За мен е по-интересно да направя филм за един човек,

" За мен е по-интересно да направя филм за един човек, който разхожда кучето си, в сравнение с за китайския император. " – споделя Джим Джармъш. И по този начин, " Патерсън " е този филм. История, която умерено, безапелационно и безусловно потвърждава, че животът на индивида, разхождащ кучето си, е тъкмо толкоз магически, невероятен и значим, колкото този на императора. А може би даже и повече – просто тъй като ние бихме могли да сме този човек. Очарователният Адам Драйвър, който ужасно одобрявам още от, играе меланхоличния водач на рейс Патерсън, който живее в град Патерсън, Ню Джърси, а обичаният му стихотворец е създателят на поемата " Патерсън " – Уилям Карлос Уилямс, също от град Патерсън. Изобщо филмът е цялостен със скрити или очевидни знаци, свързани с името на основния воин и подчертаващи главната концепция – че всекидневието е едно чудо. Или най-малко може да бъде, в случай че имаме съответните сетива. Патерсън от кино лентата ги има – той е по душа и търпеливо записва в едно скрито тефтерче своите стихове в прозаичност. Впрочем съчинените във кино лентата стихове въобще не са инцидентни, а са произведения на същински модерни американски поети, като част от тях са написани особено по молба на Джармъш. Патерсън живее със своята красива другарка Лора (Голшифте Фарахани) и кучето Марвин. По собствен метод те също са артистични натури – Лора е напълно отдадена на изкуството, въпреки и всеки ден на друго изкуство, а Марвин е не напълно безразличен очевидец на всичко протичащо се.

Патерсън – градът – е симпатично градче, в което в границите на филмовото време, а то е тъкмо седем дни, царува слънчева и китна есен. Цветовете на дърветата, остарялата фабрика и огромният водопад вършат мястото безусловно очарователно. Или най-малко такова го виждаме ние през очите на Патерсън, който добродушно минава през изцяло идентичните си делници, въодушевява се от семплите неща и се усмихва на дребните диалози на пасажерите. Около него също е цялостно с поети – от едно малко момиченце и удивителните му стихове за дъжда до инцидентно срещнатия японец.

Изобщо това е един филм, който самичък по себе си е необикновено стихотворение в прозаичност. И би трябвало обезателно, обезателно да го прочетете.