Д-р Велина Докторова за клиничните проучвания в България и фалшивите новини в медицината
За младите български лекари има едно необятно общо усещане - че ги няма тук, а са някъде в чужбина. Това е правилно за към половината от завършващите випуска по медицина всяка година, само че останалите остават и поемат грижата за българските пациенти. Достъпни ли са за тях откритията и напредъка в медицината, вземат участие ли в развиването на здравните технологии, липсва ли им нещо, с цел да се развиват... Тези и още въпроси зададохме на един млад доктор от Пловдив - доктор Велина Докторова.
Д-р Докторова е докторант в Клиниката по кардиология в най-голямата болница в страната - УМБАЛ " Св. Георги " в Пловдив, откакто през 2014 година е приключила с отличие Медицинския университет-Пловдив. Сравнително малко време след дипломирането си почнала специализацията си по кардиология в Отделението по инвазивна кардиология към болничното заведение. Решението тъкмо за тази компетентност взела в края на четвърти курс, когато се сблъскала от близко с тази дисциплинираност и я припознала като най-перспективното направление за своето научно развиване.
Д-р Докторова, в каква посока се движи кардиологията и какви цели са си сложили учените на фона на растящия брой на пациенти с заболявания на сърдечно-съдовата система?
- Сърдечно-съдовите болести са водеща причина за заболеваемост и смъртност в международен мащаб. Тази наклонност ще се задържи и в бъдеще, заради няколко демографски фактора като увеличаващата се дълготрайност на живота и застаряването на популацията. Честотата на сърдечно-съдовите произшествия демонстрира спад в огромна част от Европа, като се изключи Централната и Източната част, а България е отличник в отрицателната статистика. Популационният напредък и смяната на епидемиологията на сърдечно-съдовите болести са световна опасност за публичното здраве, само че също и опция за развиване на новаторски лечебни тактики.
Голям прогрес в региона на кардиологията през последните няколко години бе одобряването и разширението на индикациите за приложение на новите орални антикоагуланти като профилактика на тромбоемболични затруднения при пациенти с аритмии. Наблюдаваме съществено развиване в осмислянето на редица болести, нови схващания за държание при артериална хипертония и дислипидемия.
Освен значимия фармакологичен прогрес е значимо да отбележим и софтуерните нововъведения, измежду които водеща е ролята на компютърната томография като способ за диагностициране на исхемична болест, както и еволюцията в лекуването на аортната стеноза с TAVI протезиране.
Какво е смисъла на научните изявления за лекарите и пациентите в България? Доколко научните открития и клиничните изследвания са налични и се взимат под внимание у нас?
- Клиничната процедура се базира главно на доказателства, изведени от провеждани клинични изследвания, които имат необятно разпространяване и досегаемост. На базата на резултатите от научните проучвания се получават индикации и утвърждение от регулаторните органи за приложение на даден медикамент или устройство.
Клиничните изпитвания имат разнообразни равнища на доказателственост и информативност, тъй като имат и един огромен минус: те съставляват изкуствено основана среда на добре подбрана и проследявана група заболели, която се отличава доста от действителната клинична процедура. Неограниченият достъп до тези данни би трябвало да четем сериозно и да имплентираме единствено най-хубавото при лекуването на нашите пациенти, без да забравяме самостоятелния метод към тях.
С настоящата тематика за подправените вести може ли да се каже, че съществуват и подправени вести в науката? Как ги разпознавате и каква щета могат да нанесат?
- Обикновено създателите се предизвикват да извършват признатите високи стандарти в региона на академичното писане, а група специалисти управляват разпространяването на научните данни, с цел да се подсигурява, че няма да се разгласяват неоправдани изказвания и неприемливи тълкования, и тъй че да се дава надеждна информация.
За страдание, всеобщото издание най-много в електронни научни списания, сякаш води до отклоняване от нормите за отговори на значими проучвателен въпроси и професионално изпълнени опити. Това значително основава риск за напредъка в научното знание и неговия предстоящ капацитет, само че пък ограничението на свободно писане би могло да докара до задушаване на нововъведенията в експериментирането. В последна сметка отговорността е както върху критиците и рецензентите, по този начин и върху избора, който ще направи читателя, добре квалифициран, или не.
Какви умения би трябвало да имат младите лекари, с цел да посрещат провокациите на софтуерния и изследователския прогрес в медицината?
- Пациентите ни имат все по-свободен достъп до здравна информация и стават все по-взискателни към нас. Това, наред с бързите темпове на софтуерни нововъведения и проучвателен прогрес, води до нуждата от положително и непрестанно следдипломно образование, следене на най-новите трендове и приложението им в
клиничната процедура. Неизменно това е обвързвано освен с професионалните ни отговорности, само че също и с някои личностни характерности като предпочитание, нравственос, упоритост и отдаденост към най-хуманната специалност.
Какво е належащо България да стане по-атрактивна за привличането на нови клинични изследвания?
- Потенциалът на клиничните изследвания е огромен и е от изключителна значимост да се разработят по-добри тактики за развиване на този бранш в България. Приемането на стандарти за добра клинична процедура и установяването на правила за осъществяване на изследвания по повсеместен метод разрешава всеобщото им
нахлуване и в нашата страна.
Въпреки положителната ни позиция на световния пазар за клинични изследвания, бихме могли да притеглим повече вложители с работа в избрани насоки, да вземем за пример възстановяване на потенциала и присъединяване на центровете; достъпа на пациентите до такива изследвания и най-много построяването на центрове в университетските лечебни заведения за осъществяване на клинични проби от особено подготвен медицински личен състав.
Има ли задоволително потенциал от фрагменти и познания за това?
- В България са показани добре съвсем всички огромни международни компании за клинични изследвания и се вършат съществени вложения от страна на фармацевтичната промишленост, което обуславя и положителната ни позиция по този индикатор в международен мащаб.
Една от главните аргументи за това са добре квалифицираните български лекари. Важно е все пак да се приготвят и фрагменти, ориентирани тясно към подготовката, планирането и осъществяването на клинични изпитвания, защото целият развой е придружен от забележителна по размер документи.
Ще останете ли да работите в България като доктор? Какво би трябвало да се промени с цел да се спре " приключването " на медицински фрагменти?
- Дефицитът на лекари във всички специалности в България към този момент се усеща и неналичието на съответно възнаграждение в цялата система на опазването на здравето е голяма част от този проблем. Приемането на новата разпоредба за специализации бе положителна стъпка в тази тенденция, само че е нужна цялостна промяна, с цел да се чака смяна в мотивацията на младите лекари и настройката им за търсене на по-добра реализация в други страни.
Необходимо е да се усилят местата за специализации в университетските лечебни заведения, да се сътвори ефикасна стратегия за наложително продължаващо здравно образование и да се усъвършенства качеството на стратегиите за специализация.
Като оставим настрани тези организационни проблеми, дано въпреки всичко си напомни, че сами сме избрали пътя на медицината като наша специалност с готовността и цялостното схващане да жертваме времето и персоналния си живот в името на това да осъществим призванието си да бъдем лекари.
Д-р Докторова е докторант в Клиниката по кардиология в най-голямата болница в страната - УМБАЛ " Св. Георги " в Пловдив, откакто през 2014 година е приключила с отличие Медицинския университет-Пловдив. Сравнително малко време след дипломирането си почнала специализацията си по кардиология в Отделението по инвазивна кардиология към болничното заведение. Решението тъкмо за тази компетентност взела в края на четвърти курс, когато се сблъскала от близко с тази дисциплинираност и я припознала като най-перспективното направление за своето научно развиване.
Д-р Докторова, в каква посока се движи кардиологията и какви цели са си сложили учените на фона на растящия брой на пациенти с заболявания на сърдечно-съдовата система?
- Сърдечно-съдовите болести са водеща причина за заболеваемост и смъртност в международен мащаб. Тази наклонност ще се задържи и в бъдеще, заради няколко демографски фактора като увеличаващата се дълготрайност на живота и застаряването на популацията. Честотата на сърдечно-съдовите произшествия демонстрира спад в огромна част от Европа, като се изключи Централната и Източната част, а България е отличник в отрицателната статистика. Популационният напредък и смяната на епидемиологията на сърдечно-съдовите болести са световна опасност за публичното здраве, само че също и опция за развиване на новаторски лечебни тактики.
Голям прогрес в региона на кардиологията през последните няколко години бе одобряването и разширението на индикациите за приложение на новите орални антикоагуланти като профилактика на тромбоемболични затруднения при пациенти с аритмии. Наблюдаваме съществено развиване в осмислянето на редица болести, нови схващания за държание при артериална хипертония и дислипидемия.
Освен значимия фармакологичен прогрес е значимо да отбележим и софтуерните нововъведения, измежду които водеща е ролята на компютърната томография като способ за диагностициране на исхемична болест, както и еволюцията в лекуването на аортната стеноза с TAVI протезиране.
Какво е смисъла на научните изявления за лекарите и пациентите в България? Доколко научните открития и клиничните изследвания са налични и се взимат под внимание у нас?
- Клиничната процедура се базира главно на доказателства, изведени от провеждани клинични изследвания, които имат необятно разпространяване и досегаемост. На базата на резултатите от научните проучвания се получават индикации и утвърждение от регулаторните органи за приложение на даден медикамент или устройство.
Клиничните изпитвания имат разнообразни равнища на доказателственост и информативност, тъй като имат и един огромен минус: те съставляват изкуствено основана среда на добре подбрана и проследявана група заболели, която се отличава доста от действителната клинична процедура. Неограниченият достъп до тези данни би трябвало да четем сериозно и да имплентираме единствено най-хубавото при лекуването на нашите пациенти, без да забравяме самостоятелния метод към тях.
С настоящата тематика за подправените вести може ли да се каже, че съществуват и подправени вести в науката? Как ги разпознавате и каква щета могат да нанесат?
- Обикновено създателите се предизвикват да извършват признатите високи стандарти в региона на академичното писане, а група специалисти управляват разпространяването на научните данни, с цел да се подсигурява, че няма да се разгласяват неоправдани изказвания и неприемливи тълкования, и тъй че да се дава надеждна информация.
За страдание, всеобщото издание най-много в електронни научни списания, сякаш води до отклоняване от нормите за отговори на значими проучвателен въпроси и професионално изпълнени опити. Това значително основава риск за напредъка в научното знание и неговия предстоящ капацитет, само че пък ограничението на свободно писане би могло да докара до задушаване на нововъведенията в експериментирането. В последна сметка отговорността е както върху критиците и рецензентите, по този начин и върху избора, който ще направи читателя, добре квалифициран, или не.
Какви умения би трябвало да имат младите лекари, с цел да посрещат провокациите на софтуерния и изследователския прогрес в медицината?
- Пациентите ни имат все по-свободен достъп до здравна информация и стават все по-взискателни към нас. Това, наред с бързите темпове на софтуерни нововъведения и проучвателен прогрес, води до нуждата от положително и непрестанно следдипломно образование, следене на най-новите трендове и приложението им в
клиничната процедура. Неизменно това е обвързвано освен с професионалните ни отговорности, само че също и с някои личностни характерности като предпочитание, нравственос, упоритост и отдаденост към най-хуманната специалност.
Какво е належащо България да стане по-атрактивна за привличането на нови клинични изследвания?
- Потенциалът на клиничните изследвания е огромен и е от изключителна значимост да се разработят по-добри тактики за развиване на този бранш в България. Приемането на стандарти за добра клинична процедура и установяването на правила за осъществяване на изследвания по повсеместен метод разрешава всеобщото им
нахлуване и в нашата страна.
Въпреки положителната ни позиция на световния пазар за клинични изследвания, бихме могли да притеглим повече вложители с работа в избрани насоки, да вземем за пример възстановяване на потенциала и присъединяване на центровете; достъпа на пациентите до такива изследвания и най-много построяването на центрове в университетските лечебни заведения за осъществяване на клинични проби от особено подготвен медицински личен състав.
Има ли задоволително потенциал от фрагменти и познания за това?
- В България са показани добре съвсем всички огромни международни компании за клинични изследвания и се вършат съществени вложения от страна на фармацевтичната промишленост, което обуславя и положителната ни позиция по този индикатор в международен мащаб.
Една от главните аргументи за това са добре квалифицираните български лекари. Важно е все пак да се приготвят и фрагменти, ориентирани тясно към подготовката, планирането и осъществяването на клинични изпитвания, защото целият развой е придружен от забележителна по размер документи.
Ще останете ли да работите в България като доктор? Какво би трябвало да се промени с цел да се спре " приключването " на медицински фрагменти?
- Дефицитът на лекари във всички специалности в България към този момент се усеща и неналичието на съответно възнаграждение в цялата система на опазването на здравето е голяма част от този проблем. Приемането на новата разпоредба за специализации бе положителна стъпка в тази тенденция, само че е нужна цялостна промяна, с цел да се чака смяна в мотивацията на младите лекари и настройката им за търсене на по-добра реализация в други страни.
Необходимо е да се усилят местата за специализации в университетските лечебни заведения, да се сътвори ефикасна стратегия за наложително продължаващо здравно образование и да се усъвършенства качеството на стратегиите за специализация.
Като оставим настрани тези организационни проблеми, дано въпреки всичко си напомни, че сами сме избрали пътя на медицината като наша специалност с готовността и цялостното схващане да жертваме времето и персоналния си живот в името на това да осъществим призванието си да бъдем лекари.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ