Не сме се изгубили безследно щом те ни повтарят, нали?
Когато си 6-годишен можеш да откриваш чудеса на всяка крачка, зад всеки ъгъл и даже зад дивана в хола, без да те помислят за вманиачен. Когато си 6-годишен всеки ден можеш да сменяш специалността си – през днешния ден разузнавач, на следващия ден доблестен бандит, а вдругиден детектив и никой няма да те упрекна в лекомисленост. Когато си 6-годишен светът се побира в шепата ти, можеш да го пъхнеш в джоба си или да го заключиш в дървена кутийка. Когато си 6-годишен ти си най-великият откривател и всякога измисляш още по-гениална пакост, която може и да ти аргументи леки зачервявани по задните елементи, само че сигурно няма да ти коства свободата. Да, детството е най-великото премеждие на Земята!
Днес един холандски фотограф, на име Adrian Sommeling и неговият 6-годишен наследник, ни предизвикат да си напомним безгрижните времена, когато с часове правехме самоделни колички от дъски и лагери, открити на някое сметище, и едвам когато към този момент летяхме по нанадолнището, си спомняхме, че сме не запомнили да им сложим спирачки.
Докато гледаме тези фотоси, които пресъздават картини от всекидневието на нашите наследници, последователно в мислите ни нахлува оня текст и онази мелодия: „...не съм се изгубил безследно щом той ме повтаря, нали? "
