Морските фарове - по-вечни от империите
За моряка фарът е пътеводна звезда. И вяра за скорошно завръщане вкъщи.
От епохи фаровете удържат на урагани и стихии, а светлината им демонстрира на корабите пътя до безвредното пристанище. Независимо от напредъка на технологиите, от модерните навигации, те - маяците, са на своя пост. Не хвърлят избавителни пояси, не порят вълните, не навлизат в морето и не се гмуркат в дълбините. Просто стоят - от време на време посред нищото, различен път на най-опасната канара. И светят. За да покажат Пътя към дома.
Всеки маяк има неповторима история. Сигурно най-старият настоящ фар, който се намира на брега на Испания, край актуалния град Ла Коруня, издигнат от античните римляни към 100 година от н. е., помни прекалено много. Но мълчи. Нарича се кулата на Херкулес и е висок 41 м. Той е същински фар, въпреки че едно време са съществували и лъже-фарове, които са прилъгвали моряците. Насочвали ги към рифовете, с цел да може пирати да ги ограбят. Тези недоразумения на човешкия злобен талант обаче са забравени.
И въпреки че от незапомнени времена моряците са разчитали на звездите и на придвижването на планетите, с цел да се ориентират измежду водната простор, най-търсеният знак от тях са били светлинните сигнали, предавани от брега. Някога хората палели огньове, които помагали на мореплавателите, с цел да избегнат подводните рифове и пясъчните плитчини.
Историята на морските фарове стартира преди повече от 2200 години, когато Зострат по заповед на Птолемей Филаделфийски издига
популярния Александрийски фар
Хиляди идват, с цел да видят постройката - едно от чудесата на античния свят. Тя била издигната в северната част на остров Фарос, от което наименование е произлязла и думата фар. Висока 120 м, кулата изглеждала непоклатима и безконечна. На последния, трети етаж, се намирал фенерът на фара. Там в каменно огнище денонощно горял голям огън. Оригинална система от железни огледала концентрирала светлината на огъня в мощен лъч. А съгласно летописците той бил толкоз мощен, че по време на война можел да подпали платната на неприятелските кораби.
Зострат бил планувал в действителност всичко - и величие, и искра, и деловитост. Върху купола на фара се извисявала 8-метрова скулптура на господ Посейдон, която трябвало да закриля кулата от зли сили. Основите на фара били построени от каменни блокове, споени с разтопено олово, пред които естествените стихии трябвало да правят отстъпка.
Удивителността на постройката родила тайнствени истории. Казват, че колкото камъка били вградени, толкоз митове били основани. И по този начин злоумишлен ясновидец разкрил, че под основите на фара лежи голямо богатство. Алчността и нелепостта довели до разрушаването на половината кула, а през ХІV в. земетресение доразрушило останките от популярния фар.
Минали епохи, океаните били кръстосани от смели мореплаватели и откриватели. Земята била обиколена. И по бреговете на разнообразни страни почнали да се издигат фарове, чиито светлини трябвало да обезпечат безвредна навигация на смелите мъже. Строителите изграждали постройки, а стихиите от време на време отнасяли част от тях. Огънят също си казвал думата. Но борбата сред индивида и природата продължавала. Огньовете били заменяни с фенери с лоени свещи, с лампи с фитили, с петролни горелки, само че лъчът вяра не спирал да озарява пътя на моряците.
И по този начин през 1885 година в пристана на Плимът влезнал съветски транспортен съд и донесъл новината, че на Одеския фар за първи път е въведено електрическо осветяване. Колелото на напредъка се завъртяло - ацетиленовите лампи сменили петролните, лампите с нажежена жичка изместили дъговите, а по-късно се появили и неоновите тръби.
Всеки фар има "свои " светлинни сигнали. "Мигането " през избрани шпации на лъча, както и неговите цветове бележат спецификата му. Цветът на лъча е бял, зелен или червен. А цветът на морето - синият, е подценен? Не, просто синята светлина има свойството да се пречупва мощно през капчиците вода, от които се състои мъглата. Синият светлинен вързоп се разсейва доста бързо, а това понижава неговата отдалеченост на деяние. При ясно време светлините на фаровете се виждат от 30-40 км, само че в мъгли и стихии те са безпомощни.
Необичайна злополука
През 1907-а станала една от най-необичайните морски произшествия - сблъскали се транспортен съд и фар. Времето било доста неприятно, тежки мъгли затискали Бристолския залив. Корабите постепенно се разминавали. Сигналните им сирени глухо виели. Два дребни влекача внимателно напредвали към пристанището, а на въжетата зад тях се поклащал четиримачтовият транспортен съд "Жаклин ". Точно в средата на залива върху няколко скали се издига фарът Вулф Рок. Единият от влекачите деликатно заобиколил фара от лявата страна, а другият - от дясната. Неочакван удар раздрусал кулата. Уплашените пазачи на фара изтичали на открито и видели пред себе си транспортен съд, останал без носовата си част. След тази преживелица фарът се сдобил със сирени и камбани.
А звуковите сигнали станали известни след изработването на първите електрически сирени. В неприятно време обаче, когато вятърът вие, и това не пособие. По тази причина на рисковите места сложили подводни сигнализационни уредби. Под водата звукът се популяризира доста по-бързо и на по-голямо разстояние.
Наложила се и практиката тук-там, на които е невероятно да се изградят фарове, да се слагат подводни сигнални уреди. И специфични съдове, наречени плаващи фарове. Това са корабчета, които са закотвени непрекъснато в рисковия регион и изпращат нощем предупреждаващи светлини.
А радиото съвсем от рождения си ден намира приложение в морската навигация. Правейки опити за радиовръзка сред транспортния транспортен съд "Европа " и крайцера "Африка " през 1897 година, Александър Попов отбелязва: "Използването на източник на електромагнитни талази във фаровете като допълнение на светлинните и звуковите сигнали може да направи фаровете забележими в мъгла и в бурно време. "
Така по крайбрежията на Световния океан изникват нови фарове с "невидими " лъчи - радиофаровете. С тях и при най-лошо време може да се предават сигнали на огромни дистанции. Целият свят се възползва от откритието. А техниката от ден на ден отдалечава личния състав на фаровете от митичния облик на оня остарял фаропазач. И през днешния ден обаче в тези самотни и смели мъже е прикрит чарът на хората, водещи борба със стихиите.
Самите маяци също сякаш отстъпват пред модерните навигации. Част от фаровете през днешния ден са заведения за хранене, туристически обекти за вълнуващи фотоси и оферти за брак, екзотични хотели.
В пътеписите на Константин Иречек
се загатва за най-древните прототипи на модерни морски ориентири по нашето Черноморие. През XIX в. известният чешки историк и странник споделя за поверие, обвързвано с основаването на Анхиало (Поморие) от византийската императрица Ирина на мястото на бивш фар, принадлежал на по-стар пристанищен град. Монета от ІІ в., открита в региона на Аполония (Созопол), свидетелства за първите светлинни сигнализации. На нея е изобразена дребна кръгла сграда на два етажа, увенчана с горящи пламъци, която припомня на актуалните фарове.
Най-много фарове у нас са били издигнати в средата на XIX в. През 1855 година френският флотски капитан Блез-Жан-Мариус Мишел подписва контракт с турското държавно управление за основаване на сдружение за градеж и употреба на фарове - "Compagnie des Phares de lТEmpire Ottoman ". Така през идващите години на българския бряг стартират да мигат светлинките на фаровете край Шабла и Варна, на нос Емине, на островите Св. Анастасия и други След Освобождението страната построява нови уреди и модернизира по-старите. Фаровете са измежду най-любопитните атракции на черноморските ни градчета, само че хората знаят прекомерно малко или съвсем нищо за тяхната история.
Шабленският фар, прочут още като "Пясъчният фар " и "Пясъчният фенер ", тъй като защищава корабите от затъване в лъжливите морски плитчини сред нос Шабла и близкото Тюленово, е издигнат в средата на XVIII в. Оттогава до през днешния ден работи безотказно. Кулата му е висока 32 м и изпраща светлини на 17 морски благи на всеки 25 секунди. Във фара на Шабла е зазидано обръщение към бъдещите генерации. То би трябвало да бъде отворено през 2056 година, т. е. 200 години след неговото изграждане. Какво ли има в него?
Най-живописно разположеният морски фар у нас съгласно мнозина е този на нос Калиакра, където са разпръснати и останките от антична цитадела. Районът е разгласен за естествен резерват поради птичето многообразие и последните оживели в тези географски ширини тюлени-монаси. Фарът е издигнат през 1866 година, само че съществуват сведения, че на това място е имало навигационно оборудване и по-рано. През 1901 година маякът е опустошен от земетресение, само че след това е възобновен. А мястото и фарът са толкоз живописни, че
италианският стихотворец Салваторе Квазимодо им посвещава поема
Струва си да отидете и до о. Св. Анастасия покрай Бургас, където се намира един от най-силно светещите фарове по нашето Черноморие. Построен е през 1914 година на мястото на предходен фар от началото на XVII в. През 1924 година островът дружно с разположения на него манастир е трансфорат в концентрационен лагер. Там са били заточени към 40-ина антифашисти, които съумяват да избягат с лодки и да стигат чак до Одеса. Преди седем години островът стана театрална площадка за филм с присъединяване на Летисия Каста.
Още един български фар е прелъстителен за пътешествениците. Намира се северно от Созопол, на остров Св. Иван, където измежду останките на християнски храм бяха открити мощите на Св. Йоан Кръстител. Фарът е от 1911 година и е сонарен - като се изключи че свети на 18 благи във вътрешността в морето, подава и звукови сигнали. Романтични са и фаровете в крайбрежните градчета Приморско, Царево и Ахтопол.
Около всички морски фарове има нещо тайнствено. Светещите уреди с форма на кула имат своя орис, своя история, собствен роман. Научават ги обаче единствено тези, които желаят да се допрян до тях.
.jpg )
.jpg )
.jpg )
.jpg )
Варненка снима над 1000 маяка
Варненка на велосипед обиколи морските фарове в 25 страни. Пътешественичката измина 10 000 км, с цел да снима над 1000 маяка. Бела Бенова е родом от Варна, само че живее в София. Инженер е по обучение, само че фотограф по предопределение и странник по природа. Морските фарове за нея са компетентност, полуда и ентусиазъм. От 12 години насам всяко лято Бела Бенова прави велосипедно странствуване по фаровете на друга страна. Първото било по родното Черноморие. Следват Румъния, Турция и Гърция. Снимала е уреди за навигационни светлини в Ирландия, Италия, Шотландия, Канарските острови и доста други забавни места. Последното й велоприключение бе предходната година по крайбрежията на Полша, а това лято наред са навигационните светлини в балтийските страни.
.jpg )
.jpg )
.jpg )
Работа за романтици
18 август по света се отбелязва като Международен ден на морските фарове. За пръв път това става в Шотландия през 1994 година Целта е от ден на ден хора по света да научат за ролята на маяците при обезпечаването на сигурността на морския превоз през вековете.
Дали модерните времена обаче ще погубят романтиката на фаровете? Засега има аспект да не съумеят. Все още се търсят... пазачи на фарове.
Преди две години публикация набираше претенденти за надзирател на най-високия фар в Австралия, който за жал не се употребява, само че е туристическа забележителност. Изискванията към мераклиите бяха да могат да готвят, да майсторят всякакви неща със личните си ръце, да пресмятат вярно запасите си, защото питателните доставки са през три месеца. "Добре е да можете да плевите, а най-приятното от всичко е да сте общителни с посетителите ", пишеше в обявата.
Преди година и половина тасманийски остров търсеше фамилна двойка, която да го ръководи и да се грижи за фара. На острова няма нито телевизия, нито интернет, а фарът е автоматизиран, тъй че двойката би трябвало единствено да го управлява. Както и да прави всекидневни наблюдения за метеорологичната работа, за което претендентите ще бъдат авансово подготвени и ще получават възнаграждение. Фарът е издигнат през 1891 година и е последният австралийски фар, който стартира автоматизирана работа. Преди това е бил поддържан от жив надзирател...
В началото на тази година любопитна публикация се появи и във варненското Бюро по труда. Търсеше се надзирател на фара, а посоченото условие бе приблизително обучение...
Пазачите на фарове имат дълги часове за размисъл, когато небето и морето са в естетика. Имат време да търсят отговори за корабите, за морето, за хората. На пръв взор самотна специалност? Работа за романтици, при която си уединено с... всички.
.jpg )
От епохи фаровете удържат на урагани и стихии, а светлината им демонстрира на корабите пътя до безвредното пристанище. Независимо от напредъка на технологиите, от модерните навигации, те - маяците, са на своя пост. Не хвърлят избавителни пояси, не порят вълните, не навлизат в морето и не се гмуркат в дълбините. Просто стоят - от време на време посред нищото, различен път на най-опасната канара. И светят. За да покажат Пътя към дома.
Всеки маяк има неповторима история. Сигурно най-старият настоящ фар, който се намира на брега на Испания, край актуалния град Ла Коруня, издигнат от античните римляни към 100 година от н. е., помни прекалено много. Но мълчи. Нарича се кулата на Херкулес и е висок 41 м. Той е същински фар, въпреки че едно време са съществували и лъже-фарове, които са прилъгвали моряците. Насочвали ги към рифовете, с цел да може пирати да ги ограбят. Тези недоразумения на човешкия злобен талант обаче са забравени.
И въпреки че от незапомнени времена моряците са разчитали на звездите и на придвижването на планетите, с цел да се ориентират измежду водната простор, най-търсеният знак от тях са били светлинните сигнали, предавани от брега. Някога хората палели огньове, които помагали на мореплавателите, с цел да избегнат подводните рифове и пясъчните плитчини.
Историята на морските фарове стартира преди повече от 2200 години, когато Зострат по заповед на Птолемей Филаделфийски издига
популярния Александрийски фар
Хиляди идват, с цел да видят постройката - едно от чудесата на античния свят. Тя била издигната в северната част на остров Фарос, от което наименование е произлязла и думата фар. Висока 120 м, кулата изглеждала непоклатима и безконечна. На последния, трети етаж, се намирал фенерът на фара. Там в каменно огнище денонощно горял голям огън. Оригинална система от железни огледала концентрирала светлината на огъня в мощен лъч. А съгласно летописците той бил толкоз мощен, че по време на война можел да подпали платната на неприятелските кораби.
Зострат бил планувал в действителност всичко - и величие, и искра, и деловитост. Върху купола на фара се извисявала 8-метрова скулптура на господ Посейдон, която трябвало да закриля кулата от зли сили. Основите на фара били построени от каменни блокове, споени с разтопено олово, пред които естествените стихии трябвало да правят отстъпка.
Удивителността на постройката родила тайнствени истории. Казват, че колкото камъка били вградени, толкоз митове били основани. И по този начин злоумишлен ясновидец разкрил, че под основите на фара лежи голямо богатство. Алчността и нелепостта довели до разрушаването на половината кула, а през ХІV в. земетресение доразрушило останките от популярния фар.
Минали епохи, океаните били кръстосани от смели мореплаватели и откриватели. Земята била обиколена. И по бреговете на разнообразни страни почнали да се издигат фарове, чиито светлини трябвало да обезпечат безвредна навигация на смелите мъже. Строителите изграждали постройки, а стихиите от време на време отнасяли част от тях. Огънят също си казвал думата. Но борбата сред индивида и природата продължавала. Огньовете били заменяни с фенери с лоени свещи, с лампи с фитили, с петролни горелки, само че лъчът вяра не спирал да озарява пътя на моряците.
И по този начин през 1885 година в пристана на Плимът влезнал съветски транспортен съд и донесъл новината, че на Одеския фар за първи път е въведено електрическо осветяване. Колелото на напредъка се завъртяло - ацетиленовите лампи сменили петролните, лампите с нажежена жичка изместили дъговите, а по-късно се появили и неоновите тръби.
Всеки фар има "свои " светлинни сигнали. "Мигането " през избрани шпации на лъча, както и неговите цветове бележат спецификата му. Цветът на лъча е бял, зелен или червен. А цветът на морето - синият, е подценен? Не, просто синята светлина има свойството да се пречупва мощно през капчиците вода, от които се състои мъглата. Синият светлинен вързоп се разсейва доста бързо, а това понижава неговата отдалеченост на деяние. При ясно време светлините на фаровете се виждат от 30-40 км, само че в мъгли и стихии те са безпомощни.
Необичайна злополука
През 1907-а станала една от най-необичайните морски произшествия - сблъскали се транспортен съд и фар. Времето било доста неприятно, тежки мъгли затискали Бристолския залив. Корабите постепенно се разминавали. Сигналните им сирени глухо виели. Два дребни влекача внимателно напредвали към пристанището, а на въжетата зад тях се поклащал четиримачтовият транспортен съд "Жаклин ". Точно в средата на залива върху няколко скали се издига фарът Вулф Рок. Единият от влекачите деликатно заобиколил фара от лявата страна, а другият - от дясната. Неочакван удар раздрусал кулата. Уплашените пазачи на фара изтичали на открито и видели пред себе си транспортен съд, останал без носовата си част. След тази преживелица фарът се сдобил със сирени и камбани.
А звуковите сигнали станали известни след изработването на първите електрически сирени. В неприятно време обаче, когато вятърът вие, и това не пособие. По тази причина на рисковите места сложили подводни сигнализационни уредби. Под водата звукът се популяризира доста по-бързо и на по-голямо разстояние.
Наложила се и практиката тук-там, на които е невероятно да се изградят фарове, да се слагат подводни сигнални уреди. И специфични съдове, наречени плаващи фарове. Това са корабчета, които са закотвени непрекъснато в рисковия регион и изпращат нощем предупреждаващи светлини.
А радиото съвсем от рождения си ден намира приложение в морската навигация. Правейки опити за радиовръзка сред транспортния транспортен съд "Европа " и крайцера "Африка " през 1897 година, Александър Попов отбелязва: "Използването на източник на електромагнитни талази във фаровете като допълнение на светлинните и звуковите сигнали може да направи фаровете забележими в мъгла и в бурно време. "
Така по крайбрежията на Световния океан изникват нови фарове с "невидими " лъчи - радиофаровете. С тях и при най-лошо време може да се предават сигнали на огромни дистанции. Целият свят се възползва от откритието. А техниката от ден на ден отдалечава личния състав на фаровете от митичния облик на оня остарял фаропазач. И през днешния ден обаче в тези самотни и смели мъже е прикрит чарът на хората, водещи борба със стихиите.
Самите маяци също сякаш отстъпват пред модерните навигации. Част от фаровете през днешния ден са заведения за хранене, туристически обекти за вълнуващи фотоси и оферти за брак, екзотични хотели.
В пътеписите на Константин Иречек
се загатва за най-древните прототипи на модерни морски ориентири по нашето Черноморие. През XIX в. известният чешки историк и странник споделя за поверие, обвързвано с основаването на Анхиало (Поморие) от византийската императрица Ирина на мястото на бивш фар, принадлежал на по-стар пристанищен град. Монета от ІІ в., открита в региона на Аполония (Созопол), свидетелства за първите светлинни сигнализации. На нея е изобразена дребна кръгла сграда на два етажа, увенчана с горящи пламъци, която припомня на актуалните фарове.
Най-много фарове у нас са били издигнати в средата на XIX в. През 1855 година френският флотски капитан Блез-Жан-Мариус Мишел подписва контракт с турското държавно управление за основаване на сдружение за градеж и употреба на фарове - "Compagnie des Phares de lТEmpire Ottoman ". Така през идващите години на българския бряг стартират да мигат светлинките на фаровете край Шабла и Варна, на нос Емине, на островите Св. Анастасия и други След Освобождението страната построява нови уреди и модернизира по-старите. Фаровете са измежду най-любопитните атракции на черноморските ни градчета, само че хората знаят прекомерно малко или съвсем нищо за тяхната история.
Шабленският фар, прочут още като "Пясъчният фар " и "Пясъчният фенер ", тъй като защищава корабите от затъване в лъжливите морски плитчини сред нос Шабла и близкото Тюленово, е издигнат в средата на XVIII в. Оттогава до през днешния ден работи безотказно. Кулата му е висока 32 м и изпраща светлини на 17 морски благи на всеки 25 секунди. Във фара на Шабла е зазидано обръщение към бъдещите генерации. То би трябвало да бъде отворено през 2056 година, т. е. 200 години след неговото изграждане. Какво ли има в него?
Най-живописно разположеният морски фар у нас съгласно мнозина е този на нос Калиакра, където са разпръснати и останките от антична цитадела. Районът е разгласен за естествен резерват поради птичето многообразие и последните оживели в тези географски ширини тюлени-монаси. Фарът е издигнат през 1866 година, само че съществуват сведения, че на това място е имало навигационно оборудване и по-рано. През 1901 година маякът е опустошен от земетресение, само че след това е възобновен. А мястото и фарът са толкоз живописни, че
италианският стихотворец Салваторе Квазимодо им посвещава поема
Струва си да отидете и до о. Св. Анастасия покрай Бургас, където се намира един от най-силно светещите фарове по нашето Черноморие. Построен е през 1914 година на мястото на предходен фар от началото на XVII в. През 1924 година островът дружно с разположения на него манастир е трансфорат в концентрационен лагер. Там са били заточени към 40-ина антифашисти, които съумяват да избягат с лодки и да стигат чак до Одеса. Преди седем години островът стана театрална площадка за филм с присъединяване на Летисия Каста.
Още един български фар е прелъстителен за пътешествениците. Намира се северно от Созопол, на остров Св. Иван, където измежду останките на християнски храм бяха открити мощите на Св. Йоан Кръстител. Фарът е от 1911 година и е сонарен - като се изключи че свети на 18 благи във вътрешността в морето, подава и звукови сигнали. Романтични са и фаровете в крайбрежните градчета Приморско, Царево и Ахтопол.
Около всички морски фарове има нещо тайнствено. Светещите уреди с форма на кула имат своя орис, своя история, собствен роман. Научават ги обаче единствено тези, които желаят да се допрян до тях.
Варненка снима над 1000 маяка
Варненка на велосипед обиколи морските фарове в 25 страни. Пътешественичката измина 10 000 км, с цел да снима над 1000 маяка. Бела Бенова е родом от Варна, само че живее в София. Инженер е по обучение, само че фотограф по предопределение и странник по природа. Морските фарове за нея са компетентност, полуда и ентусиазъм. От 12 години насам всяко лято Бела Бенова прави велосипедно странствуване по фаровете на друга страна. Първото било по родното Черноморие. Следват Румъния, Турция и Гърция. Снимала е уреди за навигационни светлини в Ирландия, Италия, Шотландия, Канарските острови и доста други забавни места. Последното й велоприключение бе предходната година по крайбрежията на Полша, а това лято наред са навигационните светлини в балтийските страни.
Работа за романтици
18 август по света се отбелязва като Международен ден на морските фарове. За пръв път това става в Шотландия през 1994 година Целта е от ден на ден хора по света да научат за ролята на маяците при обезпечаването на сигурността на морския превоз през вековете.
Дали модерните времена обаче ще погубят романтиката на фаровете? Засега има аспект да не съумеят. Все още се търсят... пазачи на фарове.
Преди две години публикация набираше претенденти за надзирател на най-високия фар в Австралия, който за жал не се употребява, само че е туристическа забележителност. Изискванията към мераклиите бяха да могат да готвят, да майсторят всякакви неща със личните си ръце, да пресмятат вярно запасите си, защото питателните доставки са през три месеца. "Добре е да можете да плевите, а най-приятното от всичко е да сте общителни с посетителите ", пишеше в обявата.
Преди година и половина тасманийски остров търсеше фамилна двойка, която да го ръководи и да се грижи за фара. На острова няма нито телевизия, нито интернет, а фарът е автоматизиран, тъй че двойката би трябвало единствено да го управлява. Както и да прави всекидневни наблюдения за метеорологичната работа, за което претендентите ще бъдат авансово подготвени и ще получават възнаграждение. Фарът е издигнат през 1891 година и е последният австралийски фар, който стартира автоматизирана работа. Преди това е бил поддържан от жив надзирател...
В началото на тази година любопитна публикация се появи и във варненското Бюро по труда. Търсеше се надзирател на фара, а посоченото условие бе приблизително обучение...
Пазачите на фарове имат дълги часове за размисъл, когато небето и морето са в естетика. Имат време да търсят отговори за корабите, за морето, за хората. На пръв взор самотна специалност? Работа за романтици, при която си уединено с... всички.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ