Когато бях водна капка ♥ Думите на едно дете
За дребната водна капка и нейното чудно странствуване, с думите на Венцислав Генов, възпитаник от 5 Б клас, СОУ " Христо Ботев ” Русе
Аз съм дребна водна капка и желая да опиша за своя живот. През един летен ден, както си плувах свободно в морето, усетих необичайно възприятие и започнах да се издигам. Осъзнах, че съм се изпарила. Издигнах се нависоко в небето, а там ме чакаха моите другари капки. Заедно образувахме един облак. Подухна вятър и ни отнесе чак над една планина. Тогава ние си натежахме една на друга и започнахме да падаме към планината. Там образувахме едно ручейче, а по-късно - огромна река, и се спуснахме надолу. Докато се спусках, видях едно отклонение, където пътищата с моите приятелки се разделяха. Едните образуваха езера, а другите се спуснаха към морето. Аз се спуснах към морето, само че моите приятелки взеха решение да образуват езера. Влях се в морето, където още веднъж се изпарих, и цялото ми странствуване се повтори.
Източник: sou-botev.com
Проект „ Успех ”, Клуб „ Приказен свят ”
