За истинските страхове, които често пренебрегваме и гласът на интуицията,

...
За истинските страхове, които често пренебрегваме и гласът на интуицията,
Коментари Харесай

Най-висшият интуитивен сигнал е страхът. В него винаги трябва да се вслушвате | Гавин Де БЕКЪР

За същинските страхове, които постоянно подценяваме и гласът на интуицията, назаем от книгата на един от най-изтъкнатите специалисти по проблемите на насилието в Съединени американски щати – „ Дарбата да се страхуваш ”.

Човешкото принуждение, от което се боим и назоваваме „ случайно ” и „ безсмислено ”, не е нито едното, нито другото. То постоянно има цел и смисъл, най-малко за причинителя.

Всяка мисъл се предшества от усещане, всеки подтик – от мисъл, всяко деяние – от подтик. Човекът не е толкоз насаме създание, че държанието му да е незабележимо, а постъпките му – неуловими. Всички въпроси на живота могат да намерят отговор. Дали някой, който ме тормози, ще се опита да ми навреди? Ще прибегне ли към принуждение служителят, който би трябвало да уволня? Как да постъпя с някой, който не ме оставя на мира? Как би трябвало да се реагира на закани? Какви закани могат да дойдат от непознати хора? Как можем да сме сигурни, че детегледачката няма да напакости на детето ни? Как да знаем дали някой от приятелите на детето ни не е рисков? Дали личното ни дете не демонстрира признаци на бъдещо държание на принуждение? Как мога да оказа помощ на обичаните си хора да са в по-голяма сигурност?  

Единственият, най-съществен инструмент на предвиждането са знаците, предшестващи случая – тези различими фактори, които се случват преди предвиждания краен резултат. Стъпването върху първото ходило на една стълба е важен знак, предхождащ изкачването на стълбата. Още по-значим знак е стъпването върху шестото ходило. И тъй като всяка човешка постъпка се разиграва два пъти – един път в мисълта и повторно, до момента в който се извършва, - може да се каже че концепциите и импулсите зад всяко деяние, са знаци, предшестващи случая.

Интуицията е крайъгълен камък на сигурността. Коренът на тази дума е tuere – пазя, пазя. Любопитството е методът, по който отговаряме, когато интуицията прошепне: „ Тук има нещо. ”

Рядко се срещат специалисти, които съчетават опит, уважаване на личната си вътрешен глас и любознание. Ние непрекъснато преценяме хората интуитивно и много деликатно, само че умишлено им обръщаме внимание, единствено в случай че има причина за това. Ние виждаме всичко, само че не обръщаме внимание на множеството от видяното. Следователно, когато нещо особено ни порази, би трябвало да му обърнем внимание. За мнозина това е мускул, който те не упражняват.    

Ако усетим, че някой е в особеното положение, когато преценя риск, ние също заставаме нащрек. Никое диво животно на света, ненадейно обхванато от боязън, няма да разпилява силата си с мисълта: ”Това евентуално не е нищо съществено. ” За разлика от всяко друго творение на земята ние избираме да не се вслушваме, даже да подценяваме сигналите за оцеляване. Психичната сила, с която за всичко търсим почтени пояснения, би могла да се ползва по-ефикасно за добиване на скъпа информация от околната среда.

Разумно ли е да знаем повече за повода, заради която един мъж си купува избрана марка лосион за бръснене, в сравнение с знаем за повода, заради която си купува револвер? Процесът на интуицията работи, въпреки и не толкоз сполучливо, колкото основния му противник – процеса на отричането.

Във всеки от нас има капацитет за принуждение, трансформира се единствено схващането ни за оправданието му. Антрополозите от дълго време търсят разликите сред хората, само че в действителност разпознаването на сходствата най-точно ни разрешава да предвиждаме насилието. Когато приемем, че насилието се прави от човеци, които всекидневно наподобяват и се държат като всички хора, ние заглушаваме гласа на отрицанието, който споделя: „ Този човек не наподобява на палач. ” С разсъдъка си можем да определим един човек като безвреден или злокобен, само че усещането ни прави по-добра услуга за оцеляването.

Когато учени следят птица, която чупи яйцата си, не споделят: „ А, това в никакъв случай не се случва, тази птица е страшилище. ” По-скоро вършат извода, че в случай че тази птица го е направила, и други птици може да го вършат и, затова, в природата би трябвало да има някаква целеустременост, някаква причина, някаква предвидимост.    

„ Който се бори с чудовища, би трябвало да внимава последователно самичък да не се трансформира в страшилище. Защото, когато гледаш дълго в пропаст, бездната също гледа в теб. ” – НИЦШЕ

Едно от нещата, което фактически предопределя проявата на принуждение и престъпност, е насилието в детството. В детството си 100% от серийните убийци са били измъчвани посредством принуждение, занемаряване или унижение. Трудното детство не е опрощение, само че изяснява доста неща – това се отнася и за вашето детство. Като мислите за това и се самоанализирате, ще развиете умения да предвиждате дейностите на близките. Питайте се и си отговаряйте - за какво вършиме това, което вършиме?    

„ Учете се да гледате и по този метод да избягвате всички рискове. Както мъдрият стои настрани от гневните кучета, по този начин и вие не трябва да се сприятелявате със зли хора. ” – БУДА

Престъпникът, който се изправя лице в лице със своята жертва, ловко й пречи да усети сигналите за оцеляване, само че самият метод, по който ги скрива, може да го разкрие. 

– натрапено сливане – интимничене, фамилиарничене;

– чар, привлекателност, умелост и сладкодумие;

– прекалено доста детайлности – при всеки тип машинация, основното е вниманието ни да бъде отвлечено от очевидното;

– изплащане на дълга с лихвите - правене на услуга, която кара жертвата да се усеща задължена и несигурна;

– слагане на етикет – предоставяне на леко неблагоприятно название или оценка, което кара жертвата да желае да ги опровергае посредством дейностите си. „ Знаете ли, вие сте прекомерно горделива. Защо не желаете да Ви оказа помощ? ”

– непоискано заричане – „ Само оставям тези неща и си потеглям. ”

– пренебрегване на думата „ не ”. „ НЕ ” е дума, по която в никакъв случай не трябва да се водят договаряния. Онзи, който се прави, че не я чува, просто се пробва да ви сложи под надзор или не желае да загуби контрола. Научете се да казвате твърдо и изрично КАЗАХ „ НЕ ”!!!

Всички нарушители търсят някой, който е уязвим и би им разрешил да го управляват.

Мъжът, който в подземния паркинг заговаря жена, до момента в който тя поставя покупките си в багажника на колата и й предлага помощ, може да е редовен и доблестен човек, а може и да взема „ изявление ”. Жената, която трепне леко, наподобява изплашена и смотолеви ”Не благодаря, мисля, че ще се оправя. ”, може да е жертвата му. И назад, дамата, която се обърне към него, вдигне ръце, с цел да го спре, и напряко каже „ Не искам помощта ви. ”, по-рядко може да е неговата жертва.

Вие можете да контролирате реакциите си към тестванията, на които ви подлага „ интервюиращият ” нарушител. Ще влезете ли срещу волята си в диалог с чужд? Можете ли да бъдете манипулирани от възприятие за виновност или от чувството, че дължите нещо на някого, тъй като ви е предложил помощта си? Ще се подчините ли на нечия воля единствено тъй като той го желае, или ще станете още по-твърди, когато усетите, че някой се стреми да ви управлява?

И най-важното – ще обърнете ли внимание на интуицията си?  

Тя постоянно се задейства в отговор на нещо съответно и постоянно ви мисли положителното. Затова направете си труда да видите заплахата, когато съществува. Ако няма заплаха, не губите нищо и даже давате нова разграничителна дарба на интуицията си, с цел да не ви тревожи при сходна обстановка. Интуицията непрекъснато се учи, и въпреки че понякога може да вдигне лъжлива паника, всичко, което оповестява, е значимо.

Интуитивният сигнал от най-висш порядък, който е най-настоятелен, е страхът. В него постоянно би трябвало да се вслушвате. Следващото равнище е опасението, следвано от съмнението, съмнението, подозрението, вътрешното възприятие, предчувствието, любознанието. Има още глождещи усеща, упорити мисли, физически чувства, удивление и тревога. Общо взето, те са по-малко настоятелни. Ако приемете тези сигнали с отворено схващане, когато се появят, ще разберете, по какъв начин поддържате връзка със самите себе си. И когато пристигна времето, вслушайте се в мъдростта, която идва от самите вас. Чрез нея вие можете да извършите предвиждания за своите взаимоотношения, които дефинират качеството на живота ви.

Снимка: CelebrityImages.org, bystanderrevolution.org

Източник: webstage.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР