места на страните, които не извършват повече от 5-10 години решения на Европейския съд по правата на индивида. По-големият проблем е, че когато приказваме за фундаментални човешки права, за фундаментални правила, както на Европейската спогодба за правата на индивида, по този начин и на Правото на Европейски Съюз, срещам неразбиращи погледи. Не единствено на жители, а и на адвокати. Този недостиг не може да се преодолее единствено със профилирани курсове за работещите адвокати. Става въпрос за полезности и те би трябвало да бъдат възпитавани ", стимулира се министър Йорданова.
Повече часове
Новата разпоредба планува 2 нови наложителни дисциплини с по 75 часа хорариум - Защита правата на индивида и Организация на правораздаването и правозащитните институции. Планирано е увеличаване на хорариума и по някои от познатите наложителни дисциплини. Административното право и развой се разделят и получават независим хорариум - вместо общо 150 часа, ще се учат 75 часа Административно право и 90 часа Административен процес (общо 165 часа). По-голямо е увеличението на хорариума при Правото на Европейския съюз, което вместо досегашните 75 часа ще се учи 120 часа. С 30 часа повече ще е образованието по Наказателно процесуално право - 165 часа. 90 вместо 75 часа ще е обучението по Вещно право. Хорариумът по Международно обществено право скача от 90 часа на 105 часа, а този по Данъчно право - от 75 на 105 часа. За сметка на това се намалява хорариумът по две дисциплини - История на страната и правото - от 90 на 75 часа и Финансово право - от 105 на 75 часа.
Догодина в право отново ще може да се влиза с матура
За компетентност " Право " и през идната академична година ще може да се кандидатства без приемни изпити, а единствено с оценки от матурите. Висшите учебни заведения могат да решат да одобряват първокурсници единствено с една или две оценки от държавните зрелостни изпити (ДЗИ). Тази опция регламентираха признатите неотдавна от Министерски съвет промени в Наредбата за единните държавни условия за придобиване на висше обучение по право. Измененията са били подкрепени от деканите на юридическите факултети в страната, обясниха от МОН. Според мненията им е оправдано и през образователната 2022/23 година да се резервира методът на банкет от последните 2 година - с оценките от матури, без приемни изпити по български и по история. Мотивите са свързани с " епидемиологичната конюнктура и нуждата да се сведе до най-малко събирането на огромни групи от хора на конкурсните изпити " - макар че сега страната ни не е в епидемиологична конюнктура. " В някои от университетите обаче ще е належащо и явяване на приемен изпит ", предизвестяват от МОН, базирайки се на информацията за балообразуването във всички специалности във висшите учебни заведения за академичната 2022/2023 година, подадена до ведомството.
Според новата разпоредба на правосъдното министерство въпросът по какъв начин тъкмо да се влиза право остава отворен за публичното й разискване. По този въпрос мненията са разграничени - една част от студенти и юристи смятат, че матурите са се потвърдили като добър вход за банкет в право, съгласно друга част - изпитът е по-добрият вид, с цел да се отсеят най-мотивираните претенденти. Затова в плана са предвидени два разновидността - единият е с резултатите от зрелостните изпити, а вторият - с писмени конкурсни изпити, включващи " минимум инспекция на знанията по български език и способността за логическо мислене ".
" Единният държавен изпит е нужен, с цел да подсигуряваме, че студентите, които приключват " Право ", отговарят на обединен стандарт за преценка на качеството им. Държавните изпити имат оценка и би трябвало да сме сигурни, че " Отличен 6 ", " Добър 4 " и " Среден 3 " във всички факултети значат едно и също ", заявява министърът. По думите й през годините министерството на правораздаването е завишило сложността на практико-теоретичния изпит за придобиване на юридическа дееспособност, само че се е оказало, че " много млади адвокати не могат да го устоят ". " Това е една алена лампа, която демонстрира, че има проблем, който би трябвало да бъде решен. Юридическата специалност е контролирана и с изключително публично значение, а и има адвокати, които могат да я упражняват без да са придобили юридическа дееспособност. Така че би трябвало да вдигнем качеството и да въведем обединен стандарт при държавните изпити ", споделя министърът.
Според плана на Министерство на правосъдието изпитите остават по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки, като всеки от тях ще има писмена и джука фаза и ще се организират в две изпитни сесии - есенна и пролетна.
Писменият държавен изпит ще е неизвестен и ще се състои в решение на проблем - ще се насрочва със заповед на министъра на правораздаването, а всеки студент ще го държи в университета, в който е учил. Ежегодно министърът на правораздаването ще утвърждава два листата - с хабилитирани преподаватели и с представители на практиката, които могат да вземат участие в провеждането на държавните изпити. Предложения за преподавателите ще вършат факултетните препоръки, а за практикуващите адвокати - двете висши съдилища и двете висши прокуратури от личните си редици и Висшият адвокатски съвет - на юристи с минимум 15 години юридически стаж.
Когато наближат държавните изпити, ще се тегли обществен жребий измежду всички в описите и ще се образува комисия, която ще създава по три разновидността на проблем за трите писмени изпита. В деня на изпита в министерството на правораздаването ще се изтегля един от трите проблема и него ще вземат решение всички студенти от всички факултети. За задачата ще могат да употребяват единствено нормативни актове. Продължителността на изпита ще е 4 астрономически часа.
Както и до момента, до вербален изпит ще се позволяват единствено студентите, получили оценка " издържал " на писмения. Остава отворен обаче въпросът по кое време ще се организира той. " Оказа се, че няма задоволително хабилитирани преподаватели, с цел да може и той да е по едно и също време във всички факултети ", изяснява Йорданова. Затова детайлите по сформирането на изпитните комисии ще бъдат изяснени след публичното разискване.
Юристите ще учат за правата на индивида
Сред измененията в наредбата е, че се ускорява образованието по Право на Европейски Съюз - с изключение на като обособена дисциплинираност, то ще би трябвало да се учи и в границите на всички останали дисциплини. Като наложителна дисциплинираност се вкарва и Защита правата на индивида. " България за жалост е на челните места на страните, които не извършват повече от 5-10 години решения на Европейския съд по правата на индивида. По-големият проблем е, че когато приказваме за фундаментални човешки права, за фундаментални правила, както на Европейската спогодба за правата на индивида, по този начин и на Правото на Европейски Съюз, срещам неразбиращи погледи. Не единствено на жители, а и на адвокати. Този недостиг не може да се преодолее единствено със профилирани курсове за работещите адвокати. Става въпрос за полезности и те би трябвало да бъдат възпитавани ", стимулира се министър Йорданова.
Повече часове
Новата разпоредба планува 2 нови наложителни дисциплини с по 75 часа хорариум - Защита правата на индивида и Организация на правораздаването и правозащитните институции. Планирано е увеличаване на хорариума и по някои от познатите наложителни дисциплини. Административното право и развой се разделят и получават независим хорариум - вместо общо 150 часа, ще се учат 75 часа Административно право и 90 часа Административен процес (общо 165 часа). По-голямо е увеличението на хорариума при Правото на Европейския съюз, което вместо досегашните 75 часа ще се учи 120 часа. С 30 часа повече ще е образованието по Наказателно процесуално право - 165 часа. 90 вместо 75 часа ще е обучението по Вещно право. Хорариумът по Международно обществено право скача от 90 часа на 105 часа, а този по Данъчно право - от 75 на 105 часа. За сметка на това се намалява хорариумът по две дисциплини - История на страната и правото - от 90 на 75 часа и Финансово право - от 105 на 75 часа.
Догодина в право отново ще може да се влиза с матура
За компетентност " Право " и през идната академична година ще може да се кандидатства без приемни изпити, а единствено с оценки от матурите. Висшите учебни заведения могат да решат да одобряват първокурсници единствено с една или две оценки от държавните зрелостни изпити (ДЗИ). Тази опция регламентираха признатите неотдавна от Министерски съвет промени в Наредбата за единните държавни условия за придобиване на висше обучение по право. Измененията са били подкрепени от деканите на юридическите факултети в страната, обясниха от МОН. Според мненията им е оправдано и през образователната 2022/23 година да се резервира методът на банкет от последните 2 година - с оценките от матури, без приемни изпити по български и по история. Мотивите са свързани с " епидемиологичната конюнктура и нуждата да се сведе до най-малко събирането на огромни групи от хора на конкурсните изпити " - макар че сега страната ни не е в епидемиологична конюнктура. " В някои от университетите обаче ще е належащо и явяване на приемен изпит ", предизвестяват от МОН, базирайки се на информацията за балообразуването във всички специалности във висшите учебни заведения за академичната 2022/2023 година, подадена до ведомството.
Според новата разпоредба на правосъдното министерство въпросът по какъв начин тъкмо да се влиза право остава отворен за публичното й разискване. По този въпрос мненията са разграничени - една част от студенти и юристи смятат, че матурите са се потвърдили като добър вход за банкет в право, съгласно друга част - изпитът е по-добрият вид, с цел да се отсеят най-мотивираните претенденти. Затова в плана са предвидени два разновидността - единият е с резултатите от зрелостните изпити, а вторият - с писмени конкурсни изпити, включващи " минимум инспекция на знанията по български език и способността за логическо мислене ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ