За Китай това е новина: раждаемостта в страната спада за

За Китай това е вест: раждаемостта в страната спада за втора поредна година. През 2018 са се родили общо 15,2 милиона китайчета - с 2 милиона по-малко в сравнение с през 2017-а. От 1960-те години насам това е и най-ниският брой новородени за 1 година в Китай.

През последните пет години броят на трудоспособното население на възраст сред 16 и 59 години е намалял с 20 милиона души. При тези темпове броят на трудоспособните китайци ще спадне от 925 милиона души през 2011 година на 700 милиона души през 2050 година. Тогава всеки трети китаец ще бъде пенсионер. Средната дълготрайност на живота в страната е цели 77 години, а приходът на глава от популацията е съпоставим с този на една България.

Това е голямо предизвикателство за страната: все по-малко работещи ще се падат на от ден на ден възрастни хора на пенсии.

Бейби взривът не идва

Обрат мъчно може да настъпи. Още през 2016 година Пекин се опита да насърчи раждаемостта като разхлаби политиката на едното дете, с която реформаторът Дън Сяо Пин искаше да ограничи растежа на популацията през 1980-те години. Китай от дълго време е постигнал задачата си да се трансформира в благоденстващо общество, а на китайските фамилии още веднъж им е позволено да имат по две деца. Въпреки това предстоящият бейби взрив към момента не се е състоял: от януари до ноември 2018 година в най-многолюдната китайска провинция Шандун са се родили 81 хиляди деца - 21% по-малко спрямо 2017 година.

Това обаче не се дължи на обстоятелството, че "китайското население наподобява е изгубило религия в бъдещето ", както писа неотдавна един немски вестник, а по-скоро се изяснява с това, че кариерата играе все по-важна роля за младите китайци. Родителите избират да работят и да вършат кариера, а бабите и дядовците не са склонни да се грижат за повече от едно внуче. Освен това развъждането на дете става все по-скъпо наслаждение: порастват цените на жилищата и разноските за здравно обезпечаване и обучение. Затова и доста китайски фамилии не престават по инерция да раждат единствено по едно дете - самите те са привикнали с това състояние, защото са били само дете в фамилията.

Има и още нещо: защото в Китай няма задоволително старешки домове, нуждаещите се от грижи възрастни хора постоянно остават да живеят при децата си. Освен това политиката на едното дете наруши салдото сред двата пола: делът на дамите в детеродна възраст понижава непрекъснато. Към всичко това се прибавя и всеобщото преселение към огромните градове, където няма толкоз място и време за развъждане на деца. Вследствие на това в някои китайски провинции раждаемостта е спаднала с една трета.

По пътя на индустриалните страни