Китай е все по-привлекателен за Източна Европа, ЕС не предлага алтернатива
За огромна част от източноевропейските страни-членки на Европейски Съюз, които се усещат като европейци втора употреба, китайските мегапроекти се оказват по-привлекателни от Брюксел, написа Deutsche Welle.
След като предходната седмица на срещата на върха ЕС-Китай беше подписана единствено една тънка обща декларация, китайският министър председател Ли Къцян се насочи към Хърватия, с цел да открие осмата поредна среща на така наречен формат 16+1. В продължение на два дни държавните и държавни ръководители на страните от Централна и Източна Европа обсъждаха с китайските представители взаимни стопански планове. Без присъединяване на Брюксел!
Китайската самодейност е изключително привлекателна за страните от Западните Балкани, чиято инфраструктура е в окаяно състояние. На последната среща в Дубровник към формата се причисли и Гърция, която до момента имаше статут на наблюдаващ.
Провокация в задния двор
Според Брюксел, основаният формат 16+1 е чиста проба провокация в задния му двор. 12 от участващите в самодейността страни са членки на Европейски Съюз. Китайският министър председател Ли Къцян изрично отхвърля обвиняванията, че Китай желал да разедини Европейски Съюз. Но към този момент даже няма потребност да го прави. Защото разделянето от дълго време е реалност. Особено страните, които от много време се усещат европейци втора употреба, окачествяват Китай като мощен сътрудник.
От 2007 година насам Китай е вложил над 29 милиарда $ в огромни строителни планове в Източна Европа. Най-големите китайска вложения са осъществени в Сърбия, където общата сума възлиза на над 10 милиарда $. Следва Унгария с съвсем 4 милиарда $, Полша с към 3 милиарда $ и Румъния с 2.5 милиарда $.
Пекин се интересува от европейското законодателство единствено тогава, когато то се явява спънка. А това не се случва толкоз постоянно. Същевременно Брюксел подлага на критика доста от дейностите на Пекин и твърди, че публичните поръчки за китайските строителни планове не са транспарантни и облагодетелстват корупцията. Китай се пробва да притегли на първо място свои служащи и да даде поръчките на китайски реализатори, вместо да открие благоприятни условия пред локалните стопански системи.
Освен това Брюксел твърди, че огромните китайски заеми ще докарат дългова рецесия в бедните страни-членки на Европейски Съюз и по този начин те ще станат подвластни от Пекин. Всички тези опасения обаче до момента бяха съпровождани само от мъгляви заявления за планове. Същото се случи и на последната среща на върха ЕС-Китай. Общата декларация беше отпразнувана като сериозен компромис, само че в последна сметка тя не е обвързваща.
Европейски Съюз не предлага опция
Брюксел се бие в гърдите, че най-накрая е заострил тона по отношение на Китай. Пекин пък хвали подобряването на връзките и в същото време употребява разединението в Европейски Съюз и търси задни малки врати за сключването на двустранни контракти с обособените европейски държавни управления, пробвайки се да се възползва от това. Така да вземем за пример Хърватскаta държавна организация за цифрови технологии подписа декларация, която планува взаимна работа с Huawei и съдействие с Китай в областта на изкуствения разсъдък и разширението на новата мобилна мрежа 5G.
Полша е срещу присъединяване на Huawei в построяването на новата мрежа. Унгария държи на съдействието в тази сфера. А Чехия и Румъния към момента не са решили. Европейски Съюз не може да предложи на тези страни други възможности в това отношение, защото изостава в тази област.
Вярно, че Брюксел предприе няколко лични начинания като Цифровата среща на върха със Западните Балкани, само че единственият огромен триумф, реализиран на последната среща в тази рамка през април 2019 година, беше сделката за анулация на таксите за роуминг сред шестте страни от Западните Балкани - Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия - до 2021 година
Китай от своя страна влага в Източна Европа доста пари и слага доста по-малко условия от Европейски Съюз. Ако Брюксел откаже съдействието на източноевропейските страни с Китай, това би изглеждало по този начин, като че ли Европейски Съюз им проваля бъдещето. А Пекин има визия и съответните проекти за това тяхно бъдеще.
Въпреки че доста от плановете на новия " Път на коприната " ще се изплатят едвам след 50 години, резултатите от пекинските вложения към този момент са забележими в доста източноевропейски градове: там изникват нови мостове, улици, културни центрове. Западналите заводи се ремонтират напълно. И всичко това основава оптимизъм.
Навремето визията за една обединена Европа имаше същата притегателна мощ. Междувременно тя е изпреварена от действителността, парализирана е от бюрокрацията и настроенията на обособени страни като Англия. Пекин има огромна тактика. А Брюксел като че ли няма необикновен проект.
След като предходната седмица на срещата на върха ЕС-Китай беше подписана единствено една тънка обща декларация, китайският министър председател Ли Къцян се насочи към Хърватия, с цел да открие осмата поредна среща на така наречен формат 16+1. В продължение на два дни държавните и държавни ръководители на страните от Централна и Източна Европа обсъждаха с китайските представители взаимни стопански планове. Без присъединяване на Брюксел!
Китайската самодейност е изключително привлекателна за страните от Западните Балкани, чиято инфраструктура е в окаяно състояние. На последната среща в Дубровник към формата се причисли и Гърция, която до момента имаше статут на наблюдаващ.
Провокация в задния двор
Според Брюксел, основаният формат 16+1 е чиста проба провокация в задния му двор. 12 от участващите в самодейността страни са членки на Европейски Съюз. Китайският министър председател Ли Къцян изрично отхвърля обвиняванията, че Китай желал да разедини Европейски Съюз. Но към този момент даже няма потребност да го прави. Защото разделянето от дълго време е реалност. Особено страните, които от много време се усещат европейци втора употреба, окачествяват Китай като мощен сътрудник.
От 2007 година насам Китай е вложил над 29 милиарда $ в огромни строителни планове в Източна Европа. Най-големите китайска вложения са осъществени в Сърбия, където общата сума възлиза на над 10 милиарда $. Следва Унгария с съвсем 4 милиарда $, Полша с към 3 милиарда $ и Румъния с 2.5 милиарда $.
Пекин се интересува от европейското законодателство единствено тогава, когато то се явява спънка. А това не се случва толкоз постоянно. Същевременно Брюксел подлага на критика доста от дейностите на Пекин и твърди, че публичните поръчки за китайските строителни планове не са транспарантни и облагодетелстват корупцията. Китай се пробва да притегли на първо място свои служащи и да даде поръчките на китайски реализатори, вместо да открие благоприятни условия пред локалните стопански системи.
Освен това Брюксел твърди, че огромните китайски заеми ще докарат дългова рецесия в бедните страни-членки на Европейски Съюз и по този начин те ще станат подвластни от Пекин. Всички тези опасения обаче до момента бяха съпровождани само от мъгляви заявления за планове. Същото се случи и на последната среща на върха ЕС-Китай. Общата декларация беше отпразнувана като сериозен компромис, само че в последна сметка тя не е обвързваща.
Европейски Съюз не предлага опция
Брюксел се бие в гърдите, че най-накрая е заострил тона по отношение на Китай. Пекин пък хвали подобряването на връзките и в същото време употребява разединението в Европейски Съюз и търси задни малки врати за сключването на двустранни контракти с обособените европейски държавни управления, пробвайки се да се възползва от това. Така да вземем за пример Хърватскаta държавна организация за цифрови технологии подписа декларация, която планува взаимна работа с Huawei и съдействие с Китай в областта на изкуствения разсъдък и разширението на новата мобилна мрежа 5G.
Полша е срещу присъединяване на Huawei в построяването на новата мрежа. Унгария държи на съдействието в тази сфера. А Чехия и Румъния към момента не са решили. Европейски Съюз не може да предложи на тези страни други възможности в това отношение, защото изостава в тази област.
Вярно, че Брюксел предприе няколко лични начинания като Цифровата среща на върха със Западните Балкани, само че единственият огромен триумф, реализиран на последната среща в тази рамка през април 2019 година, беше сделката за анулация на таксите за роуминг сред шестте страни от Западните Балкани - Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия - до 2021 година
Китай от своя страна влага в Източна Европа доста пари и слага доста по-малко условия от Европейски Съюз. Ако Брюксел откаже съдействието на източноевропейските страни с Китай, това би изглеждало по този начин, като че ли Европейски Съюз им проваля бъдещето. А Пекин има визия и съответните проекти за това тяхно бъдеще.
Въпреки че доста от плановете на новия " Път на коприната " ще се изплатят едвам след 50 години, резултатите от пекинските вложения към този момент са забележими в доста източноевропейски градове: там изникват нови мостове, улици, културни центрове. Западналите заводи се ремонтират напълно. И всичко това основава оптимизъм.
Навремето визията за една обединена Европа имаше същата притегателна мощ. Междувременно тя е изпреварена от действителността, парализирана е от бюрокрацията и настроенията на обособени страни като Англия. Пекин има огромна тактика. А Брюксел като че ли няма необикновен проект.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ