За липсата на учители, връщането на деца в училище и

За неналичието на учители, връщането на деца в учебно заведение и труднастите пред професионалното обучение у нас Tribune.bg беседва с народния представител от Българска социалистическа партия Ирена Анастасова.

Г-жо Анастасова, макар покачването на заплатите на учителите отново се оказа, че при започване на образователната година те не са задоволителни?

Само заплатите не са решението на казуса. Ние имаме учебни заведения в дребни обитаеми места, които са непривлекателни за младежите, които приключват педагогичен профил. Те няма да отидат за тези заплати там, тъй като си вършат сметка, че би трябвало да основават фамилии, да гледат деца и така нататък Това е единият проблем.

Другият проблем е, че колкото и да се подвигат заплатите, те не са изключително високи на фона на заплатите в Европа, не са високи и на фона на заплатите в София. Да, те са високи по отношение на заплатите в провинцията, само че изискванията в учебно заведение стават все по-тежки. Настроенията в обществото и до ден сегашен не подкрепят труда на учителите в всеобщия случай. Ние за последните години променихме парадигмата и казахме, че ученикът е всичко, а учителят е част от обслужващия личен състав, казано жестоко. Това в последна сметка докара и до смяна на отношението към учителя въобще. За доста сътрудници това е тежък труд и те избират за същата заплата да се занимават с нещо друго. Имаме доста учебни заведения, където и образователната среда не е доста подобаваща. Ние имаме 700 учебни заведения без физкултурни салони – какво ще прави сътрудника по физкултура там?! Имаме 350 учебни заведения с външни тоалетни в 21 век. Така че, когато се приказва за вложения в образованието, в действителност трябват съществени вложения. Освен увеличение на учителските заплати изрично би трябвало да се намерения за образователните стратегии и образователното наличие. Това го приказваме от дълго време. Имаше обзор 2022г. Много представителни са мненията, тъй като става дума за допитване измежду 15 000 учители и така нататък Както виждаме, нищо не се случва.

Какво се случва с онази стратегия за връщане на децата в учебно заведение, има ли триумф?

Така се регистрира като статистика. Доколко те ги задържат по-късно в учебно заведение, това е различен въпрос. И там казусът е, че всичко е оставено на учебното заведение. А по Закона за учебно и предучилищно обучение задължението за обсега на децата е единствено на общината. Така че сътрудниците в час ли да влизат, да вървят да търсят деца, които не идват ли?! Изобщо нещата са доста съществени.

Отбелязахте още, че във връзка с професионалното образование не се случват нещата поради бизнеса?!

Не се случват, тъй като бизнесът стои „ на страни, със скръстени ръце ” и чака подготвени фрагменти. Това няма по какъв начин да стане. Някога, когато всичко беше държавно, за образованието и предприятията имаше системност и се знаеше какви фрагменти се готвят. Професионалните учебни заведения бяха добре оборудвани – с цехове и с работилници. Сега бизнесът чака тези фрагменти, само че следва да се влага в една професионална работилница по механотехника, да вземем за пример. Бизнесът чака страната да финансира всичко това, а той да стои в профил и да чака подготвени фрагменти. Няма по какъв начин да стане. Така че бизнесът би трябвало да подаде ръка, да се включи. Сега има дуално образование, като страната заплаща на тези, които одобряват деца, приключили това образование и отново имаме проблем. Имаме образци по места, където бизнесът основава съответните работилници, а подготвените фрагменти отиват при тях на работа и предприятията са удовлетворени, само че това са единични случаи.